Определение № 732 от 23.12.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 732 гр. Ямбол, 23.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Красимира В. Тагарева

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500377 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, във вр. чл.15, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Хелио“ ООД гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Р. С. против Определение № 1649 от 05.08.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 2101/2024 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.8, ал.1 от ЗМТА и чл.15 от ГПК е прекратено производството по делото, поради неподведомственост на същото на съда.

Оплакванията в жалбата са за неправилност на постановеното от ЯРС определение. Жалбоподателят поддържа, че за да бъде отнесен спор, възникнал от договорно или извъндоговорно правоотношение пред арбитражен съд, следва да е налице писмено споразумение за това между страните, което да е подписано от тях, като няма пречка това споразумение да е инкорпорирано в самия договор или да е сключено отделно от договора. Сочи се, че в настоящия случай липсва двустранно подписан документ, въз основа на който да е уговорена арбитражна клауза между страните по първоначалния договор. За последния се сочи че е търговски- договор за търговска покупко- продажба, който е неформален, при което следва да се приеме, че страните по този договор не са сключили арбитражно споразумение, доколкото предвидената от чл.7, ал.1 от ЗМТА писмена форма не е спазена. Счита се, че дори и да се приеме, че е налице валидно арбитражно споразумение, то същото няма действие между цесионера и длъжника, а само между първоначалните страни по договора, предвид самостоятелния характер на арбитражното споразумение и самостоятелния му режим на прехвърляне. Твърди се, че правата и задълженията на страните по договора за търговска покупко- продажба са различни от правата и задълженията по арбитражното споразумение, при което само по себе си правото на една от страните да отнесе спора пред арбитражен съд, съгласно сключен договор, не може да се прехвърли „автоматично" заедно с правата му по договор, тъй като на това правото да се отнесе спора пред арбитражен съд съответства задължение на насрещната страна по арбитражното споразумение, да изпълни уговореното помежду им. Без насрещната страна- длъжник да се е съгласила спрямо друг субект на правото, придобил в индивидуално правоприемство определени права, не може да се приеме, че има съгласие за отнасяне спора пред арбитраж, като това важи и по отношение на „новия" кредитор, който следва изрично да се съгласи с прилагането на арбитражната клауза. Поддържа се, че 1 арбитражната клауза не е принадлежност, не следва прехвърляне на права по договора, тъй като няма съгласие на страните по нея с това. Дружеството– жалбоподател счита, че в случая не намират приложение задължителните указания, дадени в ТР № 1 от 21.02.2024 г. по тълк. д. № 1/2023 г. на ОСТК на ВКС, с което е прието, че с договора за цесия се прехвърлят и „принадлежностите" към вземането, а арбитражната клауза е „принадлежност". Излагат се доводи, че текстът на тълкувателния акт следва да се тълкува в смисъл, че е допустимо прехвърлянето на арбитражната клауза, ако страните по договора за цесия са се съгласили с прехвърлянето, както и че длъжникът няма право да възрази на това прехвърляне, след като вече е приел арбитражната клауза. В случая, дори и длъжникът да е съгласен, че арбитражната клауза следва да остане в сила, според жалбоподателя липсата на подобно съгласие от страна на цесионера е основание да се счита, че спорът следва да бъде разрешен от съдилищата, а не от посочения в първоначалния договор арбитражен съд.

По тези съображение въззивното дружество настоява за отмяна на обжалваното определение за прекратяване на производството по делото и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.

В подадения в срока по чл.276, ал.1 от ГПК писмен отговор насрещната страна изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, подробно изложени в отговора. Позовава се на това, че договора е подписан от цедента, вкл. текста относно арбитражната клауза, поради което и ищецът не може да се позовава на липсата на съгласие за арбитрируемост на спора по същия договор, а доколкото е правоприемник на купувача по процесния договор, ищецът също не може да противопостави възражение за липса на воля за арбитраж. Наличието на такава воля не може да се изключи, поради това, че формално в текста на договора липсва подпис от страна на представител на ответника, тъй като такава воля е налице, ответникът е приел сключването на процесния договор, вкл. и по отношение на инкорпорираната в договора арбитражна клауза. Оспорени са доводите на жалбоподателя относно самостоятелния характер на арбитражната клауза, като се считат за приложими разрешенията, дадени в ТР № 1/2023 г. от 21.02.2024 г. по тълкувателно дело № 1/2023 г. на ОСТК на ВКС. Поддържа се, че цесионерът придобива вземането такова, каквото е в отношенията между цедента и длъжника, а обратното би означавало цедентьт и цесионерът да могат да се съгласят и да внесат промяна в чужда правна сфера, тази на длъжника по цедираното вземане, независимо от волята и дори без знанието на последния.

Настоява за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба против определението на ЯРС, с което е прекратено производството по делото, е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт– определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.275, ал.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Производството пред Ямболския районен съд е образувано по искова молба на „Хелиос“ ООД гр. София срещу „Папас Олио“ АД гр. Ямбол, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 842.22 лв., недължимо получена от ответника за сметка на праводателя на ищеца „Гречи- Индустрия алиментаре“ АД. Исковата си претенция ищецът обосновава със сключен на 11.04.2022 г. между ответника и „Гречи- Индустрия алиментаре“ АД договор за доставка на рафинирано слънчогледово олио № 2419, по силата на който ответникът се задължил да достави на „Гречи- Индустрия алиментаре“ АД 100 тона рафинирано слънчогледово олио на цена 2655 евро на тон. Дължимата по договора сума била заплатена авансово, като след изпълнение на последната доставка било констатирано, че стойността на доставените стоки е с 8 018.10 евро по-малко от платения аванс. На 12.03.2024 г. „Гречи- Индустрия Алиментаре“ АД е прехвърлил вземането си към „Папас Олио“ АД на ищцовото дружество, за което 2 ответникът бил надлежно уведомен.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за неподведомственост на спора пред съда, предвид сключеното между страните по договора споразумение по чл.19 ГПК за разглеждане на спорове по договора от арбитражАрбитражния съд при БТПП. Ответникът е поддържал, че уговорената в договора за доставка на рафинирано слънчогледово олио от 11.04.2022 г. между него и „ГречиИндустрия алиментаре“ АД арбитражна клауза, се запазва и остава в сила и в отношенията между ищеца в качеството му на цесионер и ответника, позовавайки се на цитираното погоре тълкувателно решение.

При тези данни, след постъпване на отговора на исковата молба от ответника, Ямболският районен съд е постановил обжалваното определение, с което е прекратил производството по делото поради неподведомственост на същото пред съда. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с договора от 11.04.2022 г. за доставка на рафинирано слънчогледово олио между страните е договорена арбитражна клауза, съгласно която всички спорове, възникнали от настоящия договор или свързани с него, включително такива, които са възникнали от или във връзка с неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и спорове за запълване на пропуски в настоящия договор или неговото адаптиране към новоустановени факти, ще бъдат отнасяне за разрешаване от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата в съответствие с нейния правилник за съдебни дела, въз основа на арбитражни съглашения. Приложимото законодателство ще бъде българското законодателство и българските закони. Приел е, че арбитражният договор е процесуална пречка страните по него да упражнят правото си на иск пред съда за защита на имуществени права по материалноправния договор или на извъндоговорно основание, тъй като по тяхна воля този спор се отнася за разглеждане пред арбитражен съд. ЯРС се е позовал и Тълкувателно решение № 1/2023 год. от 21.02.2024 год. по тълкувателно дело № 1/2023 год. на ОСГК на ВКС, съгласно което арбитражният съд е компетентен при прехвърляне на вземане да разгледа и решава спорове между приобретателя на вземането и длъжника на това вземане по силата на арбитражно споразумение/клауза, сключени между прехвърлителя и длъжника. Приел е, че договореното между страните по договора за доставка на рафинирано слънчогледово олио от 11.04.2022 г. има характер на арбитражно споразумение, тъй като същото е в писмена форма, съдържа се в подписан между страните по него договор и в този смисъл отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ЗМТА, и е налице позоваване от страна на ответника на арбитражното споразумение в срока за отговор на исковата молба.

Определението на първата инстанция е неправилно по следните съображения:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК, страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение, или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 7 ЗМТА арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение.

Арбитражното споразумение, като всеки друг договор, следва да отговаря на общите изисквания на закона за неговата действителност. Едно от основните изисквания на процесуалния закон за действителност на арбитражното споразумение, формулирано в чл.7, ал.2 от ЗМТА, е писмената форма, която се счита спазена, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщение.

В разглеждания случай арбитражната клауза, на която се позовава ответникът, е 3 инкорпорирана в представения по делото договор от 11.04.2022 г. Този договор е подписан от едната страна по него- купувача, но не и от продавача- ответника в производството „Папас Олио“ АД. Арбитражното споразумение не се съдържа в представените по делото от страните писмени доказателства, а по делото не са представени доказателства от вида на посочените в чл.7, ал.2 от ЗМТА- размяна на писма, телекси, телеграми и други средства за съобщение, съдържащи арбитражно споразумение. Поради установеното, ЯОС намира, че арбитражното споразумение, съдържащо се в договора от 11.04.2022 г. не отговаря изискването на чл. 7, ал. 2 от ЗМТА относно формата, тъй не носи подписа на една от страните по него.

Арбитражното споразумение е особен вид процесуален договор, който е насочен към уреждане на процесуални, а не на материалноправни отношения между страните. Дори и сключен между търговци, този договор няма качеството на търговска сделка, тъй като нито е сключен във връзка с упражняваното от тях занятие, нито попада между сделките, лимитативно изброени в чл. 1, ал.1 от ТЗ. Поради това ЯОС намира, че е недопустимо по отношение на арбитражното споразумение да се прилагат разпоредбите на Търговския закон, вкл. и тези относно формата за действителност на договора, приемането му от ответника и действията по изпълнение на същия, тъй като приложното поле на специалния закон- ЗМТА, не следва да се разширява по пътя на тълкуването. Касае се за особена правна уредба, която изключва възможността за разширително тълкуване. Поради това и с оглед изискването на чл.7, ал.2 от ЗМТА за писмена форма на арбитражното споразумение, ЯОС приема това арбитражно споразумение за недействително и като такова не обвързващо страните по настоящото дело.