Решение № 238 от 06.08.2026, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Гражданско дело 1454/2025
- Вид
- Решение № 238
- Подписан
- 06.08.2026
- Състав
- ЛЮБОМИР ХРИСТОСКОВ ВЪРБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 238 гр. Бяла Слатина, 06.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410101454 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.М.
№19, Район Оборище, общ. Столична, обл. София (столица), чрез юрисконсулт Л. Д., против Д. И. Ш., ЕГН **********, с адрес: с.П., ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, В. Ш. М., ЕГН **********, с адрес: с.П., ул.“И.“ №6, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, и Ш. Д. И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител С. Ш. М., ЕГН **********, двете с адрес: с.П., ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, с който е поискал да се признаят за недействителни спрямо ищеца транслативни сделки, a именно: Договор за дерение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №5/20.12.2024г., том 1-ви, рег.
№22, дело №4/2024г. по описа на нотариус П.Д., с рег. №807 при НК, вписан в СВ при РСБяла Слатина с вх.№ 3180/20.12.2024г., акт №60, том 9-ти, дело №1361/24г., както и Договор за дерение, обективиран Нотариален акт за дарение на недвижим имот №2/10.01.2025г., том 1-ви, рег. №27, дело №2/2025г., по описа на нотариус П.Д., с рег. №807 при НК, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина с вх.№24/10.01.2025г., акт №12, том 1- ви, дело №9/25г.
Ищецът сочи, че по силата на Договор за кредит №899/04.07.2023г. в качеството на кредитор е предоставил на земеделския производител Д. И. Ш., в качеството му на кредитополучател, кредит по формата на кредитна линия с максимален размер 26700,00 лв.
Поради забавяне в плащанията от страна на кредитполучателя ищецъткредитор е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д №670/2025г. по описа на РС-Кубрат, по което били издадени Заповед за изпълнение №404/08.08.2025г. и Изпълнителен лист №319/08.08.2025г.
1
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за кредит №900/04.07.2023г. ищецът, в качеството на кредитор, е предоставил на земеделския производител Д. И. Ш., в качеството му на кредитополучател, кредит по формата на кредитна линия с максимален размер 15500,00 лв. Към договорът бил сключен и Договор за поръчителство на 04.07.2023г. между „Банка ДСК” АД, като кредитор, и Д. И. Ш., в качестовто на поръчител на земеделския производител Д. И. Ш.. Сочи се, че съгласно чл.2 от Договора за поръчителство Д. И. Ш. отговарял солидарно за целия дълг заедно с кредитополучателя. Поради забавяне в плащанията от страна на кредитполучателя ищецът-кредитор е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д №220/2025г. по описа на РС-Ардино, по което били издадени Заповед за изпълнение №159/06.08.2025г. и Изпълнителен лист №72/06.08.2025г.
Ищецът твърди, че между „Банка ДСК” АД, като кредитор, и Д. И. Ш., в качестовто на кредитополуичател, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от 20.03.2025г., по силата на който ищецът предоставил на кредитополучателят кредит за текущо потребление в размер на 14000,00лв. Поради забавяне в плащанията от страна на кредитполучателя ищецът-кредитор е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д №2384/2025г. по описа на РС-Ямбол, по което били издадени Заповед за изпълнение №1350/06.08.2025г. и Изпълнителен лист №1369/06.08.2025г.
В исковата молба се твърди, че въз основа на издадените изпълнителни листа е образувано изпълнително дело №699/2025 по описа на ЧСИ Ц.Д., рег. №900 към КЧСИ, с район на действие ОС-Враца.
Ищецът твърди, че на 20.12.2024г., след образуване на изпълнителното производство, чрез Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №5/20.12.2024г., том 1-ви, рег. №22, дело №4/2024г. по описа на нотариус П.Д., с рег. №807 при НК, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина с вх.№ 3180/20.12.2024г., акт №60, том 9-ти, дело №1361/24г., ответникът Д. И. Ш. е дарил на В. Ш. М. сграда с идентификатор *** по КККР на с.Н., общ.Борован, обл.Враца, одобрени със Заповед №РД-18-17/11.01.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ 529 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, находящ се в недвижим имот държавна собственост, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за стопански двор, с площ 2157кв.м., с адрес: с.Н., местност „Долни лъки“, общ.Борован, обл.Враца, по КККР на с.Н., общ.Борован, обл.Враца, одобрени със Заповед №РД-18-17/11.01.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: ***, ***, ***.
Сочи, че на 10.01.2025г. е сключен Договор за дарение, обективиран Нотариален акт за дарение на недвижим имот №2/10.01.2025г., том 1-ви, рег. №27, дело №2/2025г., по описа на нотариус П.Д., с рег. №807 при НК, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина с вх.
№24/10.01.2025г., акт №12, том 1-ви, дело №9/25г., по силата на който Д. И. Ш. е дарил на Ш. Д. И., чрез нейната майка и законен представител С. Ш. М., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УПИ I2 86 по регулационния план на с.П., общ.Бяла Слатина, одобрен със Заповед №127/01.12.1977г. на Кмета на Община Бяла Слатина, с административен адрес на имота: с.П., ***, с площ 545 кв.м, ведно с находящите се в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 44 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 12 кв.м., при граници: ул.Г.Б., ул.П., УПИ XV-86, УПИ XIV-87; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УПИ XV-86 по регулационния план на с.П., общ.Бяла Слатина, одобрен със Заповед №127/01.12.1977г. на Кмета на Община Бяла Слатина, кв.14, с площ 530 кв.м, ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 12 кв.м., при граници: ул.П., УПИ II-784, УПИ XIV-87 и УПИ I-86.
Поддържа, че с цитираните разпоредителни сделки ответникът Д. И. Ш. намалил имуществото, с което ищецът е могъл да се удовлетвори. Излага теоретични съждения в подкрепа на твърденията си, реливира съдебна практика.
Предвид изложеното моли искът да бъде уважен. Прилага доказателства, претендира разноски.
Исковата молба е вписана в СВ при РС-Бяла Слатина на 26.01.2026г.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Д. И. Ш., чрез адв.Х.С. от АК-Враца, е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен.
Не спори, че между страните са сключените посочените от ищеца договори, като твърди, че не е получавал съобщения по нито едно от посочените в исковата молба изпълнителни дела.
Твърди, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е обезпечил вземанията си.
Сочи, с договора на 10.01.2025г. са дарени на детето на ответника Ш. Д. И. по настояване на нейната майка – С. М., с цел да бъде подсигурено бъдещето на детето, което страда от подробно описано заболяване, като ответникът не е имал намерение да увреди ищцовото дружество.
Твърди, че с договора от 20.12.2024г. ответникът е дарил посочените имоти на сестрата на жената, с която живее в условия на фактическо съпружеско съжителство, тъй като имотите изначално били закупени със заем, даден от нея, като В. Ш. М. поискала да й бъдат върнати парите или прехвърлени имотите.
Предвид изложеното моли искът да бъде отхвърлен. Прилага доказателства, претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба не са постъпили отговори от В. Ш. М. и Ш. Д. И..
В хода на устните състезаиня ответникът М. оспорва исковата молба. Малолетната Ш. Д. И. не се явява в съдебно заседание. Законният й представител С. Ш. М. в съдебно заседание оспорва депозираната искова молба.
В хода на производството са събрани писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната 3 съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е отделил като признати и ненуждаещи от доказване фактите, като същото се установява и от приложените писмени доказатестлва, че по силата на Договор за кредит №899/04.07.2023г., „Банка ДСК” АД в качеството на кредитор е предоставил на земеделския производител Д. И. Ш., в качеството му на кредитополучател, кредит по формата на кредитна линия с максимален размер 26700,00 лв; че с Договор за кредит №900/04.07.2023г. „Банка ДСК” АД, в качеството на кредитор, е предоставил на земеделския производител Д. И. Ш., в качеството му на кредитополучател, кредит по формата на кредитна линия с максимален размер 15500,00 лв., като към договора бил сключен и Договор за поръчителство на 04.07.2023г. между „Банка ДСК” АД, като кредитор, и Д. И. Ш., в качестовто на поръчител на земеделския производител Д. И. Ш.; че между „Банка ДСК” АД, като кредитор, и Д. И. Ш., в качестовто на кредитополуичател, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от 20.03.2025г., по силата на който ищецът предоставил на кредитополучателят кредит за текущо потребление в размер на 14000,00лв; че с Договор за дарение от 20.12.2024г. и Договор за дарение от 10.01.2025г., ответникът Д. И. Ш. е дарил, съответно, на ответниците В. Ш. М. и Ш. Д. И., чрез нейната майка и законен представител С. Ш. М., процесните имоти.
Между страните не се спори, като същото се установява и от събраните в хода на процеса доказателства, че Ш. Д. И. е дъщеря на Д. И. Ш..
Към исковата молба са приложени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №404/08.08.2025г. и Изпълнителен лист №319/08.08.2025г., издадени по ч.гр.д. №970/2025г. по описа на РС-Кубрат, от които се установява, че ЗП Д. И. Ш., представляван от Д. И. Ш., е осъден да заплати на „Банка ДСК” АД сумата в размер на 26700,00лв., представляваща главница по Договор за кредит №899/04.07.2023г., ведно със законната лихва от 05.08.2025г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 884,55лв., представляваща договорна лихва за периода 10.02.2025г. – 17.07.2025г., 351,16лв. - обезщетение до настъпване на датата на предсрочната изискуемост за периода 10.02.2025г. – 17.07.2025г., 158,99 лв. – обезщетение за забава след настъпване на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението за период от 18.07.2025г. до 04.08.2025г., 267,00 лв., представляващи дължима такса за управление към 09.07.2025г., 176,00лв., представляващи разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, сумата в размер на 485,14лв. – държавна такса, и 50,00лв. – юрисконсултско възнаграждание.
По делото е приложен Договор за поръчителство към Договор за кредит №900/04.07.2023г., въз основа на който Д. И. Ш. се е задължител като поръчител за изпълнение на задълженията по горепосочения договор.
Към исковата молба са приложени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №159/06.08.2025г. и Изпълнителен лист №72/06.08.2025г., издадени по ч.гр.д. №220/2025г. по описа на РС-Ардино, от които се установява, че ЗП Д. И. Ш., представляван от Д. И. Ш., е осъден да заплати на „Банка ДСК” 4
АД сумата в размер на 12486,06лв., представляваща главница по Договор за кредит №900/04.07.2023г., сумата в размер на 360,54 лв. – договорна лихва за периода 10.02.2025г. – 17.07.2025г., 399,78 лв. – обезщетение до настъпване на датата на предсрочната изискуемост за периода 10.02.2025г. – 17.07.2025г., 74,35 лв. – обезщетение за забава след настъпване на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението за период от 18.07.2025г. до 04.08.2025г., 124,86 лв., представляващи дължима такса за управление към 09.07.2025г., 132,00лв., представляващи разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, сумата в размер на 230,82лв. – държавна такса, и 50,00лв. – юрисконсултско възнаграждание.
По делото са приложени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1350/06.08.2025г. и Изпълнителен лист №72/06.08.2025г., издадени по ч.гр.д. №1369/2025г. по описа на РС-Ямбол, от които се установява, че Д. И. Ш. е осъден да заплати на „Банка ДСК” АД сумата в размер на 11209,99лв., представляваща главница по Договор за кредит 20.03.2023г., ведно със законната лихва от 06.08.2025г., сумата в размер на 480,00 лв. – договорна лихва за периода 20.12.2024г. – 17.07.2025г., 33,94 лв. – обезщетение до настъпване на датата на предсрочната изискуемост за периода 20.12.2024г. – 17.07.2025г., 70,47 лв. – обезщетение за забава след настъпване на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението за период от 18.07.2025г. до 05.08.2025г., 120,00 лв., представляващи разноски съгласно т.20.2 от Договор за кредит 20.03.2023г., 132,00лв., сумата в размер на 202,55лв. – държавна такса, и 50,00лв. – юрисконсултско възнаграждание.