Решение № 512 от 13.08.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. София , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20201001002227 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Еко България“ЕАД, чрез пълномощника ù адв. В.Н. от САК срещу решение № 652 от 27.04.2020 г. по т.д.№ 1341/2018 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 15 състав, с което по обективно съединени искове с правно основание чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗМГО, предявени от Асоциация „Авиа Интернешънъл“- гр. Цюрих, Конфедерация Швейцария е признато за установено, че действията на жалбоподателя по предлагане за продажба, пускане на пазара и съхранение на горива и петролни продукти с поставен знак „A.“, изписан с червен удебелен шрифт, като част от комбиниран цветен знак „D. A. D. F.“, както и по използване на знака в търговските книжа и в реклама на дружеството, представляват нарушения по чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 1, 2 и 4, и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО (отм.) на правата върху фигуративна колективна марка на ЕС с peг. № 010230671 на „Авиа Интернешънъл“ с фирмен № СНЕ103.835.964.

В жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на решението, 1 като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Твърди се, че съдът не е обсъдил представените от ответника доказателства и наведените от него в отговора на исковата молба доводи, както и по възражението му за общоизвестност на комбинираната цветна марка D. A. D. F. с искане за определянето ù като общоизвестна на територията на Р. България към 22.12.2017 г. Поддържа се, че няма пречка марката на ответника да бъде обявена за общоизвестна по негово възражение, тъй като съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗМГО (отм.) определянето на марката като общоизвестна или ползваща се с известност се извършва от Софийския градски съд по общия исков ред, за който се твърди, че включва и възможността искане за това да бъде направено под формата на възражение в производството по предявен иск. Изложено е, че съдът формално е възприел заключението на съдебно-марковата експертиза, без да формира собствени мотиви по съдържащите се в него изводи, противно на задължението му да разгледа всички аргументи, доказателства и доводи на двете страни.

Изложени са подробни съображения за противоречия в заключението на експертизата, в която от една страна вещото лице е констатирало, че между сравняваните знаци има „ниска степен на фонетично сходство“, „ниска степен на визуално сходство“ и „средна степен на смислово сходство“, а от друга- че при такава, като цяло ниска степен на сходство, съществува вероятност от пряко и непряко объркване на потребителите, които биха могли да приемат, че въпросните стоки произхождат от едни и същи или икономически свързани предприятия. Наведен е довод, че съдът не е съобразил трайно установената търговска практика, горивата на даден производител или търговец да се предлагат в бензиностанции, които са изцяло притежавани от него и предлагат само неговите горива, поради което потребителят никога не би могъл „да види“ дизелово гориво, произведено или предлагано от „Еко България“ЕАД на бензиностанция на „Авиа Интернешънъл“ и обратното, което води до силно намаляване на вероятността от объркване на потребителите, които проявяват по-висока от средната степен на внимание при закупуване на горива за автомобилите си.

Посочено е, че при преценката на смисловото сходство експертизата не е изяснила защо думите AVIA и D. A. D. F. имат общ

2 семантичен произход. Изложено е, че първоинстанционният съд не е отговорил на въпроса за съществуването на опасност от объркване на марките, включваща възможност за свързването им една с друга и не е обсъдил доводите на ответника във връзка с всеки от факторите, които я обуславят.

Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред двете инстанции.

Въззиваемата Асоциация „Авиа Интернешънъл“ оспорва въззивната жалба.

В писмения отговор, депозиран по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, чрез пълномощника му адв. Е.И. от САК, е изразено становище за законосъобразност на обжалваното решение, като постановено въз основа на правилно установена фактическата обстановка и при правилно приложение на материалния закон и на процесуалните правила. Посочено е, че в приетото по делото заключение е направен подробен анализ на отличителните и доминиращи елементи на конфликтните знаци, в резултат на който експертизата е стигнала до обоснован извод, че „между отличителните елементи на двата знака съществува висока степен на сходство, както във фонетичен, така и във визуален и смислов аспект- еднакъв брой букви и срички, идентичност в три от звуците, изписване с плътни червени букви на латиница, с много сходен шрифт върху бял фон, като и двете думи произхождат от латински и имат сходно, близко до идентичното, смислово значение. Изложено е, че доминиращ елемент на знака на ищеца е словната част AVIA , а на ответника - D. A. , като отличителният и доминиращ елемент на марката на ищеца AVIA е сходен с доминиращия елемент на знака на ответника D. A., тъй като отличителният елемент A. на знака на ответника е част от доминиращия елемент. Наведен е довод, че „Еко България“ЕАД осъществява внос, търговия на едро и на дребно, търгува на пазара на едро и продава горива на дребно чрез брандирани бензиностанции, като горивата му не се предлагат само и единствено на неговите бензиностанции, а се продават и на други търговски обекти. Затова е оспорено твърдението на въззивника, за сигурност на 3 потребителите, че горивата на „Еко България“ЕАД се предлагат само на неговите бензиностанции, защото в действителност потребителите в България се ориентират по марката на съответното гориво и не могат да бъдат сигурни дали „Авиа Интернешънъл“ и „Еко България“ЕАД не са свързани лица, а обстоятелството, че на бензиностанциите на „Авиа Интернешънъл“ се предлага гориво „Авиа дизел“, а на бензиностанциите на ЕКО се продава „Авио дизел“ води до заблуда на потребителите и представлява нарушение на правата на „Авиа Интернешънъл“ върху нейната по-ранна марка. Затова се поддържа, че привързаността на потребителите към дадена марка горива може да доведе до объркването им, поради високата степен на сходство в наименованията на горивата и в графичното представяне на знаците, с които се обозначават конкурентни горива. Оспорено е като неоснователно оплакването на жалбоподателя, че съдът не се е произнесъл по искането, с което е бил сезиран за определяне на комбинираната цветна марка D. A.

D. F. като общоизвестна на територията на Р. България към 22.12.2017 г., като с позоваване на чл. 50а от ЗМГО (отм.) във връзка с чл. 26, ал. 3, т. 1 и чл. 12, ал. 2, т. 7 от ЗМГО (отм.) се поддържа, че определянето на марката като общоизвестна е средство за защита срещу регистрация на марка, която е извършена след като идентичен или сходен на нея знак е придобил статут на общоизвестна марка. Посочено е, че в случая жалбоподателят твърди, че използваният от него знак придобил статут на общоизвестна марка от 20.12.2017 г., т.е. след като на 31.08.2011 г. Асоциация „Авиа

Интернешънъл“ е регистрирала своята марка, която от тази дата се ползва със защитна на територията на Европейския съюз, поради което възражението е неотносимо към предмета на спора. Наведен е и довод, че за първоинстанционния съд не е съществувало задължение да се произнесе по предявения с отговора на исковата молба инцидентен установителен иск с правно основание чл. 50а, ал. 2, т. 1 от ЗМГО (отм.) за определяне на марката на ответника като общоизвестна на територията на Р. България към 22.12.2017 г., тъй като в първото по делото заседание е постановил неподлежащо на обжалване определение, с което не е приел за съвместно разглеждане в производството по делото предявеният инцидентен установителен иск, като е приел, че той няма връзка с предмета на първоначалните искове, поради което не покрива хипотезата на чл. 212 от ГПК. Посочено е, че предмет на инцидентния установителен иск не може да 4 бъде факт, който е настъпил след пораждане на спорното правоотношение, т. е. след възникване на правата на „Авиа Интернешънъл“ върху регистрираната през 2012 г. на територията на Европейския съюз марка на ищеца, предхождаща твърдяната общоизвестност на знака на марката на ответника от 20.12.2017 г. Изложено е, че притежателят на по-късен знак, използван в търговската дейност в България, не може да се противопостави на по-ранна регистрирана марка, с твърдение за по-късно възникнала общоизвестност, като в случая въззивникът няма право да противопоставя нерегистрирания си знак, дори и да е станал общоизвестен на някаква част от обществото в България на по-ранната търговска марка на въззиваемия, като носител на правото върху фигуративна марка на ЕС с peг. № 010230671. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение обжалваното решение и за присъждане на направените по водене на делото разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл.273 от ГПК, приема следното :

Въззивната жалба е подадена в процесуално-преклузивния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че ищецът е притежател на правата върху фигуративна колективна марка на Европейския съюз с peг. № 010230671, регистрирана на 9.10.2012 г. за стоки от класове 4 - горива (включително моторни горива, биогорива; нехимични добавки за гориво), 9, 35, 36, 37, 39, 40, 42, 43 и 45 на МКСУ и със срок на действие на регистрацията до 31.08.2021 г.

Безспорно е също така, а това се установява и от твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя в отговора на исковата молба, че „Еко България“ЕАД използва в търговската си дейност знак D. A.

D. F., който е заявен за регистрация като комбинирана търговска марка с вх.№ 144381/23.12.2016 г. за обозначаване на стоки от клас 4 – горива, в частност, дизелово гориво, за който е регистрирана и 5 комбинираната (цветна) марка на „Авиа Интернешънъл“ –AVIA, с peг. № 010230671 9.10.2012 г. Установено е също, че „Авиа Интернешънъл“ е подала до Патентното ведомство на Р. България опозиция вх.№ 70085337/22.12.2017 г. срещу регистрацията на заявената от „Еко България“ЕАД комбинирана търговска марка.

В първоинстанционно производство е прието заключение на съдебномаркова експертиза, извършена от вещото лице П. Й. И., в което вещото лице е констатирало, че марката на „Еко България“ЕАД D. A. D.

Filtered е заявена за регистрация за стоки и услуги от класове 1, 4, 7, 12, 35, 37, 39, 40 и 42 на МКСУ, а марката на „Авиа Интернешънъл“ е регистрирана за стоки и услуги от класове 4, 9, 35, 36, 37, 39, 40, 42, 43, 45 на МКСУ, като специално за клас 4 марката е регистрирана за следните стоки: промишлени масла и греси; Смазки; моторни горива; двигателни разтвори, поспециално бензин, газолин, керосин; гориво, по-специално мазут и пелети; газ и помощни вещества за мазут; Втвърдени газове; Нехимични добавки за горива; Течни газове; Кондензати на природен газ; Восък; Нефт; Парафин;

Вазелини; Естествен газ; Петролни продукти; деривати на петролни продукти; Помощни вещества за мазут; Втечнен газ; Вазелин за промишлени цели; Природен газ, добит от петролни продукти; петролатум за промишлени цели; Електрическа енергия (ток), включително за задвижване на двигатели за моторни превозни средства. Въз основа на това, експертизата е направила извод, че стоките, за които са използвани знаците на ответника (горива и петролни продукти) са идентични на част от стоките от клас 4 на МКСУ, за които е регистрирана марката на ищеца. Експертизата е определила като ниска степента на фонетично сходство между сравняваните знаци, като е изложила съображения, че този извод е обусловен от различния брой букви и срички в словната част на двете марки- 4 букви (звука) и 3 срички при словната част на марката на ищеца - A-VI-A и четири думи с общо 12 срички и 24 букви (звука) при заявената за регистрация марка на „Еко България“ЕАД D. A. D. F., като фонетичното сходство между тях е единствено в звученето на думите AVIA и A., доколкото и двете се изписват с 4 букви (четири звука), имат по 3 срички (A-VI-A и A-vio), поради което е налице идентичност в първите две срички, идентичност в първите три звука (букви) и разлика в последния звук - „А“ и съответно „О“.

Разпечатката съдържа 30 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6df7a88f-54ec-4549-94c7-a5dee0d78188