Определение № 426 от 15.08.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. Сливен, 14.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Стефка Т. М. Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500281 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Д. С. против Разпореждане №1058/13.07.2023г. по гр.д.№1207/2022г. на НЗРС, с което е върната подадената от Г.

Д. С. жалба срещу Решение №65/07.03.2023г. по гр.д.№1207/2023г. на НЗРС, като подадена след изтичане на срока за обжалване.

Жалбоподателят Г. С. чрез пълномощника адв. Г. Х. счита, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно. Посочва, че в подадената въззивна жалба е изложила подробни съображения защо счита, че същата не е просрочена и че за нея решението не е влязло в сила. Районният съд не изложил мотиви относно извода си че решението е влязло в сила на 15.03.2023г. Решението било изпратено на адрес, от който тя била отстранена още със заповедта за незабавна защита. Моли съда да отмени разпореждането.

От фактическа страна, въззивният съд установи следното:

Производството по гр.д.№1207/2022г. по описа на Новозагорски районен съд е образувано въз основа на молба за защита по ЗЗДН, подадена от Е. Г. С. против Г. Д.

С.. С нея е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита.

С Разпореждане №1923/28.10.2022г. районният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.11.2022г. от 14,00ч. и е разпоредил издаване на заповед за незабавна защита, с която Г. Д. С. е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е. Г. С., отстранил е Г. Д. С. от съвместно обитаваното жилище, находящо се на адрес: гр. Нова Загора, ********* и й е забранил да приближава молителя Е. Г. С., жилището, в което живее, местоработата му и местата 1 му за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100м. до приключване на производството и издаване на заповед за защита или отказ. Въз основа на разпореждането е издадена заповед за незабавна защита №11/28.10.2022г.

На ответницата Г. Д. С. е изпратена призовка за насроченото на 28.11.2022г. от 14,00 часа открито съдебно заседание и с нея и препис от разпореждане №1923/28.10.2022г. и заповед за незабавна защита №11/28.10.2022г.

Призовката, ведно с приложенията е връчена лично на ответницата Г. Д. С. на 01.11.2022г.

В проведеното първо по делото открито съдебно заседание на 28.11.2022г. ответницата не се явила. Делото било отложено /след даване ход на същото/ за събиране на доказателства във фазата на съдебното дирене за 18.01.2023г. от 14,14ч.

В проведеното на 18.01.2023г. открито съдебно заседание ответницата Г. Д. С. не се явила. Делото било отложено /след даване ход на същото/ за събиране на доказателства за 07.03.2023г. от 11,00ч.

В проведеното на 07.03.2023г. в 11,00ч. открито съдебно заседание ответницата Г. Д. С. не се явила. В това съдебно заседание е приключено съдебното дирене, даден е ход на устните състезания и същите са приключени, след което съдът е обявил решението си, заедно с мотивите. В протокола е отразено изрично, че в това открито съдебно заседание съдът е обявил решението си, ведно с мотивите.

С решението молбата за защита е уважена, като е издадена Заповед за защита.

На страните са изпратени преписи от постановеното решение и от издадената заповед за защита, като тези за ответницата не са връчени, поради не намирането й на адреса – гр. Нова Загора, *********. С разпореждане от 18.04.2023г. съдът е приел връчването за редовно.

На 16.05.2023г. на Г. Д. С., чрез дъщеря й Х. С., е връчено уведомление за доброволно заплащане на държавна такса и наложена й глоба.

На 18.05.2023г. по делото е подадена молба от Г. Д. С. чрез адв. Х. с искане за връзване на заповед за защита, ведно с решението. Преписи от същите са връчени на адв. Х. на 07.06.2023г.

На 14.06.2023г. Г. Д. С. чрез адв. Х. е подала жалба против Решение №65/07.03.2023г. по гр.д.№1207/2022г. на НЗРС. В жалбата е посочено, че е призована за явяване в съдебно заседание на 28.11.2022г., като с призовката е получила разпореждане и заповед за незабавна защита. На 28.11.2022г. посочва, че отпътувала от страната, като била спокойна, че производството ще бъде прекратено по твърдения на съпруга й и пълномощника му. Едва на 16.05.2023г. чрез връчване на уведомлението за доброволно изпълнение на дъщеря й посочва, че узнава, че делото не е прекратено, а е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

2

С обжалваното разпореждане №1058 от 13.07.2023г. по гр.д.№1207/2022г. районният съдия е приел, че жалбата е просрочена и е върнал същата.

Препис от разпореждането е връчено на Г. Д. С. на 24.07.2023г.

Частната жалба е подадена на 27.07.2023г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на специалния закон – ЗЗДН, чл.15, ал.1, съдът се произнася с решение в открито съдебно заседание. Новозагорски районен съд, видно от материалите по гр.д.№1207/2022г., е спазил това законово изискване, като в проведеното на 07.03.2023г. от 11,00 часа открито съдебно заседание, за което страните са били редовно уведомени, е обявил решението си. В това о.с.з. ответницата Г. Д. С. не се явила. За същото обаче тя е била редовно призована на основание чл.56, ал.2 от ГПК, след като дата му е обявена в предходното о.с.з. Ответницата е била редовно призована за първото по делото съдебно заседание, а за следващите – на основание чл.56, ал.2 от ГПК, в т.ч. и за това на 07.03.2023г., в което е обявено решението.

Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.3 от ЗЗДН решението и заповедта се връчват на страните и в случая препис от същите са изпратени на ответницата С. на единствения известен по делото адрес. Действително, от жилището на този адрес същата е отстранена със заповедта за незабавна защита, но тя съгласно разпоредбата на чл. 41, ал.1 от ГПК е била длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова уведомление ответницата не е направила. Следва да се посочи, че самата тя твърди, че е заминала за чужбина, именно в деня на първото по делото открито съдебно заседание, за което е била редовно призована с лично връчване на съдебните книжа и призовка, при което положение за нея важи и задължението по чл.40, ал.1 от ГПК да посочи съдебен адресат за връчване на книжата по делото. Такъв също не е посочен по делото.

С оглед изложеното, съдът приема, че като е приел връчването на преписите от решението и заповедта за редовно с разпореждането от 18.04.2023г., районният съд е процедирал съобразно разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК и преписите се считат за редовно връчени. От този момент – 18.04.2023г., според настоящия състав е започнал да тече 7-дневния срок за обжалване на решението, съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗЗДН и същият е изтекъл на 25.04.2023г.

Следва да се отбележи, че всички изложени във въззивната жалба съображения относно субективните очаквания на ответницата за прекратяване на производството по делото са ирелевантни. Данни за прекратяване на делото няма. На ответницата също не 3 са връчвани документи с подобно съдържание, за да е останала с впечатление за такова процесуално действие. Единствено преди заминаването й в чужбина по делото й е връчена лично призовка със съдебните книжа и за нея е било процесуалното задължение по чл.41, ал.1 от ГПК, което тя не е изпълнила и следва да носи негативните процесуални последици от това неизпълнение.

7-дневния срок за обжалване е изтекъл на 25.04.2023г. Съдът не приема становището за влизане в сила на решението на 15.03.2023г. на НЗРС, тъй като това е свързано с връчването на преписа от същото, съгласно чл.17, ал.1, вр. с чл.16, ал.3 от ЗЗДН, а това е станало по реда на чл.41, ал.2 от ГПК на 18.04.2023г.

Жалбата против решението е подадена на 14.06.2023г. Следователно същата е просрочена.

Като е върнал жалбата, поради просрочието й, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се потвърди. Частната жалба против него се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1058/13.07.2023г., постановено по гр.д.

№1207/2022г. по описа на Новозагорски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4