Решение № 108 от 22.05.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. ****, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20261420200153 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. В. Б. от гр.**** против Наказателно постановление № 25-1795-000156/04.06.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР ****, РУ ****, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.4 предл.1 от ЗДвП, м у е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева /51,13 евро/ .

Поддържа се с жалбата, че издаденото НП било неправилно и незаконосъобразно.

Излага се, че на 15.04.2025г.в 12.02ч. при управление на собствения му л.а. м.“****“ с рег.№ **** жалбоподателят бил спрян за проверка, и се установило, че няколко часа по-рано/на 14.04.2025г. в 24.00ч./ бил изтекъл срока на задължителната застраховка „ГО“ за лекия автомобил,за което на нарушителя бил съставен АУАН.Заедно с АУАН били издадени и две ЗППАМ – едната за отнемане на СУМПС и другата за отнемане на СРМПС част II.Незабавно докато траела проверката жалбоподателят подновил договора за задължителна затраховка „ГО“,който/новият/ влизал в сила на 15.04.2025г.от 12.18ч.След сключване на новия договор ГО, проверяващите били уведомени ,отменили издадените ЗППАМ, и му върнали иззетите документи. На 11.05.2025г.жалбоподателят бил спрян отново за проверка ,и след справка в информационната система му бил съставен процесния АУАН за управление на МПС спряно от движение.Според жалбоподателя той не е извършил вмененото му нарушение,тъй като към датата на проверката – 11.05.2025г. л.а.не е бил спрян от движение.ПАМ е била отменена,тъй като е била налице сключена застраховка ГО,за което съответните оправомощени органи,издали ЗППАМ са били уведомени за това,при което са му върнали иззетите документи при проверката на 15.04.2025г.,а неотразяването на тези данни в информационната система на МВР не следва да му се вменява във вина и да се ангажира административно-наказателната му отговорност.С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП. Не се претендират разноски.

При гледане на делото жалбоподателят поддържа жалбата така както е подадена.

Ответникът, редовно призован не се е явил в съдебно заседание, и не е ангажирал 1 становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ****, с което е представена административната преписка, ответникът моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и против акт от категорията на обжалваемите - НП. Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, Серия GA, № 686396 от 11.05.2025 г. за това,че на 11.05.2025г. към 13.16ч.в гр.****,на бул.“**** до блок 28 жалбоподателят управлява л.а.“****“ с рег.№ ****,като при извършена полицейска проверка е установено,че МПС-то е с прекратена регистрация, според отразеното в АУАН.Отразено е в акта,че лицето виновно е нарушило чл.5 ал.3 т.2 ЗДвП като управлява МПС спряно от движение.

Актосъставителят квалифицирал нарушението,както се изложи като такова по чл.5 ал.3 т.2 ЗДвП, съгласно чиято разпоредба „ На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение“.

Жалбоподателят подписал акта без възражения. Не е депозирал такива и в законоустановения седемдневен срок по чл.44 ал.1 ЗАНН.

АУАН е съставен след извършена справка в АИС.

Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, след преценка на събраните доказателства по случая, наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление №25-1795-000156/04.06.2025 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР - ****,РУ ****, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.4 предл.1 ЗДвП „глоба в размер на 100 лв.“.При словестното описание на нарушението АНО е посочил,че нарушителят управлява МПС спряно от движение.

Установява се от доказателствата по делото, не се спори и между страните,че на 15.04.2025г. около 12.00ч. жалбоподателят управлявал същия автомобил в с.****, обл.**** с изтекла застраховка ГО,за което му е бил съставен АУАН.Във връзка със същото нарушение,на същата дата от длъжностно лице при РУ **** е издадена ЗППАМ № 25-1786000047/стр.15/ по чл.171 т.1 б.“е“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и ЗППАММ № 25-1786-0000-48/стр.17/ по чл.171 т.2 б.“в“ ЗДвПвременно спиране от движение на МПС.Посочено е в първата ПАМ,че е отнето свидетелството за управление на жалбоподателя,а във втората – че е отнето СРМПС част 2.

И в двете ПАМ е отбелязано,че се налагат до представяне на договор за задължителна застраховка „ГО“.Още по време на тази проверка жалбоподателят сключил договор за задължителна застраховка ГО/стр.16/,в сила от 12,18ч.на 15.04.2025г.,който представил на съответните длъжностни лица,които му върнали иззетите документи – според твърденията на жалбоподателя.Тези твърдения се подкрепят отчасти от отразеното върху първата ПАМ.

На гърба на тази ПАМ е налице приемателно-предавателен протокол от същата дата /15.04.2025.-13.00ч./,подписан от двете страни,в който е отразено,че длъжностното лице,издало заповедта връща на жалбоподателя отнетото СУМПС. Върху втората ПАМ липсва подобна отметка. Жалбоподателят поддържа,че отнетото по тази заповед СРМПС му е било върнато в този момент,при което той продължавал да си управлява МПС-то след сключване на застраховката „ГО“. Видно от представените писма на стр.18 от делото и на стр.44,СРМПС не е било върнато на жалбоподателя на 15.04.2025г.заедно със СУМПС,а е 2 било изпратено на 16.04.2025г. на началника на с-р ПП при ОДМВР **** по компетентност за съхранение. От последния е постъпила и екранна справка с историята на регистрация на процесния л.а., от която се установява, че същият е бил спрян от движение на 22.04.2025г. и пуснат в движение на 12.05.2026 г. след подаване на заявление и плащане на съответната такса.Жалбоподателят е представил уведомление /стр.50/ по АНД № 165/2026г. по описа на РС ****, от което е видно, че НП за управление на МПС без сключена застраховка „ГО“ е отменено, като решението не е влязло в законна сила.

Изложеното до тук се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства.

По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени доказателства: АУАН, Серия GA, № 686396 от 11.05.2025 г.; Наказателно постановление №25-1795-000156/04.06.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР ****,РУ ****; , Справка за нарушител/водач ; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, заповед № 369з-307/07.02.2023г.на ОД МВР ****,писмо с рег.№ 1786р4038/19.02.2026г.,копие от два броя ЗПАМ,копие от застрахователна полица,копие от писмо рег.№ 1786р-7266/16.04.2025г.,копие от обявление по анд № 165/2026г.по описа на РС ****,писмо рег.№

967000-3178/17.03.2026г.на

РУ

****,писмо рег.№

9670004035/02.04.2026г.на с-р ПП.

По делото са събрани и гласни доказателства, като е разпитан свидетеля Г.А. – актосъставител и Й.Ц.- свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта. От показанията на двамата се установяват изложените в АУАН и НП факти и обстоятелства.Според първия свидетел л.а.е бил спрян от движение, а според втория – с прекратена регистрация. Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели. Същите са незаинтересовани от изхода на делото и добросъвестно депозираха такива. Показанията им са последователни и безпротиворечиви, и се подкрепят и от останалите доказателства по делото.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37 ал.1 б.„б” от ЗАНН и на чл.47 ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47 ал.1 б.„а” от ЗАНН, от материално и териториално компетентни органи, видно от приложените по делото заповеди на МВР. И АУАН и НП отговарят на изискванията съответно на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН, тъй като съдържат всички необходими реквизити, посочени и в двете разпоредби. При съставяне на АУАН и издаване на НП, обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на последното на това основание.

На първо място налице е неправилно описание на нарушението в АУАН и противоречие в словестното описание на вмененото нарушение – „управление на МПС с прекратена регистрация“ и посочената правна норма,която е нарушена.Нарушени са чл.42 ал.1 т.4 и 5 ЗАНН.По категоричен начин се установява от доказателствата,че жалбаподателят е управлявал МПС спряно от движение, а не МПС с прекратена регистрация. Дори да се приеме,че нарушението е именно управление на МПС с прекратена регистрация, то относимата правна норма не е посочената в АУАН,която касае спряно от движение МПС, а някоя от хипотезите на чл.143 ЗДвП.Посоченото нарушение е съществено,злепоставя правата на нарушителя и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

На следващо място налице е противоречие при словесното описание на нарушението в АУАН и НП.В АУАН е посочено,че нарушението представлява „управление на МПС с прекратена регистрация“,а в НП е посочено/описано/ нарушение,представляващо „управление на МПС спряно от движение“.Налице е нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН,което е друго самостоятелно основание за незаконосъобразност на НП и отмяната му.

3

Установява се от доказателствата по делото,че ПАМ „спиране от движение на л.а.“е наложена на 15.04.2025г.от съответно длъжностно лице при РУ **** до представяне на валидно сключена застраховка „ГО“ за автомобила. На същаща дата е изето и СРМПС, както и СУМПС по първата ПАМ. Няма спор, че жалбоподателят веднага е сключил нов договор за застраховка „ГО“, при което основанието за налагане и на двете ПАМ са отпаднали.

Разбира се отпадането на наложените ПАМ не става автоматично с отпадане на основанието за издаването им, а за отпадането им по някакъв начин следва да се уведомят съответните служби или лица,наложили мерките. В конкретния случай настоящият състав намира,че жалбоподателят е изпълнил тези си задължения – уведомил е длъжностното лице, издало двете ПАМ, че е отпаднала необходимостта от налагане на мерките,тъй като е налице нов сключен договор „ГО“ за л.а.Че това е така се установява по категоричен начин от съдържащите се данни върху първата ЗППАМ/гърба/,от които се установява,че длъжностното лице издало заповедта връща същия ден след около 1 час на жалбоподателя иззетото СУМПС.За да върне иззетото СУМПС, съответното длъжностно лице,издало ЗППАМ е получило уведомление от жалбоподаотеля, че е отпаднало основанието за прилагането и – сключване на нов договор за „ГО“, което е основание за отмяна и на втората ЗППАМ, при издаването на която е иззето СРМПС. Съответното длъжностно лице не е изпълнило задълженията си,като не се е произнесло по искането за отмяна и на втората ПАМ,без да уведоми за това изрично жалбоподателя,който скючвайки новия договор за „ГО“ и уведомявайки за това съответните длъжностни лица, е продължил да управлява процесното МПС със съзнание, че е изпълнил задълженията си по ЗДвП.Недопустимо е при тази фактическа ситуация да се ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за последици,настъпили в резултат от неизпълнение на служебните задължения на длъжностните лица,издали ЗППАМ.