Решение № 11 от 28.01.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. гр. Добрич, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Хараламбиева при участието на секретаря С. Б. в присъствието на прокурора Т. Д. Т. като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Административно наказателно дело № 20253200200462 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 83а и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, по постъпило предложение от прокурор в РП-Добрич, с което на основание чл. 83б, ал.1, т.3 от ЗАНН се иска да бъде наложена имуществена санкция в размер на 8858 лв. /равностойни на 4529,02 евро/ на „С. ***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.“А. п.“ № **, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Г. Р. М. с ЕГН ********** от гр.Д..

В съдебно заседание представителят на ОП-Добрич намира, че наказателното производство следва да бъде прекратено, като се базира на постановено от СЕС решение във връзка по преюдициално запитване.

Процесуалният представител на юридическото лице – адв.М. С. от АК-Д., упълномощен от управителя на търговското дружество счита, че предложението на прокурора не следва да бъде уважавано, като поддържа, че юридическо лице е било лишено от възможността в рамките на проведеното наказателно производство, приключило с одобряване на споразумение за решаване на делото по отношение на неговия управител, да оспори факта на престъплението, в тази връзка се позовава на Решение на Съда на ЕС от 10.11.2022 г. по дело № С-203/2021 г.

Съдът, като взе предвид постъпилото предложение, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства, както и разрешенията, 1 дадени в Решение от 10.11.2022г. по дело C-203/21 на СЕС /постановено по повод преюдициално запитване от Окръжен съд – Б. по сходен с настоящия казус/, намира че предложението на РП-Добрич не следва да бъде уважавано.

C влязло в сила определение за одобряване на споразумение № 279/27.11.2025 г. пo нохд № 1175/2025 г. на PС – Добрич, Г. Р. М. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 172б, aл. 1 от HК, като й е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години.

След одобряване на споразумението и считайки, че са налице предпоставките на чл.

83а от ЗАНН за налагане на имуществена санкция на „С.***“ ЕООД, тъй като посоченото дружество би се обогатило от престъплението по чл. 172б, ал.1 от НК, за което М. била призната за виновна, РП-Добрич депозирала предложението, предмет на настоящото производство.

В Решение от 10.11.2022г. по дело C-203/21 на СЕС се сочи, че чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че да не допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъплението.

Съобразявайки принципа за зачитане правото на защита, закрепен в чл. 48, параграф 2 от Хартата, настоящият състава намира, че с евентуално уважаване предложението на РП – Добрич, този принцип сериозно би се накърнил, тъй като съгласно особеностите на действащите национални норми, за „С. ***“ ЕООД не е съществувала възможност да оспори извършването на престъплението от М. нито в рамките на приключилото срещу нея наказателно производство, нито пък разполага с такава възможност в настоящото административно наказателно производство по чл. 83а и сл. от ЗАНН. В т. 63 от мотивите Решение от 10.11.2022г. по дело C-203/21 на СЕС се приема, че правото на защита има субективен характер, а също се сочи, че не може да се изключи разминаване в интересите на юридическото лице и на овластеното да формира волята му или да го представлява физическо лице. Или изводимо от решението на СЕС е, че не може да се приеме, че е налице пълноценно упражняване на правото на защита на юридическото лице, дори и в случаите, когато в наказателното производство качеството подсъдим е имало физическото лице, управител или представляващ юридическото лице, както е и в процесния казус. Това е така, защото правото на защита има субективен характер, а и защото практически е възможно да има разминаване между интересите на юридическото лице и на овластеното да формира волята му или да го представлява физическо лице.

В настоящия случай ако се наложи имуществена санкция на юридическото лице "С.

***“ ЕООД за извършено от управителя му - Г. Р. М. престъпление, в производство по чл.

83а и сл. от ЗАНН, при положение, че това юридическо лице е било лишено от възможност 2 да оспори действителното извършване на престъплението от М., безспорно несъразмерно би се засегнало скрпеното в чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на защита на юридическото лице. След като юридическото лице / "С. ***“ ЕООД/, засегнато от производството по чл. 83а и следващите от ЗАНН, не е участвало в приключилото наказателно производство срещу физическото лице и негов управител Г. М., респ. не е могло да оспори престъплението, за което е призната за виновна, то неминуемо гарантираното му в чл. 48 от Хартата право на защита е накърнено. Или при влязъл в сила съдебен актОпределение за одобряване на споразумение № 279/27.11.2025 година пo нохд № 1175/2025 г. на PС – Добрич, с който за извършеното по чл. 172б, ал.1 от НК престъпление на М. е наложено наказание, юридическото лице - "С. ***“ ЕООД, спрямо което се иска да бъде наложена административна санкция по реда на чл. 83а и следващите от ЗАНН, предвид предмета на доказване в производството по ЗАНН, на практика е в невъзможност да реализира ефективно правото си на защита, регламентирано в чл. 48 от Хартата, като оспори извършването на престъплението в това производство.

По изложените съображения и на основание чл. 83г, ал. 13, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТКАЗВА да наложи имуществена санкция в размер на 8 858 лв. /равностойни на 4529,02 евро/ на„С. ***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.“А. п.“ № ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Г. Р. М. с ЕГН ********** от гр.Д. ".

Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – гр.Варна в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. гр. Добрич, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Хараламбиева при участието на секретаря С. Б. в присъствието на прокурора Т. Д. Т. като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Административно наказателно дело № 20253200200462 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 83а и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, по постъпило предложение от прокурор в РП-Добрич, с което на основание чл. 83б, ал.1, т.3 от ЗАНН се иска да бъде наложена имуществена санкция в размер на 8858 лв. /равностойни на 4529,02 евро/ на „С. ***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.“А. п.“ № **, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Г. Р. М. с ЕГН ********** от гр.Д..

В съдебно заседание представителят на ОП-Добрич намира, че наказателното производство следва да бъде прекратено, като се базира на постановено от СЕС решение във връзка по преюдициално запитване.

Процесуалният представител на юридическото лице – адв.М. С. от АК-Д., упълномощен от управителя на търговското дружество счита, че предложението на прокурора не следва да бъде уважавано, като поддържа, че юридическо лице е било лишено от възможността в рамките на проведеното наказателно производство, приключило с одобряване на споразумение за решаване на делото по отношение на неговия управител, да оспори факта на престъплението, в тази връзка се позовава на Решение на Съда на ЕС от 10.11.2022 г. по дело № С-203/2021 г.

Съдът, като взе предвид постъпилото предложение, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства, както и разрешенията, 1 дадени в Решение от 10.11.2022г. по дело C-203/21 на СЕС /постановено по повод преюдициално запитване от Окръжен съд – Б. по сходен с настоящия казус/, намира че предложението на РП-Добрич не следва да бъде уважавано.

C влязло в сила определение за одобряване на споразумение № 279/27.11.2025 г. пo нохд № 1175/2025 г. на PС – Добрич, Г. Р. М. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 172б, aл. 1 от HК, като й е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години.

След одобряване на споразумението и считайки, че са налице предпоставките на чл.

83а от ЗАНН за налагане на имуществена санкция на „С.***“ ЕООД, тъй като посоченото дружество би се обогатило от престъплението по чл. 172б, ал.1 от НК, за което М. била призната за виновна, РП-Добрич депозирала предложението, предмет на настоящото производство.

В Решение от 10.11.2022г. по дело C-203/21 на СЕС се сочи, че чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че да не допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъплението.

Съобразявайки принципа за зачитане правото на защита, закрепен в чл. 48, параграф 2 от Хартата, настоящият състава намира, че с евентуално уважаване предложението на РП – Добрич, този принцип сериозно би се накърнил, тъй като съгласно особеностите на действащите национални норми, за „С. ***“ ЕООД не е съществувала възможност да оспори извършването на престъплението от М. нито в рамките на приключилото срещу нея наказателно производство, нито пък разполага с такава възможност в настоящото административно наказателно производство по чл. 83а и сл. от ЗАНН. В т. 63 от мотивите Решение от 10.11.2022г. по дело C-203/21 на СЕС се приема, че правото на защита има субективен характер, а също се сочи, че не може да се изключи разминаване в интересите на юридическото лице и на овластеното да формира волята му или да го представлява физическо лице. Или изводимо от решението на СЕС е, че не може да се приеме, че е налице пълноценно упражняване на правото на защита на юридическото лице, дори и в случаите, когато в наказателното производство качеството подсъдим е имало физическото лице, управител или представляващ юридическото лице, както е и в процесния казус. Това е така, защото правото на защита има субективен характер, а и защото практически е възможно да има разминаване между интересите на юридическото лице и на овластеното да формира волята му или да го представлява физическо лице.

В настоящия случай ако се наложи имуществена санкция на юридическото лице "С.

***“ ЕООД за извършено от управителя му - Г. Р. М. престъпление, в производство по чл.

83а и сл. от ЗАНН, при положение, че това юридическо лице е било лишено от възможност 2 да оспори действителното извършване на престъплението от М., безспорно несъразмерно би се засегнало скрпеното в чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на защита на юридическото лице. След като юридическото лице / "С. ***“ ЕООД/, засегнато от производството по чл. 83а и следващите от ЗАНН, не е участвало в приключилото наказателно производство срещу физическото лице и негов управител Г. М., респ. не е могло да оспори престъплението, за което е призната за виновна, то неминуемо гарантираното му в чл. 48 от Хартата право на защита е накърнено. Или при влязъл в сила съдебен актОпределение за одобряване на споразумение № 279/27.11.2025 година пo нохд № 1175/2025 г. на PС – Добрич, с който за извършеното по чл. 172б, ал.1 от НК престъпление на М. е наложено наказание, юридическото лице - "С. ***“ ЕООД, спрямо което се иска да бъде наложена административна санкция по реда на чл. 83а и следващите от ЗАНН, предвид предмета на доказване в производството по ЗАНН, на практика е в невъзможност да реализира ефективно правото си на защита, регламентирано в чл. 48 от Хартата, като оспори извършването на престъплението в това производство.