Решение № 141 от 24.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пловдив, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245000500250 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 2691/18.03.2024 г. от „З.к. Л.И.“ АД, ЕИК .... против решение № 47/15.02.2024 г., постановено по г. д. № 297/2022 г. по описа на ОС – Х., с което е осъдена „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.“ № 67а да заплати на С. М. С. ЕГН ********** от гр. Х. № 1, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата в размер на 40 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от С. М. С. неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.10.2021 г., между с.

А. и с. У., ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата, на която ищецът уведомил ответника за настъпилото ПТП (26.11.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение над размера от 25 000.00 лева и да отхвърли иска до пълния присъден размер. Претендира разноски.

Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендират разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1, чл. 498, ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от С. М. С. ЕГН ********** от гр. Х. № 1 против „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК 1

...., със седалище и адрес на управление: гр. С.“ № 67а.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати от 40 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от С. М. С. неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.10.2021 г., между с. А. и с. У., ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата, на която ищецът уведомил ответника за настъпилото ПТП (26.11.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че, на 28.10.2021 г., на път III-8007 км. 7+400 метра, между с. А. и с. У., община Х. е настъпило ПТП, при което на С. са били причинени телесни увреждания. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 94/28.10.2021 г., по описа на ОД МВР-Х., в който било отразено, че виновен за катастрофата е К.Д.В., спрямо когото било са предприети административно-наказателни мерки, като му бил съставен АУАН № 472287/28.10.2021 г. В последствие за случая било образувано ДП № 28/2022г., по описа на ОДМВР-Х. и пр. пр. № 5350/2021 г., по описа на РП-Х..

Видно от материалите по НОХД № 441/2013 г. на РС-Х. (приложено), воденото срещу К.Д.В. ДП, свързано с процесното ПТП, станало на 28.10.2021 г., е приключило с определение от 26.05.2023 г., влязло в сила на 26.05.2023 г., с което е одобрено споразумение между РП-Х. и защитника на обвиняемия К.Д.В. по ДП № 28/2022г. по описа на ОДМВР-Х., с което К.Д.В. е признат за виновен в това, че, на 28.10.2021 г., на път 3-8007, на км. 7+400, в посока с. У., област Х. е причинил на С. М. С. от гр. Х. по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ребра в ляво 5,6,7,8, което е довело до трайно затруднение в движението на снагата-престъпление по чл. 133 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2 от НК.

Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК. Следователно са установени: деецът, деянието (процесното ПТП), неговата противоправност, причиняването на вреди и причинната връзка, както и вината.

Според заключението по съдебно-медицинската експертиза (л. 176 – 178 от делото на ОС), на С. са причинени множество травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на главата, счупване на ребра в ляво 5,6,7,8 и контузии промени с неголям пневмоторакс в лява гръдна половина, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 28.10.2021 г.

2

Видно от справка (л. 10 от делото на ОС), лек автомобил с рег. № ... е имал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП (28.10.2021 г.), сключена с ответника.

Видно от писмо, получено от застрахователя на 26.11.2021 г. (л. 15 – 18 от делото на ОС), ищецът е отправил претенция към ответника за заплащане на обезщетение за процесното ПТП. Няма твърдения или доказателства за плащане. Следователно е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ.

Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на прекия причинител: действие, противоправност, вреди, причинна връзка и вина.

Ето защо и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като същият бъде осъден да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Спорен е техният размер.

Към момента на ПТП ищецът е бил на 66 години.

В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП на С. са причинени неимуществени вреди. Бил подложен на оперативна интервенция, при която му била направена пластика на кожата и зашиване на раната с поставяне на подкожен шев. Конците, поставени при операцията, следвало да се свалят на седмия ден. На 02.11.2021 г. ищецът бил изписан от болничното заведение, като лекарите му дали препоръки за спазване на строг хигиенно-диетичен и охранителен режим. Възстановителният и оздравителен период протекъл около 3 календарни месеца. След изписването му от болничното заведение С., продължил лечението си и възстановяването си в домашни условия. Поради фрактурите в областта на левите ребра, за период от около 1 месец пострадалият бил трудно подвижен и се нуждаел от помощта на своите близки при обличане-събличане; ставане-лягане от леглото; къпане; готвене и т. н. Освен това той изпитвал силни болки по цялото тяло, поради което му се налагало постоянно да приема обезболяващи и седативни медикаменти и хранителни добавки. Влошаването на здравословното състояние дало отражение и върху психиката му. Вследствие на изживения шок, той се оплаквал от понижено настроение, потиснатост и тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието.

Според показанията на свидетел Н.С. (л. 103 от делото на ОС), дъщеря на ищеца, баща и престоял в болницата около седмица, след което бил изписан. Оплаквал се от световъртеж и болки в главата, имал четири счупени ребра, имал течност в белия дроб и не можел да мърда и става, поради което се нуждаел от непрестанни грижи, полагани предимно от съпругата му. Имал голяма дълбока рана на главата, която била зашита, целият му гръб непосредствено след травмата бил син, не можел да се храни и мърда. Имал множество болки, трудно дишал, спял само по гръб. Полаганите непрестанни грижи от майка и след 3 изписването от болницата продължили повече от 3 месеца. Към момента ищецът имал още болки предимно при резки температурни промени. Имал проблеми и с дишането. След ПТП се променил изцяло. Преди инцидента бил усмихнат човек, обичал да се събира с приятели, ходел за риба, а след това се променил. Затворил се у дома, не искал да излиза, постоянно говорел за катастрофата, сънувал кошмари.

Според заключението на съдебно-медицинска експертиза (л. 140 – 143 от делото на ОС), в резултат на процесното ПТП, на ищеца са причинени: разкъсно-контузна рана на главата; счупване на ребра в ляво 5,6,7,8 и контузни промени с неголям пневмоторакс в лява гръдна половина. Раната на главата е била хирургически обработена и зашита. Травмата на гръдния кош е лекувана консервативно - с медикаменти и покой. Оздравителния процес е продължил не по-малко от 4 месеца, а пълното възстановяване е настъпило след 6 месеца.

Счупването на ребрата в ляво е причинило на ищеца трайно (за повече от 30 дни) затруднение в движението на снагата по смисъла на чл. 129 от НК, а останалите увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 129 от НК. Описаните увреждания са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. В случая е налице странично ляво разположение на травмите, както на главата, така и на гръдния кош, което говори и е характерно за лице намиращо се в лявата част на автомобила. Травмите се дължат на удар на главата и тялото в части от купето на автомобила, намиращи се в ляво от водача, а това са предната колонка и вратата. В този смисъл коланът няма отношение към получаване на травмите. Към момента няма трайни последици за здравословното състояние на ищеца, дължащи се на травмите получени при ПТП. Според експерта, ако ищецът е бил без предпазен колан, то тогава би следвало да се очакват по тежки наранявания. Ударът е бил в предната лява част на автомобила. При този удар тялото на водача се е придвижило напред и в ляво към лявата предна колонка и вратата на автомобила, получавайки травми в лявата част на челото и лявата половина на гръдния кош. В този случай предпазния колан няма напълно предпазващо действие.

С оглед вида, интензитета и продължителността на доказаните медицинските увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, няколкото медицински интервенции (включително операция), негативните физически и психически изживявания и тяхната продължителност, наличието на затруднения при извършването на обичайни ежедневни действия, включително необходимостта от чужда помощ за сравнително непродължителен период от време, възрастта на ищеца, неговото пълно възстановяване и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд намира, че сумата от 30 000.00 лева е най-справедлив общ паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият е бил без правилно поставен предпазен колан и не е управлявал автомобила вдясно в пътната лента.

В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но 4 намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат.

Според заключението на автотехническата експертиза (л. 135 – 175 от делото на ОС, е налице следният механизъм на ПТП: на 28.10.2021г., около 7.30 ч., по път 3-8007, в землището на с. У., област Х. в посока с. У. към с. А., със скорост 40 км/ч. се е движел лек автомобил марка „О.К.“, модел „К.“ с рег. № ...., управляван от ищеца С. М. С.. Движението се е извършвало през светлата част на денонощието при сухо време, по отъпкан, чакълиран участък от платното за движение, който към този момент е бил затворен за движение поради ремонт, като същият е бил сигнализиран със съответните пътни знаци. В същия момент в посока от с. А. към с. У. със скорост около 95.5 км/ч. се е движил лек автомобил марка „М. с рег. № ..., управляван от К.Д.В., който е предприел маневра за изпреварване на други автомобили в момент когато срещу него се е движил лекия автомобил „О.К. К.“, чийто водач за да избегне удара, предприема екстремно спиране. При така създалата се ситуация е възникнал удар между двата автомобила на място с параметри на първоначалния контакт /440 м. след/северно/ от края на населеното място с. У.-по дължина и на 1.8 м. в ляво от десния ръб на пътното платно-по широчина. Ударът по характер е бил кос-приплъзващ и е настъпил при контакт на предната лява челна част на лекия автомобил „М.“ в зоната на преден ляв фар на лекия автомобил „О.К.“ и последвало приплъзване по цялата му лява странична част, след което лекият автомобил „О.К.“ се е придвижил назад и надясно, завъртайки се в посока обратна на часовниковата стрелка и се е установил източно от платното за движение с предна част насочена на запад. Лекият автомобил „М.“ след удара се е придвижил напред и наляво с голям удар на завъртане, след което се е установил с предни колела извън пътното платно и предната част насочена на запад. От техническа гледна точка причини за настъпване на ПТП са предприетата маневра „изпреварване“ от страна на водача на лекия автомобил „М.“; загуба на контрол на управление на автомобила от същия този водач и липса на своевременна реакция за аварийно спиране. При конкретната пътна обстановка и параметри на движение двамата участници в ПТП са могли да предотвратят настъпването му ако всеки е предприел аварийно спиране, когато двата автомобила са се намирали на разстояние най-малко 105.39 м. един от друг. Водачът на лекия автомобил „М.“ е имал видимост към насрещно движещия се автомобил „О.К.“ и е имал техническа възможност своевременно да предотврати настъпването на пътния инцидент, чрез аварийно спиране или като не предприема маневра „изпреварване“. Лекия автомобил „О.К. К.“, преди настъпване на ПТП, се е движил в дясната (източна) част на платното за движение, като непосредствено преди удара с другия автомобил е бил спрял, като скоростта на движение на 5 лекия автомобил „М.“ е била 95.5 км/ч. Лекия автомобил „О.К.“ е бил фабрично оборудван с предпазен колан на мястото на водача, тип триточков с автоматично прибиране, инерционен механизъм с блокиращо устройство, блокиращ изтеглянето на колана при сблъсък и пиропатрон на катарамата, който я изтегля назад при сблъсък. Водача на този лек автомобил е бил с правилно поставен предпазен

Разпечатката съдържа 40 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6df831fd-721c-4828-a121-ffac580465e2