Решение № 1375 от 04.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1375 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20245300103258 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищцата П. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „*****“ № ***, ет.*, ап.*, моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да й заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на повдигнато срещу нея обвинение в престъпление, ведно със законната лихва, считано от ******г. Претендира разноски.

Ищцата твърди, че срещу нея на ******г. е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 142а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по ДП № 826/ 2018г. по описа на 01 РУ ОДМВР гр. Пловдив, пр.пр. № 9692/ 2018г. по описа на РП- Пловдив и НОХД № 7219/ 2019г. по описа на Районен съд – Пловдив. Наказателното производство е приключило окончателно на ******г., като по отношение на ищцата е постановена оправдателна присъда.

Ищцата твърди, че в резултат на воденото срещу нея наказателно производство претърпяла неимуществени вреди, които се изразяват в следното: уронване на доброто име и авторитет, стрес, притеснения, страдания, тревожност и безпокойство. Изпитвала силен страх, че може да 1 бъде осъдена на лишаване от свобода. Случилото се придобило голяма публичност, в резултат на което ищцата се срамувала да излиза извън дома си, да разговаря със съседи, близки и приятели, тъй като се притеснявала от тяхната реакция. В продължение на месеци не можела да спи спокойно, чувствала се изключително тревожна и потисната. По лекарско предписание приемала успокоителни лекарства.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен отговор. Оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание. Излага съображения за недоказаност на твърденията на ищцата за вида и интензитета на претърпените от нея неимуществени вреди. Релевира възражение срещу размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социално- икономическите условия в страната.

Релевира възражение, че ищцата има изключителна вина за настъпилия негативен резултат, поради което на основание чл.5 ЗОДОВ ответникът следва да бъде освободен от отговорност, в условията на евентуалност, че ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което претендира намаляване на отговорността на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие 2 със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.

В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищцата обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са налице, което се установява от приложените по делото материали по наказателното производство – НОХД № 7219/ 2019г. по описа на районен съд – Пловдив, ВНОХД № 1732/ 2022г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив. От същите се установява, че на ищцата й е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.142а, ал.1 вр. чл.20, ал..2 вр. ал.1 НК за това, че на ***** г. в гр. *****, в съучастие като съизвършител с Г.В.Г., противозаконно е лишила от свобода В.А.Г., като отказала да я пусне да си тръгне и заключила металната врата на жилището. Установява се, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, а именно: присъда № 260128/ 05.08.2021г., постановена по НОХД № 7219/ 2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, потвърдена с решение № 25/ ******г., постановена по ВНОХД № 1732/ 2022г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив. Присъдата е влязла в сила на ******г.

Съгласно приетото в мотивната част на присъдата не е осъществен от обективна и субективна страна инкриминираният престъпен състав, поради което съдът признава ищцата за невиновна и я оправдава по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.142а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.

По отношение на следващите две предпоставки- претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и 3 незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:

В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;

Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес, се установяват от въведената с цитираната практика на ВКС житейска презумпция.

С исковата молба ищцата излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди във връзка с незаконно повдигнато й обвинение са събрани гласни доказателства – изслушани са показанията на св. М. П. и св. Е.Р..

От показанията на св. П. се установява, че познава ищцата от десетина години и са в приятелски отношения, от ищцата й е известно за образуваното срещу ищцата наказателното производство. Установява се, че в този период ищцата е била изключително разстроена и под голям стрес. Плачела постоянно, споделя как е принизена до престъпници и убийци, влошили се здравето и съня й, посещавала психиатри и пиела успокоителни. Притеснявала се, че понеже била ***** служител може да загуби работата си. Ищцата била весел и жизнерадостен човек, но като започнали делата срещу нея се фокусирала само върху това, както и станала изключително антисоциална.

От показанията на св. Р. се установява, че познава ищцата повече от 25 4 години и са в приятелски отношения. По време на воденото срещу нея наказателно производство ищцата била непрекъснато много разстроена, във всички разговори непрекъснато я избивало на рев. Променил се социалният й живот, била лабилна, ходела на психиатър и взимала лекарства. Страхувала се да не изгуби работата си. Според свидетелката и към момента не се е успокоила, лабилна и много чувствителна е.

Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по своето основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ, практиката на ВКС отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, разгласа и публичност на воденото наказателно производство, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на В К С / . Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни 5 по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.

Всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, включително от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , подлежат на обезщетяване. Обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно обвинение са тези, които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в извършването на престъпление лице търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост; накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността; смущения в социалното общуване; дестабилизиране на здравословното състояние без болестни прояви. Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните вреди. При условията на пълно главно доказване следва да се установят вредите извън обичайните т.е. "специфичните" такива като: конкретно увреждане на здравето; нетипични значими смущения в личната сфера на обвинения или в обичайната му битова, обществена и професионална среда и др., както и причинната връзка между специфичните вреди и незаконното наказателно преследване.