Решение № 23 от 06.04.2023, Районен съд - Своге

Мотиви към Решение № 23 от 06.04.2023 г. по НАХ дело № 7 по описа за 2023 г. на Районен съд Своге, изготвени на 01.06.2023 г.

Делото е образувано по предложение на Районна прокуратура Костинброд – ТО Сливница, за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс (НК) на М.

Л. В., ЕГН **********, за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

Районна прокуратура Костинброд – ТО Сливница – вносител на предложението, редовно призовани, представител не се явява.

Обвиняемото лице, редовно призован, се явява в откритото съдебно заседание.

Признава се за виновeн и заявява, че много съжалява за стореното, като го е направил, за да защити своя брат от обиди, които твърди, че му били нанасяни от свидетеля Р. И.

Б. Моли за минимално наказание. В дадената му последна дума заявява, че няма повече какво да каже и много съжалява.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемото лице М. Л. В., ЕГН **********, е роден на .....г. в ..., ....., български гражданин, вдовец, с висше образование, безработен, неосъждан, с постоянен адрес: .....и настоящ адрес: ......

На 23.09.2022 г., около 23,15 часа, свидетелят Р.И.Б., на длъжност ..... и свидетелят И. П. В., на длъжност ... в същото дружество, изпълнявали трудовите си задължения в посочената фурна. По това време в помещението, в което работели двамата свидетели, влязъл обвиняемият М. В., когото те възприели като лице във видимо нетрезво състояние, в което състояние свидетелят Р. Б. знаел, че М. В. ставал агресивен. Последният веднага започнал да обижда свидетеля Р. Б. с думите „...“ и „..“ и го попитал защо е обиждал брат му, който е инвалид. Свидетелят Р. Б. му отговорил, че не е обиждал брат му и продължил да меси хляб. Тогава обвиняемият М. В. извадил от кобур на кръста си газов пистолет с барабан марка „Кора“, модел 007, със сериен № 2393, който започнал да размахва в помещението и го насочил към гърдите на свидетеля Р. Б. Последният се изплашил силно и пребледнял, защото не знаел какъв е този пистолет и какво може да направи обвиняемият с него. След това обвиняемият прибрал пистолета в кобура, като веднага го извадил отново и го насочил към гърдите на свидетеля Р.Б. Впоследствие обвиняемият отново прибрал пистолета в кобура и се насочил към свидетеля И.В., който се намирал на два метра от свидетеля Б. и започнал да го разпитва от къде е, на кои хора е и след като получил отговори на въпросите си, излязъл от помещението. Свидетелят Р. Б. незабавно се обадил на началника си – свидетеля И. В. Г. и му разказал за случилото се, а последният дошъл във фурната, но обвиняемият го е нямало, поради което Г. подал сигнал на тел. 112.

Газовият пистолет марка „Кора“, модел 007, със сериен № 2393, заедно с 6 бр. патрони, е предаден от обвиняемия на свидетеля М. Б. И., на длъжност .... с протокол за 1 доброволно предаване от 26.09.2022 г., видно и от разпита на последния като свидетел в хода на досъдебното производство, след образуването на което, пистолетът и 6 бр. патрони в барабана на същия са приобщени като веществени доказателства с протокол за доброволно предваване от 26.10.2022 г. В съответствие с изискванията на чл. 110, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) веществените доказателства са внимателно огледани и подробно описани в протокол за оглед на веществени доказателства, като е изготвен и фотоалбум.

От заключението на изготвената по делото балистична експертиза се установява, че предоставеният за изследване пистолет марка „Кора“, модел 007, със сериен № 2393, е газов револвер с кал 9 мм. и не е огнестрелно оръжие, а 4 бр. от предоставените за изследване боеприпаси са халосни и 2 бр. са газови, с които газовият револвер може да произведе изстрел.

От приобщената в хода на съдебното следствие справка за съдимост на обвиняемия с рег. № 230404005000158932 от 04.04.2023 г. се установява, че същият е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на признанието на обвиняемия М. В. в съдебното производство и на събраните на досъдебното производство доказателства, които са приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК и преценени на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: обясненията на обвиняемия М. В. (частично), показанията на свидетелите Р. Б., И. В., И. Г., М. И. и Д. Е., заключението на балистичната експертиза, както и от писмените доказателства – протоколи за доброволно предаване от 26.09.2022 г. и от 26.10.2022 г., протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, квитанция № 0018013 от 21.11.2022 г., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за лице – АИС „БДС“, както и от приложената по делото актуална справка за съдимост на обвиняемия.

След анализ на всички събрани по делото доказателства съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства несъмнено се установяват фактите от значение за делото.

Фактическите констатации за времето и мястото на извършване на деянието, съдът направи въз основа на показанията на свидетелите Р. Б., И. В., И. Г., М. И. и Д.Е.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели (надлежно приобщени и съобразени на основание чл. 378, ал.

2 от НПК). Същите са безпротиворечиви, последователни, кореспондират помежду си, както и с останалите доказателства и доказателствени средства, събрани и проверени по реда на НПК и съдът ги кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и убедителни. При преценката им съдът ги подложи на внимателен и задълбочен анализ предвид обстоятелството, че макар по изрично предписание на закона показанията са приобщени при изключение от принципа за непосредственост и устност. Свидетелите Р. Б. и И. В. точно и последователно описват конкретното поведение на обвиняемия, мястото на извършване на престъплението, времето, начина и обстоятелствата, при които е извършено. В нито една своя част показанията на тези свидетели, а и на останалите свидетели, не навлизат в противоречие, което да даде основание на настоящия състав да ги изключи от доказателствените материали по делото.

2

Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената и приета по делото балистична експертиза, като намира, че същото е компетентно, обективно, всестранно и пълно.

Фактическата констатация за съдебното минало на обвиняемия М. В. съдът направи въз основа на приложената по делото актуална справка за съдимост на лицето.

Съдът даде вяра и на приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, като прецени, че последните са относими към предмета на доказване и допустими с оглед предписанията на процесуалния закон.

Съдът не констатира противоречия, несъответствия или непоследователност в събрания по делото доказателствен материал. Ето защо, събраните по делото доказатва следва да бъдат кредитирани в цялост. Единствено обясненията на обвиняемия, в частта им, в която той сочи, че е извършил деянието, за да защити брат си от обиди, нанасяни му системно от свидетеля Р. Б., съдът намира че не следва да бъдат кредитирани, доколкото в тази си част обясненията представляват защитна версия.

Това е така, тъй като в посочената част обясненията не само не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, а са в противоречие с показанията на свидетеля Р. Б., заявил че не е обиждал брата на обвиняемия още в момента, в който обвиняемият го е запитал защо е обиждал брат му. Освен това, видно от показанията на свидетеля И. В., при влизането на обвиняемия в помещението, двамата със свидетеля Р. Б. са помислили, че обвиняемият е дошъл да си купи хляб, което изключва възможността да е имало някакъв конфликт между свидетеля Б. и обвиняемия. Съществено в случая е и обстоятелството, че обясненията на обвиняемия по този въпрос са лишени от всякаква конкретика, като от тях не става ясно кога той твърди, че свидетелят Р. Б. е обиждал брат му, при какви обстоятелства и т.н., като единственото установено по делото е, че в момента на извършеното срещу свидетеля Р.

Б. от обвиняемия деяние брата на последния не е присъствал. Нещо повече – дори свидетелят Р. Б. да е обиждал брата на обвиняемия – това нито би било основателен повод за саморазправа с газов револвер на публично място, нито може да доведе до извод за наличие на личен мотив у обвиняемия, защото не се твърди обвиняемият да е обиждан от свидетеля Р. Б. С оглед изложеното, съдът намира и за неотносими към предмета на доказване по делото данните, изложени в посочената част от обясненият на обвиняемото лице. Отделно от всичко изложено, последователна е позицията на върховната съдебна инстанция, че хулиганските „… мотиви не са несъвместими с „чисто личните“, от каквито се твърди, че е бил ръководен подсъдимият; тяхното съчетаване е не само психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство“ (Решение № 65 от 08.03.2010 г. по н.д. № 718/2009 г. на I н.о. на ВКС). В същия смисъл е Решение № 441 от 07.11.2011 г. по н.д. № 2198/2011 г. на I н.о. на ВКС. В ППВС № 2/1974 г., т. 3 е прието, че „…при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото“. В случая извършените от обвиняемия действия са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, за което ще бъдат изложени мотиви по-долу. Ето защо, дори да беше установено наличието на личен мотив у обвиняемия, той не би довел до оневиняването му, което подкрепя направения по-горе извод за неотносимост на обясненията на обвиняемия в коментираната им част.

3

Освен по-горе разгледаните доказателства и доказателствени средства, всички други събрани по делото са неотносими към предмета на доказване по делото, поради което съдът не ги обсъжда.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна обвиняемият М. В. е осъществил престъпния състав по чл. 325, ал. 1 от НК. Това е така, защото на 23.09.2022 г., около 23,15 часа, в с. Владо Тричково, общ. Своге, мах. „Ромча“, обвиняемият е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Константната практика на съдилищата у нас приема, че непристойни действия са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други, скандализиращи обществото действия. В конкретния случай обвиняемият е заплашил Р. И. Б. от същото село, насочвайки на два пъти към гърдите му газов пистолет марка „Кора“, модел 007, със сериен № 2393 и го е обиждал с думите: „.., ..“, първата от която освен обидна, е и нецензурна. Целта на това поведение несъмнено е била да демонстрира превъзходството, надмощието си, незачитането на личността на Б. и чувство за безнаказаност. Действията на обвиняемия са от естество да възмутят обществото като съдът преценява това негово поведение като форма на невъзпитаност и безсрамие, защото не следва и не трябва да се допуска подобно аругантно поведение към когото и да било. Деянието е извършено на публично място – във фурна за хляб, находяща се на горепосочения адрес, в присъствието на свидетелите Р. Б. и И. В., които са били възмутени от поведението на обвиняемия (а първият е бил и сериозно изплашен), доколкото не са направили нищо, за да провокират подобна реакция, а са изпълнявали своите трудови задължения на работното си място.

Действията на обвиняемия М. В. са били изцяло насочени срещу установения обществен ред, представляващи израз на брутална демонстрация против същия и явно неуважение към обществото като цяло, а и към личността на свидетеля Р. Б., като антиобществения характер на тези действия е съзнаван както от дееца, така и от двамата свидетели, на които са станали достояние и е било възможно да бъдат възприети от неограничен кръг лица във фурната за хляб, а както се възприема в съдебната практика налице е хулиганство дори и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица – в случая на евентуални купувачи на хлебни изделия, ако бяха посетили фурната към момента на извършване на деянието.