Решение № 74 от 15.02.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Пловдив , 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330200253 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на С. М. Б.,

ЕГН ********** против

Наказателно постановление № 20-6207-000875, издадено от ВПД началник група към ОДМВР Пловдив, РУ- Труд, с което на С. М. Б. е наложена:

1.глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 147 ал. 1 ЗДвП и 2.глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата и с допълнителната молба към нея цитираното НП се обжалва само в частта, с която на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 147 ЗДвП, като се навежда довод, че задължението за представяне на МПС на ГТП тежи само върху собственика на автомобила. Моли се за отмяна на НП в атакуваната част и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

АУАН и НП са издадени за това, че жалбоподателят на 14.10.2020 г. в 13:45 часа в с. Граф Игнатиево на ул. Карловска – до №48 управлява товарен автомобил "Мерцедес Спринтер" с рег. № ******* чужда собственост, като извършва следните нарушения:

1.не представя МПС на ГТП в срок.

2.не носи СУМПС И КТ.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

Съдът намира, че при този начин на описание на фактите съществено са нарушени процесуалните правила.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото.

АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

2

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно и фундаментално значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени, доколкото непоправимо се накърнява правото на защита на наказаното лице.

Доколкото, както вече се спомена, АУАН е акта в административнонаказателния процес, аналог на обвинителния акт, с който се повдига и предявява административното обвинение, тези стандарти следва да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото 3 нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца.

В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.

Точно такъв е процесния случай.

Относно нарушението по чл. 147, ал.1 ЗДвП както в АУАН, така и в НП е посочен само правния извод на контролните органи, че МПС не е представено на ГТП в определения срок. Липсва обаче каквото и да било изложение на фактически обстоятелства, които да позволят проверка на този извод.

От текста на чл. 147, ал. 1 ЗДвП е видно, че основните съставомерни обстоятелства по този състав са:

1. Срока, в който МПС е следвало да се представи на ГТП;

2. Изтичането на този срок;

3. Непредставянето на МПС в определения срок;

Само при кумулативното наличие на трите елемента от фактическия състав деянието е съставомерно, като спазването на чл. 42 и 57 ЗАНН е изисквало те да намерят съответното отражение в АУАН и НП.

Посоченото е особено важимо на фона на разпоредбата на чл. 147, ал.3 4

ЗДвП, от която е видно, че периодичността на техническите прегледи е различна в зависимост от:

- категорията на МПС и неговото предназначение;

- обстоятелството дали МПС е ново или употребявано;

- годините, на които е МПС;

В зависимост от комбинацията от горните фактори е възможно ГТП да се дължи през различен период от време вариращ от шест месеца до 3 години.

С оглед гореизложеното безусловния минимум от факти, които е следвало да се посочат в АУАН и НП с оглед правото на защита на нарушителя е включвал индивидуализация на срока на валидност на предходния технически преглед и датата, до която е следвало МПС да бъде представено на следващ ГТП.

Само при надлежното очертаване на тези факти и съпоставката им с датата на извършената полицейска проверка може да се провери правилността на правния извод на контролния орган, че срока за представяне на процесното МПС на технически преглед е изтекъл.

При този начин на описание на деянието по чл. 147, ал.1 ЗДвП съдът бива поставен в положение, за да провери съставомерността му да установява на етап съдебно следствие факти, които изцяло липсват в АУАН и НП (и са заменени с правни изводи), което е несъвместимо с контролно отменителните му правомощия по чл. 63 ЗАНН.

В случая констатираните пороци при описания на нарушенията в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.

Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 5

13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.

№ 60/77 г., ОСНК на ВС.

В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.

Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, т о института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.

Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд,

От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност да потвърди НП въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП. Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото.

В този изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на Административен съд Пловдив- Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, 6

Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.