Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4050 от 26.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6925/2023
Вид
Решение № 4050
Подписан
26.06.2025
В сила
26.06.2025
Състав
Петър Любомиров Сантиров, ГЕОРГИ СТОЕВ, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4050 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100506925 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20087172/10.04.2023 г., постановено по гр.д. № 7255/21 г. по описа на Софийски районен съд, 162 състав, е уважен предявения от Г. П. К., ЕГН **********, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, отрицателен установителен иск за сумата от 869,97 лв. (осемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща стойността на предоставени В и К услуги по партида с абонатен номер ********* за периода от 24.03.2012 г. до 26.09.2014 г. и сумата от 50 лв. (петдесет лева), предявена частично от обща сума в размер на 212,07 лв., представляваща стойността на предоставени В и К услуги по партида с абонатен номер ********* за периода от 21.12.2018 г. до 26.01.2021 г. Първоинстанционният съд с е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението в цялост. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното 1 решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е отричаното от ищеца материално субективно притезателно право на ответника да търси заплащане на сумата от 869,97 лв., представляваща стойността на предоставени В и К услуги по партида с абонатен номер ********* за периода от 24.03.2012 г. до 26.09.2014 г. и сумата от 50 лв. (петдесет лева), предявена частично от обща сума в размер на 212,07 лв., представляваща стойността на предоставени В и К услуги по партида с абонатен номер ********* за периода от 21.12.2018 г. до 26.01.2021 г.

Съгласно чл. 154 ГПК всяка от страните следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В случая с оглед твърденията на ищеца и избрания способ за защита в тежест на ответника е да докаже наличието на правопораждащия отричаното вземане фактически състав. Следователно в неговата тежест е да установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на притежавано от ищеца право на собственост или друго вещно право съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР на ЗРВКУ.

Ищецът излага твърдения, че е титуляр на открита партида в ответното дружество с абонатен № ********* за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********* на която са начислени оспорените суми за посочените периоди. Счита, че не дължи заплащането им поради липса на облигационно отношение с ответника, доколкото не е собственик или ползвател на жилището и следователно няма качеството потребител по силата на закона.

Оспорва доставяните от ответното дружество услуги да са на претендираната стойност, като 2 поддържа извършването на нарушения при периодично извършваните отчети на общия и индивидуалните водомери в сградата, като твърди и че процесният имот не е водоснабден.

Навежда възражение за изтекла тригодишна давност за вземанията, поради което иска да бъде установена недължимостта на оспорените суми.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск като недопустим, респективно като неоснователен.

Поддържа се, че процесните вземания не са били предявени за плащане от ответника.

Посочва се, че на 28.03.2022 г. между страните бил подписан споразумителен протокол № СВ-1470 във връзка отправено от ищцата възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност на част от задълженията, заведени по партидата на нейно име. Твърди, че погасените по давност вземания били отписани, като към момента единственото задължение по партида с кл. № ********* с титуляр-ищцата, е за сумата в размер на 8,81 лв. по фактура № 0114282745 от 26.05.2022 г., с падеж 25.06.2022 г.

Настоящият състав на съда приема за установено, че на 28.03.2022 г. между Г. К. и „Софийска вода“ АД е подписано споразумение, според клаузите на което страните се съгласяват, че за сумата от 927,24 лв., представляваща начислени задължения на титуляря на партида с клиентски № ********* за периода от 24.03.2012 г. до 23.02.2019 г., е изтекла тригодишната погасителна давност, което преклудира възможността за принудителното й събиране от „Софийска вода“ АД. Останалата дължима от Г. К. сума е в размер на 352,75 лв. и същата ищцата се е задължила да внесе по смета на „Софийска вода“ АД в деня на подписване на споразумението – 28.03.2022 г.

Настоящият състав приема за установено, че между страните е сключено споразумение от 28.03.2022 г., имащо характера на спогодба по смисъла на чл. 365 ГПК. Спогодбата по смисъла на чл. 365 ЗЗД, представлява договор, т.е. две насрещни и покриващи се по съдържание волеизявления, с който страните прекратяван един съществуваш правен спор или избягват пораждането на един бъдещ такъв, като си правят взаимни отстъпки. В посоченото споразумение е уговорено, че досегашното задължение ще бъде прекратено, а не негово място ще възникне ново по силата на сключения между страните договор, т.е. налице е обективна новация - налице две двустранни волеизявления, с които страните изрично да предвидят прекратяване на едно старо задължение, като на негово място уговорят възникването на нова облигационна връзка. Страните са уговорили различен размер на вземането, различен срок и падеж за изпълнение и последици във връзка с неизпълнението.

По своята правна същност споразумението представлява нов факт, релевантен за правния спор, който съдът следва да съобрази при постановяване на крайния съдебен акт – чл. 235, ал. 3 ГПК. Следователно претендираното с исковата молба спорно материално право е погасено, чрез плащане от ищеца, при постигането на спогодбата.

Ответникът не оспорва обстоятелство, че ищцата е заплатила горепосочената сума по споразумението, което обстоятелство се потвърждава и от приетата като доказателство фактура № 0114282745, според която старите задължения на ищцата са в размер на 8,81 лв., но с падеж от 25.06.2022 г., т.е. т.е. след исковия период. Настоящият състав приема за 3 установено, че задължението в размер на 352,75 лева е погасено от ищеца в деня на подписването на споразумението, който факт се установява от представените писмени доказателства, които кореспондират и с признанието на ответника, доколкото по съществото си това представлява неблагоприятен за него факт, който е от значение за спорното право – чл. 175 ГПК. Съгласно разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, поради което извършеното от ищеца плащане следва да бъде взето предвид при постановяването на крайния съдебен акт.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззиваемата страна. Право на разноски има въззивникът, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 100лева – юрк. възнаграждение и 50 лева - д.т. С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски за първоинстанционното производство в размер на 100лева – юрк. възнаграждение.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20087172/10.04.2023 г., постановено по гр.д. № 7255/21 г. по описа на Софийски районен съд, 162 състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. К., ЕГН **********, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, отрицателен установителен иск за сумата от 869,97 лв. (осемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща стойността на предоставени В и К услуги по партида с абонатен номер ********* за периода от 24.03.2012 г. до 26.09.2014 г. и сумата от 50 лв. (петдесет лева), предявена частично от обща сума в размер на 212,07 лв., представляваща стойността на предоставени В и К услуги по партида с абонатен номер ********* за периода от 21.12.2018 г. до 26.01.2021 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Г. П. К., ЕГН **********, да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, сумата от 150 лева – разноски във въззивното производство, както и сумата от 100 лева – разноски в първоинстанционното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4