Решение № 231 от 08.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Варна, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100502107 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 63688/28.08.2023 г. И. Н. И., ЕГН**********, чрез адв. Б. Ж. срещу Решение № 2680 от 18.07.2023 г., постановено по гр.д. № 4805/22 г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният иск от И. Н. И., ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. Б.М.

***, чрез адв. Б. Ж. от ВАК със съдебен адрес: град Варна, ул. С.С. *** срещу К. Х. П., ЕГН ********** с адрес: град Варна, ул. О. *** и П. Х. П., ЕГН ********** с адрес: град Варна, ул. О. ***, основан на чл.76 от ЗС, за осъждане на ответниците да предадат на ищеца, владението върху 1/4 ид. част от ПИ в село Ш., община Д.Ч., обл. Варна с идентификатор по кад. карти и кад. регистри ***, целия с площ от 207кв.м., при граници: ПИ: ***; ***; ***, поради неоснователност. Посочва, че искът е основан на твърдението, че ищецът е неправилно отстранен от владение на ¼ ид. част от имота, тъй като е установил това владение далеч преди да бъде предявен искът по гр.д.

16514/2016 г. на ВРС – 30. Излага, че владението върху имота му е било отнето от ищеца на 22.12.2021 г. със съдействието на съдебен изпълнител 1

Л.С., рег. № 895, който е извършил въвод в полза на ответниците по изпълнителен дело № 20218950402687, образувано въз основа на изпълнителен лист за предаване на владението върху целия имот, издаден по гр. д. 16514/2016 г. на ВРС, по което дело обаче искът не е бил предявен срещу него, а само срещу неговата майка. Твърди, че в решението не е обсъдено основанието на иска, а именно: собствеността въз основа на която е упражнявал непрекъснато владение върху ¼ ид. част от процесния недвижим имот, е придобита в СИО от неговите родители по силата на решение № 16-1 от 04.06.1999 г. на ПК – Д.Ч. и последващ договор за доброволна делба.

Изтъква, че по силата на договора за доброволна делба майка му Г. И.а получила в дял срещу заплащане процесния имот. По време на сключване на договора тя била в брак с баща му Н. И. И., починал на 22.06.2014 г. Твърди, че владението му е продължило от 22.06.2014 г. до 22.12.2021 г. Посочва, че владението върху имота е отнето от ЧСИ Л.С., който е извършил въвод полза на ответниците по изпълнително дело № 20218950402687, образувано въз основа на изпълнителен лист за предаване на владението върху целия имот, издаден по гр.д. 16514/2016 г. на ВРС – 30 състав. Въпреки че делото е било образувано по иск по чл. 108 ЗС, предявен през 2016 г., след смъртта на наследодателя му, искът е бил насочен и решение е постановено единствено срещу майка му Г. М. И.а, но не и срещу него. Твърди, че съдебният изпълнител е нарушил нормата на чл. 523, ал. 1 ГПК. На следващо място посочва, че не са обсъдени показанията на свидетеля за упражняваното владение от него още преди предявяване на иска, а преди това от неговия баща, починал през 2014 г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор с вх. .№ 75487/12.10.2023 г. от К. Х. П. и П. Х. П., чрез адв. И. К. И.. Посочват, че имотът е наследствен и И. И. не е имал никакви права над имота, тъй като майка му е жива. Твърдението, че владее ¼ от имота е останало недоказано.

Счита, че процесният имот не е бил СИО. Твърди, че въззивникът не може да бъде трето лице владелец на имота на починалия си баща, тъй като съобразно чл. 429, ал. 1 от ГПК, изпълнителният лист има сила и спрямо наследниците на длъжника.

Моли да се потвърди обжалваното решение, претендират разноски В съдебно заседание въззивникът И. Н. И. се представлява от адв. Б. Ж., който поддържа въззивната жалба. Моли да се постанови решение, по силата на което да се отмени решението на ВРС и да уважи предявения иск.

Посочва, че доверителят му е отстранен от имота от ЧСИ, без да има предявен иск за собственост или да е осъждан да предаде владението. Твърди, че е доказано, че подзащитният му владее имота, въз основа на наследяване от баща си, а преди това баща му, е владял, въз основа на възмездно придобиване на имота по време на брака му с майката на доверителя му, която всъщност единствено е осъдена с решение, постановено по иск едва през 2016г., докато наследството е открито 2014 г.

2

Въззиваемияите страни К. Х. П. и П. Х. П., не се явяват представляват се от адв. И. К., който оспорва въззивната жалба и поддържа отговора.

Излага, че съдебният изпълнител е изпълнил материалния закон, който така или иначе не му дава някакви възможности ако има някакъв правен спор да извърши каквито и да е действия. След като г-н И. не си е предявил правата към този момент, въводът е влезе в законна сила. Счита, че обжалваното решение следва да се потвърди.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните.

В исковата си молба въззивникът – ищец посочва, че е собственик на ¼ идеални части от ПИ в с. Ш., общ. Д.Ч., обл. Варна, с идентификатор по кад. карта и кад. регистри ***, целият с площ 207 кв. метра, върху който е упражнявал фактическа власт. Твърди, че имотът е придобит от неговите родители по силата на договор за доброволна делба от 22.06.2014 г., с който неговата майка Г. И.а, която е била в брак с баща му Н. И., получава в дял срещу заплащане процесния имот. От момента на сключването договора за доброволна делба, владението се е упражнявало от двамата му родители, а след смъртта на баща му през 22.06.2014 г., той е осъществявал владение върху ¼ ид. ч от имота на основание наследство от баща си, а майка му върху ¾ ид. ч на лично основание от прекратеното СИО и като наследник. Посочва, че владението върху ¼ ид. ч от имота му е отнето на 22.12.2021 г. със съдействието на съдебния изпълнител Л.С., който е извършил въвод в имота в полза на ответниците. Изтъква, че изпълнителното дело е образувано в основа на изпълнителен лист за предаване владението върху целия имот. Изтъква, че делото в основана което е издаден изпълнителния лист, е образувано по иск по чл. 108 от ЗС, предявен през 2016 г. след смъртта на наследодателя му, искът не е бил насочен срещу него и решението е постановено единствено срещу майка му. Счита, че при полагане на дължимата грижа ответниците са могли да установят, че имотът е бил в режим на семейна имуществена общност. Изтъква, че е предоставил доказателства на ЧСИ за упражнявано от него владение на ¼ ид. части от имота, което предхожда завеждането иска.

Възразил, че въвода не може да се извърши по отношение на него, предвид забраната която се съдържа в чл. 523, ал. 1 от ГПК. Твърди, че неправилно съдебният изпълнител е отложил въвода на 10.12.2021 г. и е да дал срок да отправи искане за спиране на изпълнителното производство. Посочва, че на 22.12.2021 г. ЧСИ е въвел взискателя в целия поземлен имот. Изтъква, че е отстранен от имота в основа на съдебно решение и изпълнителен лист, който са му непротивопоставими, тъй като искът по чл. 108 срещу майка му Г. И.а е заведен далеч след като е установил владение върху имота и не е бил страна в производството.

В отговора на исковата молба въззиемите – ответници. Изтъкват, че въвода би бил незаконосъобразен само ако заявените пред съдебния изпълнител от трето лице права изключват тези на взискателя, която преценка се извършава от съда по деликтен иск. Посочва, че ищецът в производството 3 по съдебното изпълнение е бил пасивен и не е заявил защита на правата си, само на това основание въвода бил законосъобразен. Счита, че по смисъла на закона И. И. не може да бъде трето лице владелец на имота на починалия си баща, тъй като съобразно нормата на чл. 429, ал. 1 от ГПК, изпълнителният лист има сила и спрямо наследниците на длъжника. Поради горното счита, че съдебното решение по гр. дело № 16514 от 2016 г. на РС- Варна е изпълняемо и срещу И. И.. Изтъква, че в договора за доброволна делба е записано, че съсобствениците делят имот придобит по наследство тоест Г. И.а е получила наследство, в което не участва Н. И. от когото претендира правата си ищецът.

Посочва, че И. И. е знаел за воденото дело, с предмет процесният поземлен имот, срещу Г. И.а, тъй като е участвал в производството за отмяна на съдебното решение № 531 от 12.02.2018 г. по гр.д №16514/2016 г. на ВРС.

Твърди, че след като ищецът не е бил страна в процеса не е било възможно да е владелец. Оспорва твърдението, че И. И. е бил владелец на имота, което е придобито по наследство от майка му Ганка И.а.

От представените писмени доказателства, от гласните доказателства, от становището на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно между страните е, че е налице идентичност между следните имоти: а/ имотът по изпълнителния лист присъден в полза на ответниците, а именно: реална част с площ 207 кв.м. от ПИ с идент. № *** по ККР на Вилна зона село Ш., община Д.Ч., област Варна, одобрени със Заповед № РД-1834/16.06.2015 г. на ИД на АГКК, б/ Парцел XIII, кв.7, целият с площ 517 кв.м., по плана на Вилна зона село Ш.; в/ ПИ в с. Ш., общ. Д.Ч., обл. Варна, с идентификатор по кад. карта и кад. регистри ***, целият с площ 207 кв. метра, че при извършване на въвода в имота е намерен ищецът, като на същия е предоставена възможност да предяви искане за спиране на изпълнението по чл. 523, ал. 2 от ГПК, от която ищецът не се е възползвал.

Приобщено към доказателствата по делото е решение за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Ш. на наследниците на Кою Пенчев Русев.

От договор за доброволна делба на наследство /л.12-13/ се установява, че на 7.08.2006 г. е извършена делба на наследствено имущество в резултат на която Г. М. И.а получава два имота сред които и процесния, който по време на извършване на делбата, представлява УПИ XIII, находящ се във Вилна зона на село Ш., община Д.Ч., обл. Варна, целия с площ от 517кв.м. в кв.7 по плана на Вилна зона село Ш.. Според договора другите наследници М.К.П., М. И. К., Г.К.Р., С.П.Г., К.П.К. не получават реален дял и за уравнение на дяловете си получават всеки според квотата си, сумата в размер на 2 937.90 лева.

По времето когато е бил сключен договора за делба Г. М. И.а била в граждански брак с Н. И. И. сключен на 05.12.1971 г. На 08.08.2006 г. Г. И.а 4 предала на К.П.К. сумата от 2 937.90 лева, за да я разпредели с останалите съедилители по договор за доброволна делба. Горното се установи от удостоверение за сключен граждански брак и приходен касов ордер/ стр. 9 и 10 от гр. д 4805/22 на ВРС/

Видно от удостоверение за наследници/ стр. 11 от гр. д 4805/22 на ВРС / ищецът е син на Н. И. И..

На 23.11. 2020 г. в основа на влязло в сила на 02.05.2019 г. решение №531/12.02.2018 г. по гр. дело №16514/2016год. на ВРС, бил издаден изпълнителен лист/ стр.16 от гр. д 4805/22 на ВРС /, по силата на който Г. М.

И.а е осъдена да предаде на К. Х. П. и П. Х. П., владението върху собствената на ищците реална част с площ от 207кв.м. от ПИ с ид.№*** по КККР на вилна зона Ш., община Д.Ч., попадаща в ПИ с ид.№***.

Приет към доказателствата по делото е протокол за въвод във владение, съгласно който на 10.12.2021 г. ищецът е намерен от съдебния изпълнител в процесния имот, като на ищеца е указана възможността да иска спиране на изпълнението, като при липса на заявено искане за спиране е уведомен, че на 22.12.2021 г. съдия-изпълнителят ще пристъпи към предаване на имота.

Видно от протокол за въвод във владение/стр. 20 от гр. д 4805/22 на ВРС /, на 22.12.2021 г. на ЧСИ С. е предал владението върху спорния имот на ответниците К. Х. П. и П. Х. П..

Приобщено към доказателствата по делото е определение №27/15.02.2021год. на ВКС, първо гр. отделение по гр. дело №155 /2021год., с което е оставена без разглеждане молба вх.№2775387 от 30.10.2020 г. на И.