Определение № 36 от 17.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. Благоевград, 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно частно наказателно дело № 20241200601101 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.1, вр. чл.313 и сл. от НПК вр. чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.81, ал.3 и чл.24, ал.1, т.6 от НПК и е образувано по постъпила частна жалба от И. А. П., чрез повереник - адв. В. П., срещу Разпореждане № 449 / 20.06.2024 год., постановено по н.ч.х.д. № 115 / 2024 год. по описа на РС-П, с което е прекратено наказателното производство по отношение обвиненията, повдигнати от частния тъжител И. А. П. срещу подсъдимия С. А. А.А.О. за извършени на 23.05.2023 год. престъпления по чл.130, ал.1 от НК, чл.146, ал.1 от НК и чл.144, ал.1 от НК.

Според изложението на жалбоподателя, поддържано лично в съдебното заседание пред въззивния съд, обжалването разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Същият счита, че съдебно производство, образувано с подадена частна тъжба в законоустановения 6-месечния преклузивен срок по чл.81, ал.3 от НПК и липсва основание да бъде прекратено. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт и връщане да делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемия С. О. се представлява от неговия защитник - адв. Г.

Ю., която поддържа, че обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, и следва да бъда потвърдено.

1

Съдът, след като обсъди становищата на страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, намира, че са налице основания за неговата отмяна поради следните съображения:

Видно от приложената по делото ксерокопие от жалба с вх. № 4408/25.05.2023 год., със същата тъжителят И. П. е сезирал РП-Б., ТО-П. за инцидент на 23.05.2023 год., при който С. О. му е нанесъл побой с причинени телесни увреждания, при което последният е отправял обиди и заплахи към тъжителя. С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 16.11.2023 год. на РП-Б., ТО – П., е прието, че в инкриминирания случай не се касае за престъпление от общ характер, а за такива по чл.130, ал.1 от НК, чл.146, ал.1 от НК и чл.144, ал.1 от НК, които се преследват по тъжба на пострадалия, поради което прокурорът е отказал да образува досъдебно производство.

Производството по НЧХД № 115 / 2024 г. по описа на РС – П. е образувано по постъпила на 19.02.2024 год. частна тъжба от И. А. П. срещу С.

А. А.А.О., в която са инкриминирани деяния с обвинения за извършени на 23.05.2023 год. престъпления по чл.130, ал.1 от НК, по чл.144, ал.1 от НК и по чл.146, ал.1 от НК.

С протоколно определение от 14.06.2024 год. съдът е оставил тъжбата без движение с указание в 7-дневен срок да бъдат отстранени нередовности, касаещи описанието на изпълнителните деяния, индивидуализирани по време, място и начин на извършване. Тъжителят И. П. е представил поправена тъжба на 19.06.2024 год.

С обжалваното Разпореждане №449/20.06.2024 год. съдиятадокладчик приел, че както първоначалната частна тъжба, подадена на 19.02.2024 год., така и поправената – от 19.06.2024 год. се явяват просрочени, тъй като са подадени извън преклузивния 6-месечен срок по чл.81, ал.3 от НК.

В тази връзка се отбелязва, че за тъжителя И. П., който е пострадал, узнаването на престъплението е към момента на неговото извършване – на 23.05.2023 год., а същевременно в посочената разпоредба на чл.81, ал.3 от НПК не е предвидена процесуална възможност пострадалият да подаде тъжба в 6-месечен срок след Постановление за отказ на прокурора да образува досъдебно производство – по чл.213 от НПК. Наред с това са изложени 2 съображения и доводи, че в случая следва да намери приложение и принципът „non bis in idem“, поради което се налице и основания за прекратяване на делото при условията на чл.24, ал.1, т.6 от НПК.

Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното с частна жалба разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Действително началото на срока по чл.81, ал.3 НПК съгласно общото правило се свързва с момента на узнаването за извършеното престъпление, като този срок е преклузивен.

Изключение от посоченото по-горе правило за началото на срока е уредено във втората хипотеза на чл. 81, ал. 3 НПК, която свързва началния момент на 6 - месечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК с деня на получаване на съобщение от пострадалия за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, т. е. при наличието на основания да се счита, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

В случая в 6-месечния срок по чл.81, ал.3 от НПК - на 25.05.2023 год., тъжителят И. П. е сезирал РП-Б., ТО-П. за инцидента на 23.05.2023 год., като са изложени твърдения за извършени от С. О. престъпления по чл.130, ал.1 от НК, чл.146, ал.1 от НК и чл.144, ал.1 от НК. Тъй като се касае за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, прокурорът е отказал да образува досъдебно производство с Постановление от 16.11.2023 год. Вярно е, че прокурорския акт за отказ да се образува наказателно производство от общ характер на обсъжданото основание не е постановление за прекратяване, но със самото сезиране на районната прокуратура за извършеното спрямо него престъпно посегателство, и то в рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуването на наказателно производство от частен характер, частният тъжител го е запазил. Жалбата на тъжителя И. П., съдържаща описание на инкриминираните престъпления, макар и адресирана до прокуратурата, а не до съда, е постъпила в срок в орган на съдебната власт. Безспорно прокурорът не разполага с компетентен да се произнася в наказателните производства за престъпления от частен характер, но следва да се приеме, че със самото му сезиране от тъжителя, срокът се счита за спазен на основание чл.184 НПК, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС /в частност Решение № 315 от 23.06.2010 г. на ВКС по н. д.

№ 257/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова/.

Липсват основания да се счита също, че образуваното в 3 последствие производството пред районния съд нарушава принципа „ne bis in idem“. В разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК законодателят е записал, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Отказът за да се образува наказателно производство, тъй като се касае за престъпления, които не се преследват по общия ред, а по тъжба на пострадалия, не фигурира сред алтернативите на чл.24 от НПК при които безусловно се прекратява наказателното производство. Утвърдилата се практика на ВКС е непротиворечива относно необходимите условия за приложението на чл.24, ал.1, т.6 от НПК при посочените в нормата хипотези за прекратяване на наказателното дело /в тази смисъл: Решение № 2 от 9.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1579/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията М.Ц.; Решение № 60160 от 6.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 507/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Р. П.;

Решение № 196 от 27.03.2024 г. на ВКС по н. д. № 564/2023 г., I н. о., НК, докладчик съдията Р.К. и др./.

Всичко това мотивира въззивния съд да приеме, че обжалваното разпореждане, с което е прекратено съдебното производство за неспазване на преклузивния срок по чл.81, ал.3 от НПК и за ненарушаване на принципа „non bis in idem“ се явява необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл.341, ал.1 от НПК, ОС-Б.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Разпореждане № 449 / 20.06.2024 год., постановено по НЧХД № 115 / 2024 год. по описа на РС – П. и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5