Решение № 29 от 16.02.2023, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 518/2022
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 16.02.2023
- В сила
- 16.02.2023
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Калин Трифонов Тодоров, Пенка Петкова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 и ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 и ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 3а · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Враца, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Калин Тр. Тодоров
Пенка П. Петрова при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500518 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 34/13.04.2022 г. постановено по гр. дело № 652/2021 г. на Районен съд гр. Оряхово е уважен предявеният от С. В. С., ЕГН ********** от с.*** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е признато за установено по отношение на ответника "Вивус.БГ" ЕООД /с предходна фирма „4 финанс“ ЕООД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от З. С. Р. и А. М., чрез пълномощник юрк. И. Д. и настоящ въззивник, че ищцата не му дължи сумата 268.20 лв . , представляваща начислена "такса за бързо разглеждане“ по сключен Договор за кредит № ***/01.07.2021 г., поради нищожност на клаузата, и ответникът е осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер 350.00 лв.
С Определение № 266/30.09.2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, Районен съд гр. Оряхово е изменил решението си в частта относно разноските, като е осъдил "Вивус.БГ" ЕООД да заплати на С. В. С. направените разноски по делото в общ размер 50,00 лв. - заплатена държавна 1 такса; допълнил е също решението си в частта относно разноските, като е осъдил "Вивус.БГ" ЕООД да заплати на адв. М. В. М. от АК-Пловдив сумата 300,00 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство на ищцата, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Определението не е обжалвано от страните по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба вх. № 7158 от 05.12.2022г. от "Вивус.БГ" ЕООД /с предходна фирма „4 финанс“ ЕООД/, ЕИК ***, гр. София, с доводи за неговата неоснователност и недоказаност. На първо място жалбоподателят посочва, че не е налице твърдяното в решението нарушение на чл. 10а от ЗПК, тъй като таксата за експресно разглеждане не се отнася до действия, касаещи усвояване и управление на кредита, доколкото същата се дължи за услуга, която се изпълнява преди сключването на договора за кредит и не касае условията по предоставянето и връщането на същия. Поддържа, че таксата за експресно разглеждане представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която е предоставил на ищцата преди сключването на договора и която услуга няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит, отнасящи се до определянето на размера и заплащането на възнаграждението за ползване на предоставения паричен ресурс. Изтъква, че таксата за експресно разглеждане няма задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита в това число възнаградителната лихва, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, че заплащането й е в резултат на свободната воля и индивидуално желание на ищцата и не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил разходите за подобни допълнителни услуги от общите разходи по кредита. На следващо място твърди, че не е налице твърдяното в решението нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, тъй като единствения обективен и задължителен показател за максималния размер на ГПР, е действащото правило на чл.19, ал.4 от ЗПК, според което ГПР може да се уговаря свободно до размер от 50 % от главницата по кредита, а в процесния случай уговорения в договора за потребителски кредит годишен лихвен процент е 49.7% . На трето място поддържа, че неоснователно се твърди, че договора за потребителски кредит е нищожен относно чл. 11, ал. 1, т.11 вр. чл. 22 от ЗПК поради непоказване на условията за издължаване на кредита от потребителя, тъй като „Вивус.БГ“ ЕООД в специалните условия на Договор за кредит № *** изрично е упоменал размера на кредита, който С.
С. е трябвало да погаси на падежната дата, както и информация за срока за издължаване на кредита. На последно място посочва, че районния съд е допуснал и нарушение по отношение на присъждането на разноски под формата на адвокатски хонорар, тъй като в случая не са налице основанията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Счита, че ако наистина има такива предпоставки, то ищцата или нейният пълномощник е трябвало изрично да уведомят съда за това, че материално затрудненото положение на 2 ищцата не е подкрепено с никакви доказателства, както и че не е представено доказателство и за сключен договор за правна помощ и заплатен адвокатски хонорар. Моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд Оряхово като неоснователно и недоказано, включително и в частта, в която е осъден да плати адвокатско възнаграждение в размер 300.00 лева като недоказана разноска по делото, както и да му присъди пълния размер на сторените разноски пред първоинстанционния съд, както и разноските пред настоящата инстанция.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна С. В. С., ЕГН:
**********, с адрес: с. ***, чрез упълномощения й адвокат адв. М. В. М., АКПловдив, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. На първо място счита, че PC - Оряхово правилно е преценил, че уговорената "такса бързо разглеждане на документи“ от договор за кредит № ***/21.07.2021г. противоречи на разпоредбата на чл.19, ал.4, вр. с ал.5 от ЗПК. Твърди, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Счита, че е заобиколена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за таксата бързо разглеждане се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014г. На следващо място счита, че така претендираната такса противоречи на добрите нрави, тъй като клаузата в договора, с която е уговорена е неравноправна, съгласно чл.18, ал.5 от ЗПФУР вр. с чл.143 - 148 от ЗЗП, и поради това е нищожна, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока и заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Поддържа, че с процесната такса в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер 1/4 от размера на отпуснатия кредит, че основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още проценти от предоставената главница. На последно място изтъква, че клаузата за бързо разглеждане на документи е нищожна на основание чл.10а от ЗПК, тъй като е допълнителна услуга по процесния договор за кредит. По отношение на разноските въззиваемата твърди, че претендирания адвокатски хонорар е на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, за оказване на помощ на материално затруднено лице, като в посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Поддържа, че в настоящия случай са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, които са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв. На следващо място изтъква, че е материално затруднено лице и в подкрепа на това изнася 3 обстоятелства относно имущественото си състояние, трудовата си заетост и получавано трудово възнаграждение, както и за семейното си положение.
Моли съда да потвърди обжалваното решение на Районен съд Оряхово, като правилно и законосъобразно и претендира направените в настоящето и в първоинстанционното производство разноски.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.
В писмено становище от 12.01.2023г., в изпълнение на дадените й с определението по чл.267 ГПК указания, въззиваемата обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск и твърди, че не е превеждала на въззивника сума с основание „такса за бързо разглеждане” по процесния договор за кредит.
Съдът, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за неоснователна при следните съображения:
Предмет на делото пред Районен съд гр. Оряхово е предявеният от С. В.
С. против „4 финанс“ ЕООД /понастоящем с фирма "Вивус.БГ" ЕООД / отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не му дължи сумата 268.20 лв., незаконосъобразно търсена от нея като "такса за бързо разглеждане“ по сключен Договор за кредит № ***/01.07.2021 г., на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и неспазване на чл.22 вр. чл.10а, чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК.
Ищцата твърди в исковата молба, че на 21.07.2021 г. е сключила с ответното дружество „4 финанс“ ЕООД Договор за кредит № ***/21.07.2021 г., по силата на който е получила в заем сумата 1300 лв., със срок на погасяване 30 дни - до 20.08.2021 г., при годишен процент на разходите /ГПР/ 49.70%, годишен лихвен процент 40.99% и договорна лихва за периода на договора 43.80 лв. Поддържа, че съгласно Договора за кредит трябва да заплати и такса за бързо разглеждане в размер 268.20 лв. Счита, че не дължи на ответника тази сума незаконосъобразно търсена от нея. На първо място твърди, че сумата е недължима на основание чл.10а ЗПК, като допълнителна услуга. На второ място поддържа, че клаузата, с която е уговорена таксата за бързо разглеждане е в явно противоречие с добрите нрави, съгл. чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като чрез нея се стига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора – сумата от 268.20 лв. представлява ¼ от сумата на отпуснатия кредит. На трето място посочва, че клаузата, с която е 4 уговорена таксата за бързо разглеждане е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като сумата от 268.20 лв. е необосновано висока, че е в пряко противоречие с преследваната цел на Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23.04.2008г. Изтъква, че с търсената такса в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, че е добавък към възнаградителната лихва и би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която би увеличила стойността на договора, както и че води до неоснователно обогатяване на кредотодателя за сметка на кредитополучателя.
На следващо място твърди, че клаузата, с която е уговорена таксата за бързо разглеждане е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК поради заобикаляне на закона, тъй като с нея се заобикаля изискването на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014г.
В срока по чл.131 ГПК, от ответника „4 финанс“ ЕООД /понастоящем с фирма "Вивус.БГ" ЕООД / не е постъпил писмен отговор. В молба от 10.03.2022г. ответното дружество е оспорило иска, като необоснован и недоказан и е поискало да бъде отхвърлен.
По делото не е спорно и от приложените по първоинстанционното дело доказателства се установява, че страните са в облигационни отношения, възникнали от сключен помежду им Договор за кредит № ***/21.07.2021 г., по силата на който на ищцата, като кредитополучател, е отпуснат кредит от ответното дружество, като кредитодател, в размер 1300 лв. със срок на погасяване 30 дни - до 20.08.2021 г., при годишен лихвен процент на разходите 49.70%, годишен лихвен процент 40.99% и договорна лихва за срока на кредита в размер 43.80 лв. В договора е предвидена клауза за заплащане от кредитополучателя на такса за бързо разглеждане в размер 268.20 лв.
Разпечатката съдържа 28 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6df81029-71c2-46c6-9838-d41be52552c6