Решение № 701 от 14.02.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№701/14.2.2020г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в съдебно заседание на седми февруари, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №18368 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба предявена от Н.К.Н., ЕГН ********** *** срещу *********** гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, *****************, представлявана от Д. С.П. в качеството му на Директор, за осъждане на ответника да заплати сумата от 1711,44 лева (съобразно допуснато изменение на предявеният иск) представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240,24 часа за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1680 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

В исковата молба се излагат твърдения, че през периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г. ищецът е полагал труд като „младши оперативен дежурен“ в Пето РУ – Варна, което е на структурно подчинение на ОД на МВР Варна. Орган по назначаването се явява Директорът на ОД на МВР – Варна по силата на чл. 159 ал.

1 от ЗМВР и Заповед ч 8121з-140/24.01.2017г. на Министър на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 13/2017г. Ищецът е със статут на държавен служител и е полагал труд на 12 часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. Твърди, че от 14.10.2016г. работното време на държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф. е 1.143. За процесния период ищецът е положил 1680 нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1920,24 часа. Т.е. разликата от 240,24 часа следва да бъде допълнително заплатен. Размерът е 2003,60 лв., като е изчислен на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Не се спори, че ищецът през процесния период е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана на смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди обаче, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.

Сочат, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорват приложимостта на

Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.

Сочат, че съгласно чл. 178 ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от

ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч.

Оспорват часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Представена е кадрова справка на ищеца, от която се установява, че за периода 01.11.2016г. до 31.10.2019г. ищецът е полагал труд като „младши оперативен дежурен“ в Пето РУ – Варна, към ОД на МВР Варна.

Депозирано е заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза изготвено от в.л. Д.П., от което се установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода от 01.11.2016г.-31.10.2019г., възлизат на 1704 часа, като на ищеца са заплатени 426 лева или от по 0,25 лева на час.Преизчислен положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 1946 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 242 часа – дневен извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 242 часа не е изплащан на ищеца за периода 01.11.2016г. – 31.10.2019г. Общата сума за посочените 242 часа извънреден труд за периода 01.11.2016г.-31.10.2019г. възлиза на 1711,44 лева.

Предвид така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не е спорно между страните, че се намират в служебни правоотношения, като ищецът заема длъжността „младши оперативен дежурен“ в Пето РУ – Варна, към ОД на МВР Варна.

Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР

- брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.

В процесния период от 01.11.2016г.-31.10.2019г. приложение намира Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съобразно чл.3, ал.3 при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки

24-часов период. Идентично е положението и в последователно приеманите във времето предходни актове уреждащи организацията и разпределянето на работното време -Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. издавани от Министъра на вътрешните работи.

В

Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, то тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.

№ 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., която е относима към процесния период.

Следва да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г., така и в приложимата в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.

При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн.

ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По тези съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба

№8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.

От заключението на вещото лице Д.П., което се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено съдът приема, че за процесния период общия брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода от 01.11.2016г.-31.10.2019г., възлизат на 1704 часа. На ищеца са заплатени 426 лева, която сума се получава при умножаване на броя часове нощен труд (1704 часа) с часова ставка от 0,25 лева. При преизчисляване на положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 вещото лице посочва, че същите възлизат на 1946 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 242 часа – дневен извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 242 часа не е изплащан на ищеца за периода 01.11.2016г. – 31.10.2019г., като общата дължима сума за заплащане възлиза на 1711,44 лева.

Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0,25 лева за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 426 лева.

При гореизложените съображения предявения иск се явява доказан и по размер, с оглед на което следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1711,44 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240,24 часа за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1680 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

По отношение на разноските:

С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева,съставляващи възнаграждение за процесуално представителство, съобразно релевираното от ответника възражение за прекомерност на уговореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Съдът за да уважи възражението на ответната страна намира, като определи възнаграждение в минималния посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. размер от 300 лева, на осн. чл.