Решение № 3192 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3192 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100509422 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. №227521/27.06.2025 г., подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ищец в първоинстанционното производство, представлявано от юрисконсулт К.Н., срещу Решение №10900/09.06.2025 г., постановено по гр. д. №62453/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 64 с-в, в частта с която предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД е отхвърлен са разликата над присъдените 14 845,99 лв. (частична претенция при пълен размер на вземането от 34 640,63 лв.) до предявения размер на частичния иск от 17 320,32 лв., както и в частта, с която предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над присъдените 1554,71 лв. до пълния предявен размер от 1818,66 лв.

Решението в частта, с която е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 дължи на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, на основание чл.499, ал.7 КЗ, вр. чл.127, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 14845,99 лева - частична претенция при пълен размер на вземането от 34640,64 лева – припадаща се част от платени суми за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, законна лихва за забава и разноски по повод телесни увреждания, причинени на Д.Д.Б. при ПТП от 21.02.2016г. в район на летище „Бършен“, за които вреди 1 солидарно отговарят водачът на л. а. „Мерцедес“ с рег. № ****, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ищецът и водачът на л. а. „БМВ“ с рег. № ****, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, по повод което събитие при ищеца е заведена застрахователна претенция № 1500095387/22.05.2018г., ведно със законната лихва от 10.03.2022г. (подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 1554,71 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.02.2021 г. – 10.03.2022г., като необжалвано е влязло в законна сила.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на първоинстанционното решение в неговата обжалва част, като се моли същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявените от въззивника- ищец искове да бъдат уважени в цялост. Въззивникът счита за неправилен извода на съда относно приноса на всеки един от участниците в произшествието. От събрания доказателствен материал, в това число писмени доказателства, експертно заключение и гласни доказателства, се установявал действителния механизън на ПТП, а именно, че двете моторни превозни средства са се движили успоредно по пистата на летище „Бършен“, когато на л.а. „БМВ“ е предприел заход и маневра „ляв завой“, като по този начин е навлязъл в опасната зона за спиране на л.а. „Мерцедес“ и е настъпил удар между двете МПС-та. Съгласно експертното заключение, именно с това поведение водачът на л.а. „БМВ“ е създал критична ситуация. Вещото лице било категорично, че първопричина за настъпване на инцидента от техническа гледна точка е поведението, недостатъчния контрол и внимание на водача на л.а. „БМВ“, който е предприел маневра „ляв завой“ при условия на попътно движещ се от лявата му страна л.а. „Мерцедес“. Едва след тази първопричина, от значение била превишената скорост на водача на л.а. „Мерцедес“, която в случай, че е липсвала предприетата маневра, е нямало в никакъв момент да доведе до контакт между двете превозни средства, които са се движели успоредно едно до друго. В заключението се изтъквало, че водачът на „БМВ“ е имал обективната възможност да възприеме в огледалата за обратно виждане (външни и вътрешно) наличието на друг автомобил на пистата на летището, респ. да не предприема осъществената от него маневра. При тези съображения въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е определил приноса на всеки един от участниците в произшествието, като твърди, че последният следва да бъде определен, както следва: 70% за водача на л.а.

„БМВ“ и 30 % за водача на л.а. „Мерцедес“. С тези доводи моли въззивната жалба да бъде уважена, претендира сторените в хода на настоящото производство разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано от адв. М.Г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли решението в обжалваната част да бъде 2 потвърдено. Въззиваемият поддържа становище за правилност на извода на съда относно спорния въпрос за приноса на всеки един от участниците в ПТП.

Излага, че вещото лице по назначената САТЕ е приел ударът за предотвратим и за двамата водачи, като за управляващия л.а. „Мерцедес“ пътният инцидент е настъпил поради избраната от него скорост за движение. Излага, че единствената причина за настъпване на инцидента е високата скорост на движение на л.а. „Мерцедес“, тъй като от експертното заключение се установявало, че при избрана скорост около 90 км/ч, съприкосновение между двете превозни средства не би настъпило. При тези съображения моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правна квалификация чл. 499, ал. 7 КЗ вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК, от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД срещу „ЗД Бул Инс“ АД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи сумата от 17320,32 лева – частична претенция при пълен размер на вземането от 34640,64 лева – припадаща се част от платени суми за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, законна лихва и разноски по повод телесни увреждания, причинени на Д.Д.Б. при ПТП от 21.02.2016г. в район на летище „Бършен“, за които вреди солидарно отговарят водачът на л. а. „Мерцедес“ с рег. № ****, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ищецът и водачът на л. а. „БМВ“ с рег. № ****, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, по повод което събитие при ищеца е заведена застрахователна претенция № 1500095387/22.05.2018г., ведно със законната лихва от 10.03.2022г. (подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 1818,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.02.2021 г. – 10.03.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13768/2022 г. на СРС, 64 – ти състав.

Между страните не се спори , а и от приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че мястото на ПТП представлява писта на летище, прав участък, без наличие на пътни знаци, маркировка, като произшествието е настъпило на 21.02.2016 г. около 13:00 ч., в светлата част на денонощието, като лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №****, се е движил със скорост около 150 км/ч, в права посока от изток на запада, а успоредно на него в същата 3 посока със скорост от 72 км/ч се е движел лек автомобил „БМВ 525 ТДС“ с рег. №****, при което последният е предприел заход и маневра за завой на ляво към южната част на пистата и навлязъл в траекторията на движещия се зад него „Мерцедес“. Впоследствие водачът на „Мерцедес“ е задействал спирачната система и отклонява автомобила наляво, въпреки което настъпва удар между двата автомобила. Съприкосновението е в предната лява част на лек автомобил „БМВ“ и предната част на лек автомобил „Мерцедес“, като в момента на удара скоростта на „Мерцедес“-а е била 110 км/ч, а на „БМВ“ – 72км/ч.

Безспорно е, че с Решение №15/27.02.2020 г., постановено по т. д.

№92/2019 г. по описа на ОС- Сливен, потвърдено с Решение от 30.09.2020 г. по възз. гр. д. №218/2020 г. по описа на АС- Бургас, последното недопуснато до касационно обжалване с Определение №60669/09.12.20221 г. по т.д. 661/2021 г., I т.о. на ВКС, ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на Д.Д.Б. сумата от 32 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вредиболки и страдания вследствие на средна телесна повреда, получена при претърпяно пътно-транспортно произшествие на 21.02.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 16.07.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 128 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2016 г., както и сумата от 32 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2017 г. до окончателно изплащане.

Не се спори, а и от назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът, настоящ въззивник е заплатил следните суми: на пострадалото лице Д.Б. сума в общ размер от 45266,11 лв., на адв. В.Н.2790,52 лв., по сметка на ОС- Сливен- 1430 лв.

Спорен между страните и пред настоящата инстанция стои въпросът относно степента на съпричиняване от страна на водача на застрахования при ответника лек автомобил „БМВ“, по който съдът намира следното. Според вещото лице по САТЕ, когато водачът на л.а. „БМВ“ е започнал маневра ляв завой, водачът на л.а. „Мерцедес“ е отстоявал на 100 метра от мястото на възникване на удара, като предвид скоростта му на движение опасната му зона за спиране е от 170 метра, респективно за него ударът е бил непредотвратим.

От САТЕ се установява, че при скорост на движение от 90 км/ч на л.а.

„Мерцедес“, опасната зона за спиране би била 75 метра, т.е. ударът би бил предотвратим. Вещото лице е заключило, че от техническа гледна точка за първопричина за настъпване на пътния инцидент може да се приеме поведението и недостатъчния контрол и внимание от една страна на водача на лек автомобил „БМВ“, който е предприел маневрата на ляв завой при условията на попътнодвижещ се от лявата му страна с висока скорост автомобил „Мерцедес“, доколкото е имал обективната възможност да възприеме наличието на движението на последния. Според вещото лице от техническа гледна точка събитието е следствие и на скоростта и на двата 4 автомобила, и на пресичането на траектории с конфликтна точка. Пътният инцидент не би настъпил, ако водачът на лек автомобил „Мерцедес“ бе избрал да се движил с по-ниска скорост, както и при липса на започване на маневра завой на ляво от лек автомобил „БМВ“. Предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДвП, макар да са се намирали на път, който не е бил отворен за обществено ползване, водачите е следвало да спазват правилата на ЗДвП, предвид липсата на твърдения и доказателства на този участък да е било определено друго /в който смисъл са и мотивите на наказателния съд/. Поведението на починалия водач на лек автомобил „БМВ“ също е противоправно, като нарушаващо императивното прави на чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП той не се е уверил, че с маневрата /завой наляво или обратен завой/ няма да създаде опасност за участниците в движението, като я е предприел без да се съобрази с наличието на задаващ се зад него лек автомобил и скоростта, с която се е движил, въпреки видимостта му към същия. Нарушил е и чл. 38, ал. 3, според който завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното /а не от най-лявата лента, каквато в случая не може да се установи да е имало, както и регулирани посоки на движение/, като водачът на завиващото пътно превозно средство не е пропуснал попътно движещия се от лявата му страна автомобил. С тези си противоправни, а и виновни /доколкото не се твърди и установява обратното и с оглед чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ действия/бездействия водачът на „БМВ“ също е допринесъл за настъпване на събитието. При определяне степента на приноса съдът съобразява, че без неправомерните действия на всеки един от двамата водачи събитието не би настъпило.