Решение № 155 от 04.11.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20241800900259 по описа за 2024 година

Ищецът – „Г.“ ЕООД с ЕИК .1, седалище и адрес на управление – гр.С., ул.Шипка № 3, област Пловдив, чрез адв. Е. М. от АК – С. е предявил против „Б.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. Долна баня, м. Герена № 10, представлявано от управителя А.Г. обективно съединени осъдителни искове:

1. по чл. 327, ал. 1 ТЗ - за заплащане от ответника на сумата 52 630.37 лева с ДДС, представляваща цена за доставени, но неплатени стоки – пластмасови изделия, дължима по четири фактури /по фактура №0000210643/13.10.2023г. неизплатен остатък в размер на 0,78 лева /седемдесет и осем стотинки/ с вкл. ДДС; по Фактура №0000211090/24.10.2023г. неизплатена главница в размер на 25 333,20лв. /двадесет и пет хиляди триста тридесет и три лева и 20 стотинки/ с включен ДДС; по Дебитно известие №0000211181/26.10.2023г. сумата в размер на 360лв. /триста и шестдесет лева/ с включен ДДС, към фактура № 0000205845/26.06.2023г. на стойност 35 728,09лв. /тридесет и пет хиляди седемстотин двадесет и осем лева и 09 стотинки/ с включен ДДС и по Фактура №0000211909/13.11.2023г. неизплатена главница в размер на 26 936,39лв. /двадесет и шест хиляди деветстотин тридесет и шест лева и 39 стотинки/ с включен ДДС./, издадени от ищеца и 2. по чл.86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 7 581.20 лева, считано от датата на падежа на всяка фактура до датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

3. по чл.86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира и за направените по делото разноски.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между него и ответника били налице 1 търговски взаимоотношения, като ответникът закупувал от ищеца стоки, които последният доставял до посочен адрес от страна на ответника, на територията на България.

Изложено е още от ищеца в исковата молба, че продажбите и доставките били извършени съобразно изискванията и в сроковете, поставени от „Б." ЕООД - и били приети без възражения. Гореописаните фактури били изпратени по електронната поща на „Б." ЕООД, а именно [email protected] и същите били надлежно потвърдени от представител на длъжника.

Ищецът твърди още, че във фактурите било посочено отложено плащане, предвид на което сумите по тях се дължали до датата на падежа посочен във всяка една от фактурите.

Фактурите били приети от „Б." ЕООД, без възражения и били включени в дневниците за покупките и „Б." ЕООД ползвала правото си на данъчен кредит по процесиите фактури.

Ищецът поддържа, че ответникът не заплатил сумите по описаните по- горе фактури.

Отделно от това, освен дължимите главници по посочените фактури, ответникът дължал на ищеца и обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на всяка фактура, до датата на предявяване на молбата в Съда, както и от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане на главницата.

Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените с нея искове са допустими.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени редовно на ответника „Б." ЕООД, при условията на чл.50, ал.4 във вр. с чл.47, ал.1 от ГПК на 26.02.2025г., и в срока по чл.367, ал.1 ГПК от същият не е постъпил писмен отговор.

С няколко молби пълномощник на ответника – адв. А. е твърдяла по делото, че е налице нередовна процедура по връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответника. По тези възражения на ответната страна съдът се е произнесъл в мотивите на определение от 03.7.2025г.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Г.“ ЕООД с ЕИК .1, в качеството на продавач, и ответникът „Б.” ЕООД, ЕИК ., в качеството на купувач, са сключили неформален договор за продажба на пластмасови изделия.

Установява се от представените по делото фактури, че ищецът, въз основа на сключения договор за продажба е издал на ответника – търговско дружество следните фактури: фактура №0000210643/13.10.2023г. на стойност 7150.81 лева, от която била заплатена сумата 7150.03 лева и оставала дължима сумата от 0.78 лева;

Фактура №0000211090/24.10.2023г. за сумата 25 333.20 лева;

2

Дебитно известие №0000211181/26.10.2023г. за сумата в размер на 360лв.;

Фактура №0000211909/13.11.2023г. за сумата в размер на 26 936,39лв.

По делото са представени експедиционни бележки, от които се установява, че ответникът е получил доставените му стоки. Последното обстоятелство не е оспорено от ответника.

Отделно от горното не се спори в съдебното производство, че ищецът е предал продадените то него стоки на ответника.

Незаплатена по издадените от ищеца фактури за продадените стоки е останала исковата сума от 52 630.37 лева с ДДС, представляваща цена за доставени, но неплатени стоки.

С писмените бележки по делото ответникът, чрез процесуалния му представител е представил доказателства по делото – три платежни нареждания от 25.07.2025г., 28.07.2025г. и от 29.10.2025г., с които ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на общо 20 000 лева, представляваща частично плащане по Фактура №0000211090/24.10.2023г., предмет на настоящото съдебно производство. Отделно от това ищецът е направил признание с представено по делото становище за заплащането от страна на ответника на сума в размер на 20 000 лева.

След направено изчисление с електронен калкулатор на законна лихва -calculator.bg, настоящият съдебен състав определи, че за периода от падежа на всяка фактура до датата на завеждане на исковата молба в съда, законната лихва върху претендираната от ищеца главница е в размер на 7 628,59 лева.

Не се установи по делото, ответника да е удовлетворил в хода на съдебното производство претенцията на ищеца за законна лихва върху претендираната главница.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита, че между страните по делото е налице валидно сключен неформални договор за продажба на стоки,.

От представените по делото писмени доказателства, ищецът по несъмнен начин установи изпълнението на задълженията си по тези договори, а именно предаването на ответника „Б.” ЕООД на закупените от него стоки /пластмасови изделия/. Установи се също така, че ищецът, съгласно договора е издал, данъчни фактури за продадените стоки. Не е спорно по делото обстоятелството, че ответникът е получил продадената му стока, както и че за него е възникнало задължението за заплащане на закупеното. Ответникът е признал същото с направеното в хода на съдебното производство частично плащане на продадените му стоки.

Установи се по делото, че ответникът е заплатил в хода на съдебното производство 3 сумата в размер на 20 000 лева – представляваща част от претендираната от ищеца сума по Фактура № 0000211090/24.10.2023г. Неплатеният остатък по посочената фактура е в размер на сумата от 5 333.20 лева.

Предвид на горното се явяват основателни предявените от ищеца искове по чл. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ за следните суми по издадените от него фактури:

По фактура №0000210643/13.10.2023г. за сумата от 0.78 лева;

По фактура №0000211090/24.10.2023г. за сумата от 5 333.20 лева;

По Дебитно известие №0000211181/26.10.2023г. за сумата в размер на 360лв. и ;

По фактура №0000211909/13.11.2023г. за сумата в размер на 26 936,39лв.

Исковете по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ следва да бъдат уважени за посочените суми, а за разликата от 32 630,37 до пълния им предявен размер от 52 630.37 лева исковете следва да бъдат отхвърлени.

Частичната основателност на главните искове в случая не предпоставя и частична неоснователност на акцесорните по чл.86 от ЗЗД, тъй като изпълнението на част от задължението на ответника е извършено в хода на съдебното производство. Претенцията на ищеца за законни лихви, следва да бъде уважена за периода от датата на падежа на всяка фактура до 07.11.2024г. – датата на предявяване на настоящите искове в размер на сумата от 7 581.20 лева, предвид диспозитивното начало в гражданския процес / в този размер е претендирана законна лихва за посочения период/.

На ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата в размер на 32 630.37 лева, за периода от 07.11.2024г. – датата на предявяване на настоящите искове до окончателното изплащане на посочената сума.

Като взе предвид платените в хода на съдебното производство суми по фактура №0000211090/24.10.2023г. съдът намира, че е основателен акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху сумата в размер на 20 000 лева за периода от 07.11.2024г. – датата на предявяване на настоящите искове до 25.07.2025г. За периода от 25.07.2025г. до 28.07.2025г. законна лихва следва да се присъди на ищеца само върху сумата в размер на 15 000 лева. А за периода от 28.07.2025г. до 29.10.2025г. на ищеца следва да се присъди законна лихва върху сумата в размер на 10 000 лева.

По разноските:

С оглед изхода на спора ответникът, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, дължи на ищеца сумата от 8 892,6 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски държавна такса за водене на съдебното производство – 2 412.60 лева и адвокатско възнаграждение – 6480 лева с ДДС. Останалата претендирана от ищеца сума за разноски не представлява направени съдебни такива.

С оглед направеното от пълномощника на ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК следва да се посочи, че същото е неоснователно. Размера на заплатеният от ищеца адвокатски хонорар е на минимума по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

4

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, „Б.” ЕООД, ЕИК . да заплати на „Г.“ ЕООД с ЕИК .1 сумата в размер на 32 630,37 лева /тридесет и две хиляди шестстотин и тридесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща незаплатена цена на стоки – пластмасови изделия по следните фактури: по фактура

№0000210643/13.10.2023г. сумата от

0.78 лева; по фактура

№0000211090/24.10.2023г. сумата от 5 333.20 лева; по дебитно известие №0000211181/26.10.2023г. сумата в размер на 360лв. и по фактура №0000211909/13.11.2023г. сумата в размер на 26 936,39лв., ведно със законната лихва върху главницата от 32 630.37 лева, считано от 07.11.2024г. – датата на предявяване на настоящите искове до окончателното изплащане на посочената сума, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.

79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ за разликата в сумата от 32 630,37 до пълния им предявен размер от 52 630.37 лева.

ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, ЕИК . да заплати на „Г.“ ЕООД с ЕИК .1 сумата в размер на 7581.20 лева /седем хиляди петстотин осемдесет и един лев и двадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата в размер на 52 630.37 лева, за периода от датата на падежа на всяка фактура до 07.11.2024г. – датата на предявяване на настоящите искове.

ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, ЕИК . да заплати на „Г.“ ЕООД с ЕИК .1 законна лихва върху сумата в размер на 20 000 лева, за периода от 07.11.2024г. – датата на предявяване на настоящите искове до 25.07.2025г., законна лихва върху сумата в размер на 15 000 лева за периода от 25.07.2025г. до 28.07.2025г. и законна лихва върху сумата в размер на 10 000 лева за периода от 28.07.2025г. до 29.10.2025г.

ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, ЕИК . да заплати на „Г.“ ЕООД с ЕИК .1 направените по делото съдебни и деловодни разноски в общ размер на 8 892,6 лева.