Протокол № 470 от 12.07.2022, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 470 гр. Разград, 30.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА

Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20213330102270 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ АНДР. СТ. ИЛ., явява се лично и с адв.П. отпреди.

ОТВЕТНИЦАТА Д. Р. Д. не се явява. Изпратена е призовка, като същото се връща в цялост. Преценката на съда е, че ответницата знае за производството, доколкото е получила разпореждане по чл.131 от ГПК чрез упълномощения от нея процесуален представител.

АДВ. П.: Няма пречки за даване ход на делото.

Съдът, намира че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Образувано е по постъпила искова молба от АНДР. СТ. ИЛ. с ЕГН ********** от гр. С, ул. „Х“, бл. **, ет. *, ап. **, с настоящ адрес: гр. П, ул.

„П“ № *, ет. **, ап. **, в качеството на баща и законен представител на Д и Б И.и, чрез процесуалния му представител адв. П., против Д. Р. Д. с ЕГН ********** от гр. Р, ж.к. „О“, бл.**, вх.*, ап. **, с която моли съда да постанови решение, с което да предостави на него упражняването на родителските права над малолетните деца Д А И.а, ЕГН ********** и БАИ., ЕГН********** на 9 г. Ищецът посочва, че с ответницата са родителите на малолетните им деца Д А И.а с, ЕГН ********** и Б А И. с ЕГН **********.

Въз основа на споразумение родителските права са предоставени на майката, а на ищеца е определен режим на лични отношения. С Решение по гр. д. № 9***/2013 г. на P C - София сключеното между родителите споразумение по чл. 127 от СК било утвърдено. С решението местоживеенето на децата е определено по местоживеене на тяхната майка. Определен бил режим на лични отношения на децата с ищеца: всяка втора и четвърта събота и неделя 1 от месеца, с преспиване при бащата, както и 1 (един) месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на рождения ден на всяко от двете деца и на официални празници, както е описано в акта на съда. Също така с решението ответницата се задължавала да уведомява ищеца при всяка промяна на местоживеенето на децата в едноседмичен срок преди настъпването на промяната. Ищецът посочва, че заплаща и определената с решението издръжка на децата. Ищецът твърди, че от момента на постановяване на съдебния акт ответницата не го спазвала, а системно го нарушавала, лишавайки децата си от родителската грижа на неотглеждащия родител, въпреки силната емоционална връзка, която имало между децата и баща им. Ищецът излага твърдения за живота им преди съдебното решение.

След фактическата им раздяла през 2012 г. ответницата не давала възможност на ищеца за срещи с децата, включително какво им е местонахождението им.

Последното наложило ищецът да потърси съдействие от полицията. След завеждане на исково производството двамата се съгласили на споразумение.

Твърди се, че след решението ответницата спорадично започнала да ограничава контактите между ищеца и децата им под различни предлози и оправдания. Наложило се ищецът да търси съдействието от полицията, социални служби и прокуратура. Най-често ответницата се позовавала на здравословни проблеми на децата. През м. септември – ноември 2015 г. ищецът подал сигнал в полицията, тъй като при няколкократните му посещения до дома на децата в ж.к. „Л“ ответницата не отговаряла. Поради това ищецът потърсил помощ от полицейските органи на 19.09.2015 г., 29.09.2015 г., 17.10.2015 г., 31.10.2015 г. и 14.11.2015 г. В нито един от тези случаи ответницата не отговарила на телефонните обаждания. На 27.11.2015 г. след съдействие на ДСП - Л ищецът успял да вземе децата с цел реализиране на режима на лични отношения. Въпреки подадените жалби на ищеца до ДСП, нито веднъж социалните служби не се произнесли със становище относно поведението на ответницата, родителския и капацитет или задължително предписание, допустимо съгласно ЗЗД и ППЗЗД. След промените в НК относно деянието по чл. 182 от НК за ищеца станало още потрудно да защити правото си на лични отношения с децата. Ищецът твърди още, че ответницата сама решавала в коя детска градина или училище да запише децата. Твърди се още, че от момента на решението ответницата не работи и се издържа от средствата за издръжка на децата. За да подпомогне ответницата, ищецът създал ТД, за да бъде тя назначена на работа, съответно да бъдат заплащани осигуровки. Излагат се твърдения, че ищцата е обосновавала исканията си за завишена издръжка на децата със специфични техни нужди от лечения, заради алергии, рехабилитация и нужда от високопланински въздух. Никога обаче не завела децата никъде на почивка.

Това се установило в хода на производствата по делата, тъй като ответницата не представила епикризи или други медицински документи за детето Б.

Твърдението на вещото лице било, че е налице вродена алергия. Отделно ответницата дължала пари на „Топлофикация“ и задължения за данъци на 2 жилището и. Ищецът твърди, че след запори по банковите и сметки, ответницата завела дела за увеличаване размера на издръжката, позовавайки се на влошеното здравословно състояние на детето Б, нейното собствено здравословно състояние, както и високите такси за детски градини. Въпреки това обаче ответницата решила без знание и съгласие на ищеца да запише децата в Италианския лицей, НУКК Горна Баня, София. Така поставила ищеца пред свършен факт, обосновавайки твърденията за изменение на издръжката с размера на таксите за обучение. Отказала обаче на ищеца да запишат детето си Б да изучава японски език към посолството на Япония, въпреки проявения интерес от детето и ангажимента на ищеца да заплаща таксите отделно от издръжката. Същото се случило след настояване на ищеца да запишат децата на тренировки по карате и гимнастика. Единствено ответницата щяла да има ангажименти да води и взема децата. Ищецът твърди, че ответницата е подправила подписа му във връзка със записването на децата в НУКК Горна Баня. В хода на второто дело за увеличаване размера на издръжка се установило, че е изчезнал атопичния дерматит на Б, детето нямало алергии, а Д нямала нужда от медицински стелки. С Решение № 21436/20.12.2016 г. СРС увеличил размера на издръжката на всяко от децата с по 50 лв., което било потвърдено с решение на СГС през 2019 г. Още преди произнасянето на съда ответницата отписала дъщеря им Д от НУКК Г Б, записвайки я в обикновено училище за учебната 2018/19 г., а именно 32 СУ „Климент Охридски“. За този факт ищецът бил информиран от детето си.

Твърди се, че през лятото на 2020 г. ответницата продължила да ограничава контактите между ищеца и децата им. Последните криели от майка си и ползвали чужди телефони, за да разговарят с ищеца. Поради това ищецът отново сигнализирал ДСП Л, но не получил отговор след сигнала си. С Решение № 1** от 11.01.2021 г. на Административен съд - София бил отменен мълчаливия отказ на ДСП Л да се произнесат по сигнала. Преписката била препратена на ДСП - Разград за предприемане на адекватни действия по закрила на децата. ДСП – Разград издали задължителни предписания на ответницата да осигури възможност ищеца да разговаря с децата два пъти месечно. През есента на 2019 г. ищецът установил, че ответницата отново без негово знание и съгласие сменила учебните заведения на децата за учебната година 2019/2020 г., записвайки ги на училище в гр. Разград. Децата били доведени тук и оставени на грижите на баба си. Въпреки затрудненията обаче ищецът продължил да осъществява режима на лични отношения с децата.

Ищецът разбрал, че ответницата е заминала за Австрия, когато се наложило те да останат при него за по-дълъг период от време около празниците за Коледа и Нова година. Тогава бабата на децата се разболяла, а леля им също нямала възможност да се грижи за тях. С оглед установените факти ищецът сигнализирал институциите, получавайки според него странни отговори.

Ищецът не предприел конкретни действия, тъй като не искал децата да сменят училището отново. През 2020 г. ответницата отново изменила местоживеенето си, своето и на децата, завеждайки дело за разрешение 3 децата да пътуват в чужбина неограничено, както и за издаване на международни паспорти. Според ищеца с цел емиграция, тъй като той не ограничавал децата си да пътуват с цел екскурзии, те имали издадени международни паспорти, валидността на които изтичала през 2021 г. Ищецът посочва, че в хода на производството били събрани множество доказателства за нагласите на ответницата да емигрира с децата. С Решение № ** от 09.03.2021 г. по гр.д. 594/2020 г. съдът отхвърлил иска. Междувременно ответницата поискала ищеца да разреши на децата си пътуване до Гърция за почивка. Ищецът пожелал тя да конкретизира датите и дестинацията на пътуванията. След уговорки и разменена кореспонденция, ищецът дал съгласието си децата да пътуват през периода от 06.9.2021 г. до 14.9.2021 г.

След представяне на необходимата декларация от ищеца за пътуването на децата, на 16.09.2021 г. ищецът се обадил в училището им в гр. Разград. Имал съмнения, че ответницата може да не върне децата за първия им учебен ден.

С тревога установил, че децата не са на училище, а ответницата изобщо не е уведомила училището, никой не знае какво е местонахождението и, както и това на децата, включително близките и. Ищецът многократно изпратил писма на електронната поща до ответницата, но не получил отговор до 17.09.2021 г. Тогава ответницата му отговорила, че няма нужда да се разкарва до Разград, тъй като децата са добре. Не отговорила на ищеца къде се намират децата. По същото време ответницата била подала въззивна жалба срещу решението на РС – Разград, а Окръжен съд – Разград потвърдил решението на първоинстанционния съд. Според ищеца главно, защото с поведението си е показала рисково поведение, тъй като избягала с децата. По твърдения на ищеца се установява една опасна за интересите на децата вредна последователност в действията на ответницата, основана на неустойчива семейна и социална среда, незачитане на общоприети и законоустановени норми на поведение в противоречие на интересите на децата. Твърди се още, че към момента децата са в неизвестност, ограничена е възможността да осъществява режим на лични отношения с тях, децата са лишени са от възможността да посещават училище, тъй като не знаят никакъв друг език освен български на необходимото познавателно ниво, за да посещават учебни заведения съответни на възрастта им. Според ищеца с поведението си ответницата поставя децата в риск, неосигурявайки им стабилна семейна и социална среда за устойчиво развитие, неизпълнявайки съдебните решения, като ги лишава от контакти с него. Ищецът посочва, че има много силна емоционална връзка между него и децата му. Изтъква още, че е трудово ангажиран, назначен на отговорна позиция, ръководител като инженермеханик на екип механици, но работното му време позволява да се грижи за децата си. Посочва още, че може да разчита на своите близки, живущи в гр.

Пазарджик за отглеждането на децата. Счита, че и децата вече са достатъчно самостоятелни, отговорни и оправни, за да се справят с обичайни за възрастта им дейности. Твърди още, че има собствено жилище и условия в него да отглежда децата. В срока за писмен отговор ответницата посочва, че 4 предявеният иск не е подсъден на българските съдилища, доколкото към момента на предявяването на иска децата са загубили обичайното си пребиваване в България и са придобили такова в чужда държава. Твърди се, че ако чуждата държава по новото обичайно местопребиваване на детето е извън Европейския съюз и не е страна по Хагската конвенция, намират приложение съответните международни договори, но с оглед посоченото в чл. 123, ал. 2 от СК компетентен е съда по настоящия адрес на децата, доколкото те не живеят в България. Твърди се също, че ако чуждата държава по новото обичайно местопребиваване на детето е извън Европейския съюз и тази държава е страна по Хагската конвенция, намират приложение съответните нейни разпоредби, които определят, че българският съд ще прилага българското право, само ако е компетентен поради обичайното местопребиваване на детето в България, но ако има друга държава, с която детето е в по-тясна връзка, както е в процесния случай, следва да приложи нейното право. Ако пък чуждата държава по новото обичайно местопребиваване на детето е от Европейския съюз, исковете по делата, свързани с родителската отговорност за дете, отново не са подсъдни на Районен съд - Разград, тъй като местно компетентния съд в процесния случай на основание член 8 от Регламент (ЕО) №2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, е съдът по новото обичайно местопребиваване на децата. Моли се съдът да прекрати делото. Ответницата излага становище за неверни твърдения.