Решение № 5081 от 04.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5081 гр. София, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20241100500414 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 18210/06.11.2023 г. по гр. д. № 25432/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, всеки от ответниците Г. К. Д. и С. К. Д. е осъден на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по: 187,38 лв., представляваща 1/4 от стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 259828, за периода м. 03.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 12.05.2023 г. до изплащане на вземането; 50,61 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума за стойност на доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 26.04.2023 г.; сумата 5,41 лв., представляваща 1/4 от цена на услугата дялово разпределение за периода м. 04.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 12.05.2023 г. до изплащане на вземането. Със същото решение са отхвърлени претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД срещу всеки от ответниците за стойността на топлината енергия за сумата над 187,38 лв. до 374,75 лв. и за периода м. 05.2019 г. – м. 02.2020 г.; за мораторна лихва върху нея за сумата над 50,61 лв. до 101,22 лв.; за цената на дяловото разпределение за сумата над 5,41 лв. до 10,82 лв. и за мораторна лихва върху него – в пълния предявен размер от 2,63 лв. за периода 15.09.2020 г. – 26.04.2023 г.

Горепосоченото решение, в осъдителните му части, е обжалвано от Г. К. Д. и С. К. Д., чрез адв. Н. К., с въззивна жалба вх. № 337550/24.11.2023 г. В жалбата се поддържа 1 становище за неправилност на обжалваното решение и се иска цялостно отхвърляне на исковите претенции, без да се излагат конкретни съображения за неправилност на атакувания съдебен акт.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

На 08.12.2023 г., при изпълнение на указанията на администриращия съд за представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на въззивната жалба, въззивниците са депозирали молба, съдържаща становище за неправилност на обжалваното решение, тъй като ищецът по делото не е ангажирал доказателства, че ответниците са приели наследството. Доколкото обаче тези доводи са релевирани след изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, същите се явяват преклудирани и не следва да бъдат обсъждани.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Р.П., поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „Топлоифкация София“ ЕАД срещу Г. К. Д. и С. К. Д. искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 6 находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 259828, за периода м. 03.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 26.04.2023 г., цена на услугата дялово разпределение за периода м.04.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, и лихва върху цената на тази услуга за периода 15.09.2020 г. – 26.04.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са оспорили исковете по основание и размер.

Оспорват съществуването на облигационно правоотношение с ищеца. Считат, че начислените стойности не са реални и правят възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Въз основа на представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 30.12.1987 г. се установява, че К.Г. Д. и Ж.Г. Д. са придобили собствеността на процесния недвижим имот. При липсата на данни по делото към момента на придобиване на имота приобретателите да са били в брак, е прието, че същият е придобит в условията на обикновена съсобственост – по 1/2 от всеки от тях.

От удостоверение за наследници от 01.06.2023 г., издадено от СО, район „Красно село“, се установява, че Ж.Г. Х. (разведена, с предходна фамилия Д., видно от служебно извършена справка НБД) е починала на 24.04.2021 г., като е оставила наследници по закон децата си Г. К. Д. и С. К. Д., придобили на основание чл. 5, ал. 1 ЗН по 1/4 ид.ч. от имота.

Прието е, че за периода до настъпване смъртта на наследодателката им ответниците отговарят за задълженията й по арг. от чл. 60, ал. 1 ЗН, а след този момент и до края на исковия период – в качеството на съсобственици въз основа на наследствено правоприемство. Поради това, с оглед на разпоредбите на чл. 150 и чл. 153 ЗЕ, е прието, че 2 от качеството на ответниците на съсобственици на процесния имот произтича качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, доколкото облигационното правоотношение между тях и топлоснабдителното дружество възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично изявление на ответника-потребител, вкл. и относно приемането на общите условия. По тези съображения е прието, че между страните съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.

За основателно е прието възражението за изтекла погасителна давност за дължимите суми за м. 05.2019 г. – м. 02.2020 г.

За установяванена количеството и стойността на доставената до имота в процесния период топлинна енергия в хода на първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, въз основа на които е установено, вземането на ищеца срещу всеки от ответниците съобразно притежавания от тях дял в съсобствеността за непогасения по давност период м. 03.2020 г. – м. 04.2021 г. възлиза на по 187, 38 лв. С оглед приложимите към процесния период общи условия е прието, че мораторна лихва върху непогасените по давност вземания за периода 15.09.2020 г. – 26.04.2023 г., дължима от всеки от ответниците, изчислена по чл. 162 ГПК, възлиза на 50,61 лв. съобразно наследствените им права.

Установено е, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост за исковия период е извършено от „Техем сървисис“ ЕООД, като за исковия период м.04.2020 г. – м.04.2021 г. стойността на предоставената услуга възлиза на 21,64 лв., от която сума всеки от ответниците дължи ¼, тоест по 5, 41 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно. Същото е постановено от състав на родово и местнокомпетентен съд, по правен спор, попадащ в правораздавателната компетентност на гражданския съд. Изготвено е в писмена форма, на български език, съдържа задължителните реквизити по чл. 236, ал. 1 ГПК, подписано е от постановилия го съдия.

В частите, с които предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени, първоинстанционното решението е влязло в сила като необжалвано. В останалата му обжалвана част същото е допустимо.

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални 3 действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. В случай че подадената от въззивна жалба е бланкетна, т. е. не съдържа конкретно оплакване за порочността на обжалваното решение, както и въззивната инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна материалноправна норма (установена в публичен интерес), а и не е налице задължение за съда да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните за органите на съдебната власт указания дадени в т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, то въззивният съд не може и не разполага с правомощие да проверява правилността на първоинстанционния съдебен акт. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, І гр. о., решение № 216 от 19.01.2015 г. по гр. д. № 2008/2014 г. на ВКС, I г. о., решение № 27 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 2650/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 255 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 587/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.

В конкретния случай депозираната въззивна жалба е бланкетна и в същата не са наведени конкретни оплаквания извън общото посочване, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Предвид изложеното и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния закон, настоящият съдебен състав препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл. 272 ГПК.

За пълнота следва да се посочи, че съдържащите се доводи в молбата на въззивниците от 08.12.2023 г. са преклудирани и поради факта, че се релевират за първи път пред въззивния съд, тъй като с отговора на исковата молба е оспорено наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответниците, оспорена е доставката на сочените от ищеца количества топлинна енергия и се прави възражение за погасителна давност, но ищците не са оспорили настъпването на наследствено правоприемство.

Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, в полза на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК следва да се присъди сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство без явяване в открито съдебно заседание.

Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18210/06.11.2023г. по гр. д. № 25432/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, в частите, в които всеки от ответниците Г. К. Д., ЕГН **********, и С. К. Д., ЕГН **********, е осъден на основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по: 187,38 лв., представляваща 1/4 от стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 259828, за периода м. 03.2020 г. – 4 м. 04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 12.05.2023 г. до изплащане на вземането; 50,61 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума за стойност на доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 26.04.2023 г.; сумата 5,41 лв., представляваща 1/4 от цена на услугата дялово разпределение за периода м. 04.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 12.05.2023 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Г. К. Д., ЕГН **********, и С. К. Д., ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. ал. 8 ГПК, сумата от 50 лв.– разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5