Акт от 11.08.2020, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№244 11.08.2020 г. гр.

Стара Загора

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли и през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ при секретаря Ива Атанасова и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия Дарина

Драгнева КАН дело №223 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „ВИНСЕН-ВВ“ ЕООД ЕИК *********, гр. Стара Загора, представлявано от редовно упълномощен адвокат против Решение № 237/01.06.2020г. постановено по АНД №912/20г по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-002451/26.07.2019г издадено от Директор дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 1500лв на основание чл. 416 ал.5 вр. с чл.414 ал.1 от КТ и за нарушение на чл. 303 ал.3 от КТ за това, че на 19.06.2019г в 21.30ч на обект: Кафе-аперитив „Лос Мортино“, гр. Стара загора, парк „Д. Гюдженов“, стопанисван от ВИНСЕН –ВВ ЕООД и по представени писмени документи на 04.07.2019г, се установява приемане на работа като сервитьор в горепосочения обект на Д.К.Д. /ЕГН/, което към 19.06.2019г е на 17 години, без разрешение на Инспекцията по труда. Представена е декларация от Д., попълнена на 19.06.2019г в 21.30ч. АУАН №24-002451 е съставен на 04.07.2019г връчен на пълномощник на управителя на същата дата.

С въззивната си жалба, дружеството – работодател е изложило оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение на правото му на защита, тъй като административното обвинение е допълнено от фактическа страна едва с издаване на наказателното постановление. В АУАН е вписано обвинение за приемане на работа, без да е посочена трудовата функция на непълнолетното лице, което е сторено едва с обстоятелствената част на наказателното постановление като е вписано, че работата е „сервитьор“. По този начин е отнето правото на дружеството-работодател да се защити по главните факти, доказващи нарушението, тъй като приемането на работа е извод, който почива от констатирано изпълнение на определена трудова функция. Следващото оплакване е визирало липсата на доказателства за съставомерните факти, тъй като същите не са посочени в АУАН и в НП. Обстоятелствата, които установяват изпълнителното деяние – как точно е извършено нарушението трябва, но не са вписани в административното обвинение. Няма доказателства за престиран труд по силата на трудово правоотношение. Факта, че непълнолетната се е намирала в заведението и е подписала декларация за договор между дружеството и училището, не означава възникнало трудово правоотношение. В декларацията липсват основните елементи на трудовия договор, поради което тя няма доказателствена способност да установи неизпълнение на административно задължение. Обвинението се гради на предположения, а не на конкретни фактически обстоятелства. Всяко съмнение обаче по отношение на съставомерните обстоятелства е пречка да се налага административно наказание. Още с повдигане на обвинението, трябва да бъде очертана неговата обективна и субективна страна тоест деянието конкретното да бъде описано, чрез фактическите обстоятелства, посочени в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и съответната разпоредба за съдържанието на АУАН. Наказващия орган вместо да извърши проверка по чл.52 ал.4 от ЗАНН за законосъобразност на АУАН е възпроизвел неточно неговото съдържание в НП, но посочената норма го задължава да разследва спорни обстоятелства, а не липсващи такива във фактически повдигнатото с АУАН обвинение. Поискал е от съда да установи тези пороци на административно наказателното производство и да отмени наказателното постановление.

С Решение № 723/28.12.2019г, постановено по АНД

№2105/19г РС Стара Загора е отменил НП като се е позовал на факта, че РП Стара Загора е уведомена за констатираното деяние и същата с постановление от 10.07.2019г е образувала досъдебно производство за извършено престъпление по чл.129а ал.1 от НК /Който без надлежно разрешение приеме на работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва../. Това обстоятелство води до приложение на чл.33 ал.1 от ЗАНН и налага отмяна на наложеното по административен ред наказание. По касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора това въззивно решение е отменено с Решение № 108/13.04.2020г, постановено по КАНД №60/20г по описа на АС Стара Загора е делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Стара Загора като е указано, че юридическото лице не е наказателно отговорно, поради което административно наказателното производство срещу него не нарушава забраната non bis in idem.

При новото разглеждане на НП по въззивната жалба на дружеството-работодател, РС Стара Загора е приел, че наложената имуществена санкция законосъобразно ангажира имуществената отговорност на лицето, тъй като фактите по приемане на работа на лице, ненавършило 18г на посочените дата, място и час са установени и достатъчни да потвърдят нарушението на чл.303 ал.3 от КТ. Дружеството има качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от КТ. Към 19.06.2019г Д. е предоставяла работна сила именно за това лице с всички елементи от съдържанието на трудовото правоотношение по чл.66 ал.1 от КТ. Основание за този извод дават следните обстоятелства: полагането на наемен труд – изпълнявана е трудова функция на сервитьор на обект, стопанисван от работодателя, определено е работно време, място на работа, характер, за което се заплаща и трудово възнаграждение. Тези факти се установявали от декларацията на Д.. След като всички елементи на трудовото правоотношение са налични и при предоставяне на работната сила за дружеството, то е необходимо разрешение от Инспекцията по труда, защото работника е на 17г, възраст между 16г и 18г. Работодателят не е спазил абсолютната и безусловна забрана на чл.303 ал.3 от КТ, поради което следва да носи имуществена отговорност. Нарушението е формално, извършено на 19.06.2019г и всички последващи действия не могат да го отрекат. След като се касае за имуществена отговорност на юридическо лице, въпроса за вината не следва да се обсъжда. Нарушението е широко разпространено, застрашава живота и здравето на непълнолетните лица и не може да бъде определено като такова с по-ниска степен на обществена опасност. АУАН е съставен стриктно по правилата на чл.40 -43 от ЗАНН. Посочени са всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение и всички претенции по този въпрос са необосновани. Същото важи и за съдържанието на НП, което отговаря на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Доводите, че непълнолетната е била на стаж по договор между дружеството и учебно заведение са неоснователни, тъй като видно от писмо №АС-03-103/11.11.2019г на ПГОХ „Райна Княгиня“ Стара Загора, договор, дневник за практика, практическия стаж започва на 01.07.2019г, а приемането на работа е от 19.06.2019г. тоест две седмици по-рано.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при незачитане на правото на защита на наказаното лице срещу НП, представляващо касационно основание – съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да приеме за установена фактическата обстановка по НП – към 19.06.2019г лицето Д. е предоставяла работна сила за ВИНСЕН-ВВ ЕООД с всички елементи на трудовото правоотношение по чл.66 ал.1 от КТ, съдът се е позовал, видно от мотивите, на показанията на разпитаната свидетелката Попова, която е актосъставителя и на декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от КТ. На база на тези доказателства, но основно на декларацията, съдът приема, че Д. изпълнява трудова функция като сервитьор на обект, стопанисван от работодател, с предоставени оръдия на труда, определено работно време, съответно място на работа, характер на работата – да обслужва клиенти като им сервира различни продукти и трудът се предоставя възмездно – срещу възнаграждение. Тези свои изводи съдът гради въз основа на декларацията на Д.. При новото разглеждане на делото, съдът е бил длъжен, но е обсъдил само част от събраните при първоначалното разглеждане на делото доказателства – само Писмото от 11.11.2019г като е приел, че Д. е била на стаж.

Следвало е да се обсъдят в съвкупност всички събрани доказателства по двете дела, образувани по жалбата на дружеството срещу НП, тъй като се касае за едно и също съдебно производство – това по проверка законосъобразността на наложената имуществена санкция. Съдът не е взел предвид показанията на самата Д., разпитана на 05.11.2019г, в хода на АНД №2105/2019г пред друг състав на РС Стара Загора. В показанията си Д. не поддържа изложеното в декларацията от 19.06.2019г, а обяснява, че е била на обекта, за да се подготви за ученическия си стаж, който предстои да положи. Обяснява, че е ходила в няколко конкретни заведения, при това със своята майка, като не е полагала труд за „работодателя“. Освен това заявява, че е написала в декларацията онова, което проверяващите са й казали. Д.е на 17г, нямам опит и е логично да е била под стрес към момента на проверката. В заведението са влезли едновременно повече от 10 човека за проверка, поради което е напълно естествено едно дете на 17г да пише декларация под диктовка. От това са се възползвали проверяващите, като не са обяснили съдържанието и значението на декларацията, съставена под техните указания. Извода, който следва е, че тази декларация не може да бъде годно доказателствено средство, нито се ползва с материална доказателствена сила.

Констатациите на проверяващите по установяване на нарушението, чрез съставянето на тази декларация, която е единственото им доказателство, несъмнено не са били обективни, а самата процедура по установяване на нарушението е опорочена, без разследване на случая. Съответно незаконосъобразно се явява и НП. Показанията на Д., дадени пред съд при първоначалното разглеждане на делото напълно кореспондират с представените писмени от учебното заведение, но те не са обсъдени в съвкупност, при което съдът е допуснал съществено нарушение на правилата за установяване на фактите, накърнило правото на защита на дружеството – касатор. Конкретно, показанията на Д.не са обсъдени с договор от 14.06.2019г, сключен между ПГОХ „Р. Княгиня“ Стара Загора и дружеството за полагане на производствена практика на учениците от това училище и с Дневника за производствена практика, от който е видно, че учителят, извършвал проверка на всяка от датите за провеждане на стажа е удостоверил, че Д.е присъствала на тази практика при касатора и входа й е извършвала различни дейности в процесното заведение. Д.не е работник по трудово правоотношение там, каквито са изводите на контролните органи и на съда по правото, не кореспондиращи с материалния закон и обективната истина. Д.е стажант-ученик по силата на договор от 14.06.2019г, който предхожда датата 19.06.2019г. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на НП.

Ответника – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Стара Загора твърди, че НП е законосъобразно. Проверката е извършена по сигнал за работа на лица под 18г в процесния обект, и действително при проверката е намерено такова лице, без да е поискано разрешение от Инспекцията по труда.

Иска се от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв..

Представителя на Окръжна прокуратура дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: