Решение № 776 от 10.07.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№…………………….

София, ......................

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА

ПАПАЗЯН

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.

АТАНАСОВ

АНДРЕЙГ.

При участието на секретаря Татяна Асенова и прокурора

Албена Таратанска, като разгледа докладваното от съдия Папазян ВНОХД № 1856 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 25.09.2017г., постановена по НОХД №

19589/2016г., СРС, НО, 129-ти състав е признал поотделно подсъдимите П.Б.М. и Д.Р.Р. за невинни и оправдал по повдигнатите им обвинения по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.

1 от НК за това, че на 20.06.2016 г., в интервала между 21:00 часа и 22:00 часа, в гр. София, в района на пазар „Иван Вазов” в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи - сумата от 1 300.00 /хиляда и триста/ лева и мобилен телефон „Самсунг Галакси S6“ на стойност

532.00 /петстотин тридесет и два/ лева, всичко на обща стойност 1 832.00 /хиляда осемстотин и тридесет и два/ лева от владението на Н.В.Д., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила - М. държал Н.Д. за ръката, докато Р. му нанасял удари в областта на главата, при което Д. паднал на земята, Р. се навел над него и му взел парите и телефона.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от представител на Софийска районна прокуратура, в който се отправя искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение.

В срока по чл. 322 от НПК е постъпило възражение от подсъдимия П.М., чрез упълномощения му защитник – адв. Т., в което се възразява срещу протеста и се поддържа, че подсъдимият не е извършил вмененото му деяние.

Излага се довод, че пострадалият Д. не е бил в адекватно състояние, както и че е останало неустановено кои са лицата, които са го нападнали и отнели вещите му.

Допълва се, че сведенията на пострадалия са противоречиви и по делото не са събрани доказателства, които да ги подкрепят. Твърди се, че подс. М. през вечерта на инкриминираната дата е бил в друга компания и не е могъл да осъществи деянието. Моли съда да потвърди протестираната присъда.

В разпоредително съдебно заседание, проведено на 26.04.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняването на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, с оглед на което не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП излага довод, че присъдата на районния съд е неправилна и не кореспондира със събраните доказателства. Твърди, че в дейността на първоинстанционния съд са допуснати нарушения, свързани с оценката на доказателствените източници по делото, които нарушения обусловили неправилно приложение на закона с оглед оправдаването на подсъдимите лица по повдигнатото им обвинение. Допълва, че са налице достатъчно доказателства относно виновността на двамата подсъдими. Моли присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни.

Пред съда повереникът на частния обвинител и граждански ищец Н.Д.– адв. М. се присъединява към казаното от представителя на държавното обвинение. В допълнение излага становище, че доверителят му през хода на целия процес е посочвал подсъдимите като извършители на инкриминираното деяние спрямо него, както и че тези показания не се оборват от останалия доказателствен материал. Поддържа, че разпитаните свидетели са дали показания за друго време на процесния инцидент. В заключение прави искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимите лица да бъдат признати за виновни.

Защитникът на подсъдимия М. – адв. Т. посочва, че пред първата инстанция пострадалият Д. е бил под силно алкохолно опиянение, както и че давал противоречиви показания. Поддържа, че по делото е останало недоказано дали пострадалият е разполагал с инкриминираните парични средства. Моли съда да потвърди присъдата на първата инстанция.

Защитникът на другия подсъдим – Д.Р. – адв. С. се солидаризира с казаното от защитата на подсъдимия М.. Излага довод, че изводът на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен. Допълва, че седмица преди процесния инцидент пострадалият е участвал в друг такъв, след който е получил травматични увреждания от наранявания, като излага становище, че пострадалият използва този случай, за да набеди подсъдимите. Счита, че не е извършено престъпление и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В правото си на лична защита подсъдимият Р. се придържа към казаното от защитника си. Твърди, че с пострадалия са приятели и са в добри отношения, както и че последният е искал сумата от 2 000.00 /две хиляди/ лева, за да приключи делото пред съда.

В правото си да даде обяснения подсъдимият М. също се солидаризира с изложеното от своя защитник и потвърждава казаното от другия подсъдим относно исканата от пострадалия парична сума.

В предоставената им възможност за последна дума подсъдимите Р. и М. поотделно твърдят, че не са направили нищо и молят съда да ги признае за невинни като потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни, писмени доказателства и експертизи, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Първостепенният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране доказателствен материал. Настоящата инстанция намира, че направеният от първата инстанция анализ на доказателствата по делото почива на всички правила на логиката и е съобразен с изискванията на НПК, поради което счита, че районният съд не може да бъде критикуван за превратно тълкуване на доказателствата, както се твърди в протеста.

При направения собствен доказателствен анализ по силата на чл. 314 от НПК и на чл. 316 от НПК, въззивният съд не намери основания за промяна на основните положения на фактическата обстановка, приета от първата инстанция, която е следната:

На 20.06.2016 г., в късния следобед, след 17:00 часа подсъдимите Д.Р. и П.М. се срещнали с пострадалия Н.Д. и св. А.Г.в градинката зад магазин „Т-маркет“ в кв. „Иван Вазов“ в гр. София, в близост до намиращия се в този квартал пазар. Там и четиримата консумирали алкохол - бира.

Пострадалият Д. разполагал в себе си с парична сума в размер около 1 700.00 /хиляди и седемстотин/ лева, като сумата от 1 300.00 /хиляди и триста/ лева бил сложил в предния ляв джоб на дънковия панталон, с който бил обут, а останалата сума - в портмоне, което поставил в задния джоб на панталоните си. До сумата от 1 300.00 /хиляди и триста/ лева, в същия джоб бил поставен и мобилният му телефон - „Самсунг Галакси S6“.

Известно време след това четиримата решили да отидат в намиращото се в близост заведение „Рибката“ в кв. „Иван Вазов“, където продължили да консумират алкохол. Около 21:00 часа, Н.Д. решил да си тръгне и станал от масата, като оставил сумата от 20.00 /двадесет/ лева за сметката.

Подс. Р. му казал, че тази сума не е достатъчна за заплащане на сметката и след кратка разправия между двамата, пострадалият Д. извадил и оставил още 20.00 /двадесет/ лева за сметката, след което си тръгнал в посока подлеза на пазара „Иван Вазов“. След около десетина минути, след него тръгнали и двамата подсъдими, настигнали го в близост до подлеза, като подс. П.М. го хванал за ръката, а подс.

Д.Р. го ударил с юмрук в лицето в областта на лявата скула, в резултат на което Д. паднал на земята по гръб, като се подпрял на левия си лакът. При това усетил бъркане в предния ляв джоб на панталоните си, веднага след което двамата подсъдими се оттеглили. Известно време след това до пострадалия Д. се приближил непознат за него мъж, който му предложил помощ, помогнал му да се изправи и да се придвижи до намираща се в близост колонка за такси. Пострадалият Д. се качил на такси, което го закарало до „ВМА“. В болничното заведение пристигнал около 22:00 часа, където му бил направен преглед в спешен неврохирургичен кабинет, като било установено, че има разкъсно-контузна рана в лява зигоматична област и кръвонасядане на склерата на лявото око. Констатирано е, че по време на прегледа е в съзнание и алкохолно повлиян. В изготвената медицинска документация е посочено, че пациентът е споделил, че уврежданията му са в резултат на нанесен побой от познати за него лица, по време на който е бил удрян с юмруци, след което паднал на земята, но успял да се изправи сам и да потърси лекарска помощ.

Във „ВМА“ пострадалият Д. е констатирал, че му липсва паричната сума в размер на 1 300.00 /хиляда и триста/ лева и мобилният телефон „Самсунг Галакси S6“, за което съобщил в лечебното заведение, от където съобщили на органите на полицията. По повод на подадения сигнал, от дежурна част на 04 РУ-СДВР във „ВМА“ бил изпратен дежурен екип, който установил там пострадалия Д. и след като му била оказана медицинска помощ го отвели в сградата на 04 РУ-СДВР, за да даде показания, като по случая е било образувано досъдебно производство.

Същата вечер, на 20.06.2016 г., в близост до подлеза на пазара „Иван Вазов“ , св. И. В.К.намерил мобилния телефон на пострадалия Д. и след като се обадил в 04 РУ-СДВР и съобщил за намерената от него вещ, около полунощ същата вечер отишъл в сградата на районното управление и я предал с протокол за доброволно предаване. Впоследствие телефонът бил върнат на неговия собственик – Д..

В хода на образуваното досъдебно производство, при проведено процесуално следствено действие - разпознаване на лица, обективирано в съответните протоколи за това, пострадалият Д. разпознал двамата подсъдими, като лицата които му нанесли побой инкриминираната вечер, тъй като по-рано в показанията си ги посочил с техните прякори - „Цицата“ за Д.Р. и „Пейката“ за П.М..

От заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза (СОЕ) се установява, че стойността на инкриминирания телефон, след приспадане на амортизацията поради ползване, се равнява на 532,00 /петстотин тридесет и два/ лева.

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че заключението е изготвено след непосредствен преглед на пострадалия Д., при който вещото лице е констатирало, че клепачите на лявото око са мораво жълтеникаво кръвонаседнати, като такова кръвонасядане е установено и по лявата скулова област, ведно с разкъсно-контузна рана в тази област, която е била хирургически почистена и залепена. Според заключението, установените увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети /какъвто е и човешкият юмрук/ и могат да са получени по време и начин, съобщени от освидетелствания, като същите са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Съгласно уточнението, направено от вещото лице в хода на съдебното следствие, констатираните телесни увреждания не е възможно да са били получени 10 /десет/ дни преди датата, твърдяна от пострадалия, а максимум в рамките на часове до едно денонощие.

От заключението на съдебно- психиатричната експертиза

(СПЕ) на пострадалия Д. се установява, че по време на инкриминирания период, освидетелстваният е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - средна степен, с характерните белези за това като нестабилна походка, дизартричен говор, но без данни за анамнестични острови, които да се дължат на токсично действие на алкохола. С оглед на това е направен извод за това, че пострадалият е бил в състояние, което му позволява правилно да възприема и възпроизвежда факти и събития, на които е бил свидетел и да дава достоверни показания, т.е. е бил със съхранена свидетелска годност.