Решение № 517 от 20.12.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 517 20.12.2019г. град

П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№754 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд №267 от 09.08.2019г. постановено по гр.д.№519/2018г. по описа на същия съд, е допуснато извършване на съдебна делба между Г.В.Б., ЕГН **********,*** и Л.В.Б., ЕГН: **********,***, на следния недвижим имот: втори жилищен етаж от двуетажна масивна къща, построена в УПИ XXIX /двадесет и девети /, пл. №3539, в квартал № 180, по КК на гр. В., одобрен със Заповед № 300-4-41/11.05.2002г. на АГКК, при граници и съседи по скица - от север УПИ XXVII, пл. № 3538, от изток УПИ III, пл. № 3540 , от запад - улица и от юг - УПИ XXVI, пл. № 3542, ведно с 1/2 ид. част от мазето и тавА., при следните квоти: 1/2 ид.ч. за

Г.В.Б. и 1/2 ид.ч. за Л.В.Б..

Допуснато е извършването на съдебна делба между Г.В.Б., ЕГН **********,*** и Л.В.Б., ЕГН: **********,***, на следния недвижим имот:

½ идеална част от УПИ XXIX / двадесет и девети / отреден за имот № 3539 от кв. 180 по плА. на гр.В., при граници и съседи - Л. и Г. Б., Ф.Б., П.П. и улица и съседи по скица - от север УПИ XXVII пл. № 3538 , от изток УПИ III пл.

№ 3540, от запад - улица и от юг - УПИ XXVI, при следните квоти: 1/2 ид.ч. за Г.В.Б. и 1/2 ид.ч. за Л.В.Б..

Със същото решение е допуснато извършването на съдебна делба между Г.В.Б., ЕГН **********,*** и Л.В.Б., ЕГН: **********,***, на следния недвижим имот: гараж, построен в УПИ XXVII, пл. № 3538, в кв. 180, по КК на гр. В., одобрен със Заповед № 300-4-41/11.05.2002 г. на АГКК, с площ от 259 кв.м., при съседи-ПИ 501.3539, ПИ 501.3536, ПИ 501.9579 и улица, при следните квоти: 1/2 ид.ч. за Г.В.Б. и 1/2 ид.ч. за Л.В.Б..

Решението се обжалва с въззивна жалба подадена от съделителя Л.В.Б. чрез пълномощника си адв. У. в срока по чл.259 л.1 от ГПК В ЧАСТТА С КОЯТО е допуснат до делба втори жилищен етаж от двуетажна масивна къща, построена в УПИ XXIX /двадесет и девети /, пл. №3539, в квартал № 180, по КК на гр. В., ведно с ½ ид. част от мазето и ½ ид.ч. от тавА., и от общите части, при съседите посочени в съдебното решение, като се иска обжалваното решение в посочената част да бъде отменено и да се изключи процесния етаж от делбата, поради това, че този имот е индивидуална собственост на Л. Б. по силата на упражнявано от него 10г. давностно владение. Поддържа, че в обжалвА.та част решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон.

По отношение на процесуалните нарушения допуснати от съда се поддържа, че в доклада по чл.146 ал.1 т.5 от ГПК липсвало указание за приложимата презумпция по чл.69 от ЗС и разпределянето на доказателствената тежест за нейното оборване, като съдът не е приложил презумпцията, но въпреки това е приел, че тя е надлежно оборена. На второ място, в доклада липсвало констатация за наличие на обективно признат от ищеца факт, релевантен за предмета на доказване, че през периода 2005г. до края на 2017г. наследодателката е живяла на първия жилищен етаж от процесната двуетажна жилищна сграда, който факт е признат от ищеца в свое писмено становище. На следващо място се поддържа, че в мотивите си съдът не е извършил необходимата преценка на конкретно и ясно релевирани от ищеца твърдения, и че съдът е извършил преценка на твърдения /възражения които никога не са били заявявани от ищеца, което е процесуално недопустимо. Не била извършена обективна и критична преценка на показанията на св.П.-К. и на св.П. с оглед обективно изключващите тяхната достоверност възражения и твърдения на ищеца както и налично взаимно несъответствие.Липсвала преценка на заявеното от ищеца становище по отговора на исковата молба досежно местоживеенето на наследодателката къде и с кого преди 2012г. като се поддържа, че извършването на такава преценка е императивно необходимо за установяване на фактическата власт на ответника върху етажа. Като незаявени от ищеца по делото възражения по отношение на които се поддържа, че съдът е извършил процесуално недопустима преценка, се поддържа за приетото от съда, че ответникът е извършвал процесните ремонти възмездно по поръчка и със средства на наследодателката доколкото ищецът никъде и никога не е заявявал твърдение/възражение, че наследодателкатата е поръчвала, възлагала и заплащала процесните ремонти именно на ответника и че ако е имало възлагане и плащане на ремонтите, то този факт би бил известен на ищеца и заявен от него в писменото си становище. Друго възражение по което е била направена недопустима преценка е за приетото от съда, че ответникът е извършил ремонтите със свои средства, но безвъзмездно с намерение за даряване/подпомагане на наследодателката доколкото ищецът никъде не е заявявал такъв факт, но че в същност той е заявил, че наследодателката е платила за всички ремонти със свои средства.Излагат се обстоятелства за противоречие в мотивите на съда досежно възприетото за това кой, как и с какви средства е извършил ремонтите.Твърди се за липса на обективна преценка на свидетелските показания по отношение на въпроса за упражнявано от ответника давностно владение върху процесния етаж. В тази връзка са А.лизирани свидетелските показания за произхода и собствеността на средствата за ремонтите и твърденията на ищеца, от кого са поръчани и платени същите.

Като необоснованост на решението се поддържа вътрешно противоречие на мотивите му, че ремонтите в процесния втори етаж са извършени от ответника по поръчка и изцяло със средства на наследодателката, а последствие и на база на свидетелски показания на св.П., приема обратната теза, че същите са извършени с лични средства на ответника, но безвъзмездно под формата на дарение. Счита, че решението е необосновано поради грешно прилагане на логическите правила и каузални връзки между явленията по отношение на непредприемане на действия от ответника пречещи на наследодателката да ползва процесния имот и да заявява, че той е негов собственик и да отказва да я допусне в него и да й даде ключ, който извод бил необоснован доколкото било установено, че в същност ответникът без договорно основание периодично е ремонтирал със свои средства втори жилищен етаж, а през това време наследодателката е обитавала спокойно и безвъзмездно неговия първи етаж, като това фактическо положение не е било прекъсвано за срок повече от 6месеца.

Необосноваността на решението се свързва и с довода за неустановеност според съда, че упражнявА.та от ответника фактическа власт върху етажа е стА.ло в израз на намерението му да го поддържа като свой, като в тази връзка се поддържа, че ответникът е извършил и платил със свои средства всеки от процесните имоти при нетвърдяно и недоказано от ищеца наличие за възлагане на тези ремонти от наследодателката или извършени с намерение тя да се надари. Необосноваността се свързва и извода на съда за неустановеност на датата на извършване на ремонтите и началото на давностния срок и че по делото е установено, че същите са извършени 2005г., 2007г. и 2017г.. Необосноваността се свързва и с изводите на съда за собствеността на средствата, с които са платени процесните ремонти и приетото, че не е установено това да е стА.ло със средства на ответника, като тезата на жалбоподателя е, че няма твърдения от ищеца и доказани такива, че процесните ремонти някога са били възлагани и съответно заплащани на ответника от наследодателката и че такива не са въведени от ищеца в предмета на доказване от една стрА., а от друга разпитаните свидетели К. и П. нямат преки впечатления от начина на възлагане и заплащане на някои от ремонтите за разлика от третия свидетел очевидец св.П., като в тази връзка са представени и фактури за закупени за ремонта материали, неоспорени от ищеца. На следващо място необосноваността се свързва и с извода на съда на коя група свидетели дава вяра, което не се подкрепяло от обсъдените от съда писмените доказателства, както и позицията на ищеца и обстоятелствата установени от свидетелите, както и кой от тях е участвал в ремонта и кой няма преки впечатления . Оспорва се извода на съда за обореност на презумпцията на чл.69 от ЗС, че към 01.01.2007г. ответникът не се е считал за собственик на втория етаж и у него е липсвало намерение за своенето му, поради поискА. от последния да бъде извършена замяна с наследодателката между първия и втория етаж, като се поддържа от жалбоподателя, че намерението за своене е възникнало у ответника през 2000г. и няма как към 01.01.2007г. той да се легитимира като собственик по давност и обективно не би могъл да стане бенефициент на евросредства. Въпросното предложение за замяна се коментира от жалбоподателя като намерение за своене от него на втория етаж при все още непридобита по давност собственост върху него.

Като противоречие с материалния закон на обжалваното решение се сочи, извода на съда за непредприети действия от ответника които да пречат на наследодателката да ползва процесния имот, нито да заявява, че той е негов собственик, да е отказвал да я допусне в него или да й даде ключ, което противоречало на доказателствата, за установена от него фактическа власт върху втория жилищен етаж през 2000г. след като последният е бил трайно изоставен и не се ползва от неговия собственик-наследодателката, че последната е заживяла трайно на първия етаж съвместно със своята майка и е ползвала този етаж; че през 2005г. ответникът е извършил ремонт на етажа по своя инициатива/ на банята/ без такъв да му е възлаган и заплащан от собственика, сочещо на установена от последния фактическа власт върху имота с намерение за неговото своене, за което собственикът /наследодателката/ обективно е знаел, поради факта, че живее на долния етаж.; че през 2017г. ответникът е извършил по своя инициатива и ремонт на покрива на жилищната сграда, без да му е възлаган и заплатен от наследодателката, също сочещо според жалбоподателя на упражнявА. фактическа власт с намерение да се свои имота и че през целия период от

2005г. до края на 2017г. наследодателката е живяла на първи жилищен етаж в процесната сграда без да прекъсва установената от ответника фактическа власт върху втория етаж. Предвид изложеното се иска да бъде отменено решението по отношение на процесния имот и същият се изключи от делбената маса като придобит по давност в изключителна собственост на жалбоподателя.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по спора стрА.-съделителя Г.Б. чрез адв.Р., в който се излагат доводи за правилност на обжалваното решение.Поддържа се, че решението е постановено след А.лиз на всички събрани по делото доказателства, оценени по отделно и в тяхната съвкупност, коментирани са свидетелските показания на лицата, посочени от ищеца в процеса, като се акцентира на тяхната последователност и убедителност, за разлика от остА.лите свидетели, чиито показания били неубедителни.КоментирА. е и назначената по делото техническа експертиза и установеното от нея и е направена съпоставка с твърденията на ответника като се навежда извод за незнание и непознаване от последния за това как изглежда процесния етаж, което разколебавало твърденията му за придобиване на имота по давност. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Няма направени доказателствени искания от страните по делото пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 ал.1 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение , а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба и в писмения отговор и прие за установено следното:

Предявен е иск за делба на недвижими имоти по чл.341 ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.