Решение № 5295 от 14.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5295 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно гражданско дело № 20251100508887 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД, за отмяна на Постановление за разноски от 15.04.2025г. на ЧСИ М.П., постановено по изп.дело №20258510400840, с което е оставено без уважение възражение на длъжника от 27.03.2025г., с което се твърди, че не са представени доказателства за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1400лв., поради което и такива не се дължат, а в условията на евентуалност се иска размера на приетите разноски да се намали до сума в размер на 200лв., както и да бъде редуциран размера на дължимата пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, съгласно материалния интерес по изп.дело.

Сочи се, че постановения отказ е незаконосъобразен и се иска определяне на общо възнаграждение от 200лв. за двамата взискатели.

Взискателите по изпълнителното дело, редовно уведомени чрез общия им представител – адв.И.М., на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, депозират общо писмено възражение срещу жалбата, като молят да бъде оставена без уважение. Излагат доводи, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерен.

Съдебният изпълнител, на когото е поверено воденето на изп. дело №20258510400840 ЧСИ М.П. депозира подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Няма възражения по допустимостта на жалбата. Посочва, че в полза на двамата взискатели се дължат разноски за образуване на изп.производство и за представителство, като в случая приетите такива не били прекомерни. Посочва, че в дейността си, по определяне размера на разноските, свързани с провежданото принудително изпълнение, изцяло се е ръководил от правилата, установени в ГПК, ТТРЗЧСИ и Наредба 1/2004 г. за 1 минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Изп.дело №20258510400840 на ЧСИ М.П. е образувано по молба с вх.№25147 от 12.03.2025г. на О.П.А. и К.П.А., чрез адв.И.М. срещу „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД, към която са приложени два изпълнителни листа, издадени въз основа на едно и също решение, с което в полза на всяка от двете взискатели са присъдени едни и същи суми, както по размер, така и по основание. Поискано е и събиране на разноски по изп.дело в размер на 1400лв. без да се представят доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, за каквото се твърди, че са извършени разноски. В молбата за образуване на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, определянето на начина на изпълнение е делегирано на ЧСИ. Молбата е придружена от две пълномощни от 02.10.2020г., с които О.П.А. и К.П.А., втората чрез своята майка, са упълномощили адвокати Д.Д. и И.М. да ги представляват в съдебно производство по КЗ.

По изп.дело не са предприемани изп.действия преди изпращане на Покана за доброволно изпълнение, връчена на „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД на 13.03.2025г.

Няма данни в срока, предоставен за доброволно заплащане на сумата, същата да е била платена. Постъпило е единствено възражение срещу размер ана разноските, приет в изп.дело.

За установяване, че разноски за адвокатско възнаграждение са направени, от страна на взискателите, с молба от 07.04.20205г. са представени два договора за правна защита и съдействие от 10.03.2025г., т.е от преди подаване на молба за образуване на изп.дело, видно от които О.П.А. и К.П.А. са заплатили в полза на адв.М. по 700лв. за завеждане на изп.дело и извършване на действия по събирането. Представена е и кореспонденция с „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД, от която е видно, че дружеството е поканено да заплати сумите по решението, преди да бъде образувано изп.дело.

С оглед липсата на постъпило плащане от „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД в срок след получаване на ПДИ, със запорно съобщение от 15.04.2025г. е наложен запор на сметки на дружеството в „ОББ“ АД. По делото липсват доказателства за постъпила сума дори и след запора, но от страна на банката е подадено уведомление, че се признававземането, но уведомяват ЧСИ М.П., че задълженото лице е извършило доброволен превод за погасяване на задължението от сметката, която поддържа при „ОББ“ АД, поради което банката не е извършила служебен превод по запора.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С оглед представените по изп.дело два договора за правна защита и съдействие от 10.03.2025г., следва да се приеме, че взискателите са направили разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на по 700лв. за всяка от тях.

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 2

1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.). Независимо от обстоятелството, че по изп.дело са на лице двама взискатели, настоящия състав намира, че следва да им бъдат присъдени общо разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат. Изп.дело №20258510400840 по описа на ЧСИ М.П. е образувано с една молба, подадена от двамата взискатели, чрез общия им пълномощник. Вземането и на двамата взискатели е в еднакъв размер, има общо основание и е присъдено по едно и също дело. В молбата не е посочен изпълнителен способ, т.е. няма данни адв.М. да е извършвала действия по образуване на изп.дело, различни за която и да е от взискателите. Поради изложеното, настоящия състав намира, че в полза на взискателите се дължат разноски за образуване на изп.дело в общ размер от 200лв.

С оглед поведението на „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД обаче, изразяващо се в липса на плащане в срока за доброволно изпълнение по делото, което е наложило извършване на последващи изп.действия, то Съдът намира, че в полза на взискателите се дължат и разноски за представителство по изп.дело. Представителството обаче е единно, общо и за двамата взискатели. Всичко, което адв.М. е подала по изп.дело е в един документ и е общо за двете взискателки. Видно от представените два договора за правна защита и съдействие от 10.03.2025г., адвоката е оценила стойността на труда си по представителство по изп.дело в размер на 500лв. С оглед на това, че се приема, че се дължи едно възнаграждение, общо и за двете взискателки, то разноските следва да се намалят до общ размер от 700лв.

Поради изложеното възражението на „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД се явява частично основателно и отказа на ЧСИ М.П. да намали разноските, следва да бъде отменен за сумата над 700лв.

От страна на „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД е подадено възражение единствено по отношение на размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Видно от постановление за разноски от 12.03.2025г. са определени две такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ- 948,62лв. и 1058,26лв. или общо 2006,88лв.

Пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и т. н. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение по чл. 290 от ГПК № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., IV ГО на ВКС/. Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също се дължи такса и т. н. Поради това и пропорционални такси върху 3 претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.

Ето защо, дължимата в настоящия случай пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, за паричното вземане в размер от 19262,80лв., попада в хипотезата на б. "г" от същата и е в размер на 1375,77лв., до който размер следва да се намали таксата.

Следва да се има предвид, че разноски в производство по спор за разноски не са дължими и не следва да се присъждат. Интересът в това производство е свързан с разноските по изпълнителното делото, който е материален, и самостоятелен като предмет на адвокатска защита. В „процеса относно разноските” не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на страните. За този процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Настоящото производство е аналогично на производството по чл.248 от ГПК, по отношение на което е формирана константна съдебна практика за неприложимост на разпоредбата на чл.78 от ГПК /така определение №60/31.01.2020г. по ч.гр.д.№ 11/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и цитираната в него друга практика на ВКС/.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на съдебен изпълнител по изп.д. №20258510400840 по описа на ЧСИ М.П., направен с Постановление за разноски от 15.04.2025г., да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение от 1400лв. в изпълнителното производство над сумата от 700 лева, като НАМАЛЯВА приетите разноски за адвокатско възнаграждение в полза на всички взискатели в изпълнителното производство до общ размер и за двамата взискатели от общо 700лв.

ОТМЕНЯ отказ на съдебен изпълнител по изп.д. №20258510400840 по описа на ЧСИ М.П., направен с Постановление за разноски от 15.04.2025г., да намали размер на пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изп. дело №20258510400840 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 КЧСИ, с район на действие СГС, като НАМАЛЯВА разноските, начислени по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ до сумата от 1375,77лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4