Определение № 78 от 13.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. София, 13.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20241000503432 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1,т.2 ГПК във връзка с чл.

248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу Определение № 16948/24.10.2024 г. по гр.д.№ 9186/2022 г. на СГС, с което е оставена без уважение молба , обективирана в частна жалба с вх.№ 115279/07.12.2023 г. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на определение № 14019/21.11.2023г. по същото дело, в ЧАСТТА за разноските, в която Комисията е осъдена да заплати държавна такса в размер на 17 987.49 лева. Комисията-частен жалбоподателят поддържа, че на основание ч л.84, т.1 от ГПК като държавно учреждение е освободена от заплащане на държавна такса. От друга страна, цитираната от първоинстанционния съд разпоредба на чл.157, ал.2 от ЗОНПИ касаела хипотеза, при която производството се е развило в своята пълнота, докато в случая предявеният иск е бил оттеглен на основание чл.232 от ГПК.

Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова 1 молба на КПКОНПИ (сега КОНПИ) срещу М. Л. Б. с предявени претенции с правно основание чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ.

С определение № 9746/15.08.2023г. производството е прекратено на основание чл. 232, ал. 1 от ГПК поради оттегляне на исковете по молба на ищеца от 27.07.2023 г., а с Определение № 14019/21.11.2023г. на основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ вр. §5, ал.2 от ПЗР на ЗОНПИ, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 17 987.49 лева – държавна такса.

С молба от 07.12.2023 г., именована частна жалба, на основание чл.248, ал.1 от ГПК КОНПИ е поискала изменение на определението от 21.11.23 г. в частта за разноските, което искане с обжалваното определение е оставено без уважение.

Обжалваното определение е правилно.

Схващането, че Комисията не дължи държавна такса в производство, образувано по нейно искане за отнемане на незаконно придобито имущество, е било обосновано при действието на стария Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм., 19.11.2012 г.) с аргумента, че в този нормативен акт не са се съдържали специални разпоредби за държавните такси. Формираната при действието на този закон съдебна практика, според която Комисията като процесуален субституент на държавата не дължи държавна такса, защото чрез производството се реализира публично държавно вземане, за което съдилищата не събират държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК (решение № 215 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017 г. на IV ГО, определение № 328 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 318/2012 г. на I ГО на ВКС и др.), понастоящем не е актуална. Това е така, защото както в следващия по време на издаването си закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм., 23.01.2018 г.), така и и в сега действащия закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (загл. изм.), изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора - чл.78, ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) и чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ. Въз основа на посочените разпоредби е създадена нова съдебна практика, според която комисията дължи заплащане на държавна такса, както когато искът е отхвърлен, така и когато 2 производството е прекратено (определение № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д.

№ 4777/2022 г. на ВКС, определение № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО на ВКС, определение № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д.

№ 170/2023 г. на IV ГО на ВКС, определение № 2833 от 04.10.2023 г., по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на III ГО на ВКС, определение № 653 от 15.02.2024 г. по ч. гр. д. №228/2024 г. на III ГО на ВКС и др.). Тази съдебна практика се споделя и от настоящия въззивен състав. Ищецът е държавно учреждение, но спорното вземане, предявено в процеса за гражданска конфискация, е частноправно и то остава такова до отнемането на имуществото по силата на съдебното решение, което действа винаги занапред. Комисията е страна в гражданския процес и в това си процесуално качество тя е равнопоставена на насрещната страна в производството, вкл. и по отношение на отговорността за разноски. Привилегията на специалния закон, предоставена с разпоредбата на чл.154, ал.3 от ЗПКОНПИ, се ограничава единствено до това, че държавната такса не се внася при завеждане на иска. Това не означава, че такава не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт в случай, че искът бъде отхвърлен като неоснователен. Касае се за изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително, но не и от това, че държавна такса се дължи.

Именно защото не се касае до публично държавно вземане и имоти и вещи – публична държавна собственост, разпоредбата на чл. 84, т. 1 ГПК не изключва, а обосновава задължението за плащане на държавна такса.

Софийски градски съд, отчитайки обстоятелството, че първоинстанционното производство е образувано на 31.08.2022 г. при действието на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество ( обн. ДВ бр.7/19.01.2018 г., изм. загл. ДВ бр.84/2023 г.), е съобразил изричната разпоредба на чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, която е приложена правилно.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него – оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Определение № 16948 от 24.10.2024, постановено по гр. д. № 9186/2022 г. на СГС, I-15 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4