Определение № 58 от 10.02.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Варна, 10.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20253001000433 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. чл. 729, ал. 3 ТЗ и чл. 613а, ал. 3 ТЗ.

Образувано е по частна жалба, подадена от Национална агенция за приходите (НАП), гр. София, представлявана от С.Х., директор на дирекция „Държавни вземания“ срещу определение № 260054/11.08.2025 година по търг. дело № 56/2013 година, с което е оставено без уважение възражение, подадено от НАП и е одобрена предложена от синдика на несъстоятелността частична сметка за разпределение № 10, изготвена по реда на чл. 717д, ал. 2 ТЗ, обявена по партида на несъстоятелния търговец „Фарин“ ЕАД /н./ на 24.06.2025 година.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Основното възражение на жалбоподателя е свързано с това, че имотът предмет на извърШ.та продан, от която са постъпили суми за разпределението, е с площ по-голяма от обхвата на учредената върху него ипотека. Твърди се, че ипотеката се разпростира върху две сгради, а в случая са продадени общо шест. От описанието на продадените общо шест сгради не може да се направи извод дали те са идентични с ипотекираните. Поземлен имот с идентификатор *** е с площ от 4850 кв., а в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е описан с площ от 3826 кв.м. След 1 предпочитателното удовлетворение на кредитора с вписана ипотека по чл.

722, ал. 1 т. 1 ТЗ до размера на учреденото ипотечно право, останалите суми следва да се разпределят между хирографарните кредитори на несъстоятелността.

Претендира се отмяна на одобрената частична сметка № 10, като се прави искане сумите, получени от реализацията на част от продадените поземлени имоти да се разпредели по правилата на чл. 722, ал. 1 т. 3 ТЗ и за удовлетворяване на приетите публични вземания по реда на чл. 722, ал. 1 т. 6 ТЗ.

В едноседмичния срок по чл.276, ал.1 ГПК кредиторът на несъстоятелността „Кибул“ ЕООД, определен за купувач при извърШ.та процесна продан по реда на чл. 717в ТЗ, е подал писмен отговор. Оспорва основателността на жалбата, като твърди, че имотът с идентификатор *** е образуван от обединяването на ипотекираните УПИ № XLII и УПИ № XLVI, съответно с площ от 3826 кв.м. и 1024 кв.м., или с обща площ от 3850 кв.м. Поддържа се, че е налице техническа грешка в обявлението и в частичната сметка за разпределение досежно сграда с идентификатор ***, която се намира ПИ с идентификатор ***, който обаче също попада в обхвата на ипотечното право. Обосновава се позиция относно предмета на договорната ипотека, обхващащ и сградите, построени в поземлените имоти. Съществуващите и ипотекирани през 2006 година три сгради са нанесени в кадастралните карти и регистри като пет обекта, но това не се отразява на ипотечното право, което тежи и върху сградите, независимо от възможното им разделяне на няколко обекта.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разпределение са суми от продажбата на недвижими имоти, собственост на „Фарин“ АД – в несъстоятелност, сред които и имот с идентификатор *** с площ от 4 850 кв.м., находящ се в гр.Каварна, Община Каварна, Област Добрич, ведно със сгради, описани в обявлението за продажба с идентификатори

2

***. /Промишлена сграда със ЗП 1223 кв.м./;

*** /Промишлена сграда със ЗП 99 кв.м./

*** /Административна делова сграда със ЗП 284 кв.м./ *** /Промишлена сграда със ЗП от 285 кв.м./

*** /Складова база със ЗП от 264 кв.м./

*** /Складова база със ЗП от 218 кв.м./

Идентично е описанието и съобразно протокол за проведена продажба по реда на чл. 717в ТЗ.

Между страните не се спори, че имотът и сградите са собственост на „Фарин“ АД – в несъстоятелност. Спори се единствено относно факта попадат ли същите в обхвата на учреденото ипотечно право в полза на „ОББ“ АД по НА № 15, том V, рег.№ 3565, нот.дело № 650/2006 год. по описа на Нотариус Й.П. с район на действие РС – Каварна, респ. има ли право на пълно прихващане по чл.717д, ал.2 ТЗ купувачът, който е кредитор с прието привилигировано вземане.

Съгласно учредителния ипотечен акт ипотеката включва УПИ № XLII и УПИ № XLVI, съответно с площ от 3826 кв.м. и 1024 кв.м., или с обща площ от 4850 кв.м. Имотът – предмет на продажба в ПН е обозначен като поземлен имот с идентификатор *** с идентична площ.

Съобразно заключението на СТЕ, приета от въззивната инстанция, процесният продаден поземлен имот с идентификатор *** е с площ от 4 850 кв.м. и е очертан в цвят Magenta по комбинирана скица на вещото лице, л.50. Имотът е идентичен с УПИ № XLII и УПИ № XLVI, съответно с площ от 3826 кв.м. и 1024 кв.м., образувани със Заповед № 1959/05.12.2005 год. за изменение на ПУП /така и обозначенията по комбинирана скица, неразделна част от заключението/.

Границите на поземления имот не съвпадат напълно с регулационните граници на ипотекираните парцели.

Разминаването в южната и източната вътрешни граници е ирелевантно за спорното право в настоящото производство, тъй като в тази си част поземления имот не навлиза в площи от съседни имоти.

Разминаването по северната граница е тясната ивица между между 3 синята линия /южна граница на съседния имот/ и границата в Magenta. В тази част продадения поземлен имот навлиза в УПИ XLI. Последният обаче е част от масата на несъстоятелността и е предмет на спорното ипотечно право /така нот.акт за учредяване на договорна ипотека, позиция 3/.

Следователно продадения ПИ попада в цялост и във всичките си части в обхвата на учреденото ипотечно право в полза на привилигирования кредитор независимо от констатираната разлика в границите.

Ирелевантен за обхвата на ипотечното право е фактът, че понастоящем с Решение № 32/26.02.2010 год. на ОбС – Каварна е одобрен ПУП, според който горецитираните имоти попадат в УПИ с №№ ХХХI - 2519 и ХХХ – 2519 в кв.51, но с разлика в част от южната и част от източната вътрешна регулационна граница на УПИ ХХХ – 2519. По делото липсват данни, липсват и твърдения, че регулацията е приложена по смисъла на § 22, ал.1, т.1 от ЗР на ЗУТ.

С оглед на изложеното съдът приема, че поземленият имот – предмет на продажба е изцяло обременен с учредена ипотека със следващите се от това права на ипотекарния кредитор за удовлетворяване по реда на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ. Жалбата на НАП е неоснователна в разглежданата част.

Относно сградите:

На първо място следва да се отчете, че сграда с идентификатор ***. /Промишлена сграда със ЗП 1223 кв.м. с предназначение на тапицерски цех/ не попада в процесния имот; а в съседен имот с идентификатор ***. Горното е видно от идентификатора на сградата и изготвената оценка. В обявлението и в протокола за продажба сградата погрешно е описана два пъти, като находяща се в имоти с различни идентификатори. Тази сграда е предмет на учредената ипотека /така т.3 от описателната част на НА/.

В НА за учредяване на ипотеката изрично е посочено, че УПИ № XLII и УПИ № XLVI са предмет на ипотека, ведно с построените в тях общо 3 броя сгради – централен склад /300 кв.м./; производствено хале /252 кв.м./ и административна сграда /252 кв.м./.

В установената практика на ВКС (напр. решения по гр. дело № 5059/2013 г. на I ГО и по гр. дело № 4005/2013 г. на III ГО) се приема, че в 4 зависимост от постигнатото между страните съгласие, собственикът може да ипотекира само земята, или само построеното върху нея, или земята ведно с изградените вече постройки. По аналогия е приложима и трайната практика на ВКС, че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията, и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката; за да бъде запазена собствеността върху сградата, отделно от земята, това трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС / решение № 60088/06.07.2021 г. по гр. д. № 3876/2020 г. и решение № 120/22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г. решение № 125/29.10.2019 г. по гр. д. № 616/2019 г. и трите на II ГО, решение № 96/17.07.2015 г. по гр. д. № 4669/2014 г. на І ГО/. В случая не се установява изключване действието на презумпцията на чл. 92 ЗС, поради което всички сгради в поземления имот са обхванатите от договорната ипотека.

Ипотечното право се разпростира и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради.

В обхвата на понятието "ипотекиран имот" по смисъла на чл. 173, ал. 1 ЗЗД , когато имотът, предмет на ипотеката е претърпял някакви промени, вкл. с изгражданато на нови сгради в ипотекираното дворно място, ипотеката обхваща подобренията и приращенията на недвижимия имот по чл. 92 ЗС, като се изхожда от вещноправния елемент на ипотеката и принципа, че ипотечното право следва имота. В тази връзка, когато се касае да един имот, състоящ се от дворно място и построените в него сгради, предмет на ипотеката, както е в настоящия случай, то ипотекарният кредитор има право да се удовлетвори от цената на целия ипотекиран имот, включително и от новопостроената сграда в същия имот, изградена на мястото на ипотекираната и разруШ. такава, тъй като ипотеката се разпростира и върху нея / Решение № 18 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2017 г., II г. о., ГК/.

Следователно, независимо дали са били съществуващи към датата на учредяване на ипотеката или са новоизградени, процесните сгради следва да се считат за част от учреденото ипотечно право.

В заключение не се установяват твърдяните в жалбата факти и обстоятелства, свързани с продажба на вещи, изключени от обхвата на учреденото ипотечно право. Обжалваното определение по чл. 729, ал.1 ТЗ следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

5

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260054/11.08.2025 година по търг. дело № 56/2013 година, с което е оставено без уважение възражение подадено от НАП и е одобрена предложена от синдика на несъстоятелността частична сметка за разпределение № 10, изготвена по реда на чл. 717д, ал. 2 ТЗ, обявена по партида на несъстоятелния търговец „Фарин“ ЕАД /н./ на 24.06.2025 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Варна, 10.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20253001000433 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. чл. 729, ал. 3 ТЗ и чл. 613а, ал. 3 ТЗ.

Образувано е по частна жалба, подадена от Национална агенция за приходите (НАП), гр. София, представлявана от С.Х., директор на дирекция „Държавни вземания“ срещу определение № 260054/11.08.2025 година по търг. дело № 56/2013 година, с което е оставено без уважение възражение, подадено от НАП и е одобрена предложена от синдика на несъстоятелността частична сметка за разпределение № 10, изготвена по реда на чл. 717д, ал. 2 ТЗ, обявена по партида на несъстоятелния търговец „Фарин“ ЕАД /н./ на 24.06.2025 година.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Основното възражение на жалбоподателя е свързано с това, че имотът предмет на извърШ.та продан, от която са постъпили суми за разпределението, е с площ по-голяма от обхвата на учредената върху него ипотека. Твърди се, че ипотеката се разпростира върху две сгради, а в случая са продадени общо шест. От описанието на продадените общо шест сгради не може да се направи извод дали те са идентични с ипотекираните. Поземлен имот с идентификатор *** е с площ от 4850 кв., а в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е описан с площ от 3826 кв.м. След 1 предпочитателното удовлетворение на кредитора с вписана ипотека по чл.