Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2547 от 23.05.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16571/2023
Вид
Решение № 2547
Подписан
23.05.2025
В сила
18.11.2025
Състав
Диляна Василева Славова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2547 гр. Пловдив, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330116571 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. В. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против „Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет. 2, офис 73Г, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, платени по Договор за паричен заем № ***/*** г., а именно: 413 лева – недължимо платена сума за договорна лихва; 1006,50 лева – недължимо платена сума за такса експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит; 670,80 лева – недължимо платена сума за неустойка, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.11.2023 г., до окончателното им изплащане (горепосочените суми са описани след заявено от ищеца и допуснато с протоколно определение от 09.05.2024 г. изменение на предявените искове посредством увеличаване размера на същите).

Предявени са и насрещни искове от „Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548, против А. В. Т., ЕГН **********, с които се претендира на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД заплащане на следните суми: 1426,87 лева – главница по Договор за паричен заем № ***/*** г.; 307,58 лева – договорна лихва за периода 26.03.2020 г. – 25.02.2021 г. по договора за заем от *** г.; 446,31 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 26.02.2021 г. – 03.01.2024 г., ведно 1 със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 05.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

В първоначалната искова молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за заем № ***/*** г., от който ищцата не притежавала екземпляр, като той бил недействителен на няколко основания. Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран, респ. общо дължимата сума по него.

Твърди, че таксите и неустойката не били включени в ГПР, което означава, че размерът му е неправилно изчислен и не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Затова договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Клаузата за заплащане на такса експресно разглеждане била нищожна на основание чл. 10а ЗПК.

Договорната неустойка била нищожна, като уговорена в нарушение на добрите нрави и прекомерна. Неустойката била недействителна на основание чл. 21, ал. 3 ЗПК, тъй като създавала задължения, които се покриват от ГПР и се надвишава размерът на ГПР, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва /чл. 19, ал. 4 ЗПК/. Твърди се, че неустойката противоречи и на материалния закон – чл. 71 ЗЗД, както и на императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК. Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете. Счита за неоснователни и лишени от правна логика твърденията, че процесният договор противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото няма нарушение на същата. Твърди, че клаузата за неустойка не е нищожна. Посочва, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Не били нарушени добрите нрави, като клаузата за неустойка не противоречала на материалния закон.

Неоснователна и необоснована, като лишена от фактическа и правна обосновка била тезата на ищеца по отношение клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричния заем. Твърди се, че таксата е дължима за услуга, предхождаща възникването на заемното правоотношение, при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. По отношение на процесната неустойка се посочва, че същата е начислена вследствие неизпълнение на поетите от заемателя договорни задължения за представяне в срок на обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

Твърди се, че предназначението на неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора. Поддържа се, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

2

В срока за отговор на исковата молба са предявени насрещни искове от „Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548, против А. В. Т., ЕГН **********, за заплащане на следните суми: 1426,87 лв. – главница по Договор за паричен заем № ***/*** г.; 307,58 лв. – договорна лихва за периода 26.03.2020 г. – 25.02.2021 г.; 446,31 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 26.02.2021 г. до 03.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 05.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ***/*** г. при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР от 49,35 % и общ размер на плащанията с включена такса за експресно разглеждане на документи – 3019,50 лв. На основание чл. 1, ал. 2 и след направения доброволен избор от страна на заемателя да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, е начислена такса за тази услуга в размер на 1006,50 лв., която е разпределена за плащане на равни части с всяка вноска. На основание чл. 4 от договора и поради непредставяне на допълнително обезпечение по договора от страна на заемателя е начислена и неустойка в общ размер на 670,80 лв., която е разпределена на равни части по всяка вноска, като след това разпределение размерът на вноската възлиза на 123,01 лв., а общото задължение по кредита – на 3690,30 лв. Сочи се, че за периода 24.01.2020 г. – 28.10.2020 г. ответницата по насрещния иск е извършила плащания по договора и е погасила 173,13 лв. – главница; 105,42 лв. – договорна лихва; 111,80 лв. – неустойка;

167,75 лв. – такса за експресно разглеждане на документи и 135 лв. – разходи за събиране на просрочени задължения, като останали дължими претендираните от кредитора суми, посочени по-горе. Моли за уважаване на предявените насрещни искове. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника по насрещните искове е постъпил отговор. Твърди, че всички суми по договора са заплатени. Поддържа изложените в исковата молба съображения за недействителност на договора. Прави възражение за частично погасяване по давност на вземането за договорна лихва от 307,58 лв. Сочи, че съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност. Насрещният иск бил предявен на 05.01.2024 г., поради което вземанията за договорна лихва преди 05.01.2024 г. били погасени по давност. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че помежду им е възникнало правоотношение по повод 3 на сключен Договор за паричен заем № ***/*** г., по силата на който „Вива Кредит” АД (заемодател) е представило на А. В. Т. (заемател) сумата от 1600 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,32 % и ГПР от 49,35 %. Няма спор и относно факта, че освен главницата и уговорената договорна лихва, заемателят е следвало да заплати и сумата от 1006,50 лева – такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричния заем, както и сумата от 670,80 лева – неустойка за непредставено от страна на заемателя обезпечение измежду поръчител или банкова гаранция. Видно от съдържанието на процесния договор е, че горепосочените суми е следвало да бъдат върнати в срок до 25.02.2021 г. на 30 броя погасителни вноски с посочени конкретни дати на същите.

Съобразно чл. 1, ал. 3 от договора, заемателят се задължава да заплати на заемодателя такса в размер на 1006,50 лева за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем. Съобразно чл. 5, ал. 1 от договора, в тридневен срок от усвояването на сумата по него, заемателят следва да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. поръчител – физическо лице, което да отговаря кумулативно на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни”; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, посочено в чл. 3, ал. 1, т. 7, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, на основание чл. 5 ал. 2 от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 670,80 лева, заплащането на която е изначално разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски.

От представената по делото справка за осъществени от А. Т. плащания по процесния договор за паричен заем се установява, че същата е заплатила на кредитора сума в общ размер на 693,10 лева, като този факт се признава от кредитора. От посочената справка се установява, че платените от потребителя суми са разпределени по следния начин: 173,13 лева – за главница; 105,42 лева – за договорна лихва; 111,80 лева – за неустойка; 167,75 лева – за такса за експресно разглеждане на документи и 135 лева – за разходи за събиране на просрочени вземания.

От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата и изготвена съдебно-счетоводна експертиза се изяснява, че по силата на Договор за паричен заем № ***/*** г. е отпуснат от „Вива Кредит“ АД паричен заем в размер на 1600 лева на А. В. Т., която сума е усвоена от последната на дата *** г. Отразено е, че са 4 осъществявани плащания по договора от страна на заемателя Т., която е заплатила на кредитора сума в общ размер на 693,10 лева, като с посочената сума са погасени задължения по процесния договор, както следва: 173,13 лева – за главница; 105,42 лева – за договорна лихва; 111,80 лева – за неустойка; 167,75 лева – такса за експресно разглеждане на документи; 135 лева – разходи за събиране на просрочени вземания.

Посочено е, че общият размер на дължимите по договора вземания възлиза на сумата от 3172,20 лева, от която: 1426,87 лева – главница; 307,58 лева – договорна лихва; 559 лева – неустойка; 838,75 лева – такса за експресно разглеждане; 40 – разходи за събиране на просрочени вземания. В раздел ІІІ от ССчЕ е отбелязано, а и от разясненията на вещо лице Б. Д., дадени в открито съдебно заседание от 16.04.2025 г., се изяснява, че при изготвяне на експертизата същата се е запознала с материалите по делото, както и е получила справка от счетоводството на „Вива Кредит“ АД.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който А. В. Т. е усвоила предоставената й в заем сума. „Вива Кредит“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.