Присъда № 30 от 04.05.2023, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 777/2022
- Вид
- Присъда № 30
- Подписан
- 04.05.2023
- В сила
- 02.11.2023
- Състав
- КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1, изр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.148, ал.1, т.3 · Наказателен кодекс
- чл.148, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
- чл.148, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.309, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.319 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Мотиви към Присъда №30/04.05.2023г., постановена по НЧХД №777/2022г. по описа на Разградския районен съд .
Постъпила е тъжба от В. С. В. от гр. Разград срещу Р. Б. В. от гр. Разград, като се твърди, че подсъдимата Р. В. в периода 10.06.2021г. до 14.09.2022г. в гр. Разград и в гр.
София , действайки в условията на продължавано престъпление и в условията на съвкупност му е нанесла обиди и отправила клевети спрямо него, в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата и функциите му като младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ -престъпление обида по чл.148, ал.1, т.4 във вр. с чл.26 от НК и престъпление клевета по чл.148, ал.2 във вр. с чл. 148, ал.1, т.4 във вр. с чл.26 от НК.
Предявени са и граждански искове от тъжителя В. С. В. от гр. Разград срещу подсъдимата Р. Б. В. от гр. Разград за сумата от 5000 лв. за престъплението чл.148, ал.1, т.4 във вр. с чл.26 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на деянието и за сумата от 5000 лв. за престъплението по чл. 148, ал.2 вр. с ал.1, т.4 вр. 26 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на деянието.
Постъпила е също тъжба от Р. А. И. от Разград срещу Р. Б. В. от гр. Разград, като се твърди, че подсъдимата Р. В. в периода 10.06.2021г. до 14.09.2022г. в гр. Разград и в гр.
София , действайки в условията на продължавано престъпление и в условията на съвкупност му е нанесла обиди и отправила клевети спрямо него, в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата и функциите му като полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ -престъпление обида по чл.148, ал.1, т.4 във вр. с чл.26 от НК и престъпление клевета по чл.148, ал.2 във вр. с чл. 148, ал.1, т.4 във вр. с чл.26 от НК.
Предявени са и граждански искове от тъжителя Р. А. И. от гр. Разград срещу подсъдимата Р. Б. В. от гр. Разград за сумата от 5000 лв. за престъплението чл.148, ал.1, т.4 във вр. с чл.26 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на деянието и за сумата от 5000 лв. за престъплението по чл. 148, ал.2 вр. с ал.1, т.4 вр. 26 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на деянието.
Двете тъжби са обединени за разглеждане в едно производство.
В заседанието пред РРС повереникът на двамата тъжители поддържа тъжбите и гражданските искове срещу подсъдимата.
Подсъдимата дава обяснения в които заявява, че не се счита виновна, макар и да признава редица обстоятелства по обвинението срещу нея. Лично и чрез защитника си моли за оправдателна присъда, като се излагат доводи за липса на състав на престъпление. Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:
Подсъдимата е родена на ******г. в с. Кривня, обл. Русе. Живее в гр. Разград.
Същата е разведена, неосъждана.
Двамата тъжители са полицейски служители в група „Териториална полиция” при ОД на МВР Разград - Р. И. е с длъжност полицейски инспектор, а В. В. с длъжност младши полицейски инспектор. Служебните им задължения били свързани с район в централната част на гр. Разград, в който живеела и подсъдимата.
Подсъдимата живеела в жилищен блок на ул. **** 1, блок „*****“, вх.“В“, ап.8 – на четвърти етаж. Между нея и съседите и от пети етаж /апартамент №10 над апартамента на подсъдимата/ възниквали конфликтни ситуации, поради предизвикване на теч от съседите й, което довело до сериозни щети в апартамента на подсъдимата. По тази причина от около десетина години насам подсъдимата подавала жалби срещу съседите си пред полицейските органи за което били извършвани проверки. Подсъдимата наела свидетелката М. Г., строителен инженер, която през 2018 и 2019г., извършила описи /съставени 1 констативни протоколи/, в които отразила щетите причинени в апартамента й.
В последните няколко години проверките по повод жалби на подсъдимата в полицията били възлагани на тъжителите Р. И. и В. В.. Двамата полицейски служители изяснявали обстоятелствата по жалбите й, като съставяли съответни документация по заведените преписки, включително протокол за предупреждение спрямо съседка на подсъдимата, преписките са изпращани на прокуратурата за мнение, като в крайна сметка не било установено престъпление, извършено от съседите й.
Подсъдимата не била съгласна с резултатите от извършваните проверки от полицейските служители, а също и от актовете на Районна прокуратура Разград, която приемала жалбите й за неоснователни. Поради това подсъдимата започнала да отправя жалби до различни институции срещу самите полицейски служители, извършили проверките.
На 10.06.2021 г. подс. Р.В. подала писмена жалба до Министъра на вътрешните работи с вх. Peг. № 489700-2877/10.06.2021 г., /копие на л.19 от делото/,в която на стр.1 е посочила, че жалбата се подава относно „…арогантните лъжи на полицаите Р. И. и В. В. от РУ на МВР Разград…”. На стр.2 от жалбата подсъдимата сочи, че „Посочените по-горе имена на полицаи, чрез лице в прокуратурата подмениха оригинален документ на инж. Г., която бях наела като вещо лице и са сложили друг с фалшив текст и са я подписали.” След това на стр.6 от жалбата В. посочила, че ’’полицаите И. и В. представят лъжлива информация в РП”.
На 20.10.2021 г. подсъдимата се обадила на тел. ***, линия 1 -„горещ” телефон на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР в гр. София, на който гражданите от страната могат да сигнализират за случаи на корупция сред служителите на вътрешното министерство /докладна записка, съдържаща извлечение на л.18 от делото/. При това обаждане подсъдимата заявила „…По веригата началниците се лъжат едни-други и резултата е, че виновните лица Р. И., полицай отговарящ за централната зона и В. В., спрямо тях не се предприема нищо. Случаят е ужасяващ…. Не може да продължават лъжите и да се закриват и толерират такива лица, които се възползват от държавни институции и то арогантно и нагло...”. По повод това обаждане и твърденията била образувана преписка с рег.№ 7855рс- 532/25.10.2021 год. на Дирекция „Вътрешна сигурност” в МВР, Изготвена била докладна записка от инспектор Й.Т и същата изпратена на Директора на ОД МВР Разград по компетентност. Възложено било на Началник сектор ОП А. С. да извърши проверка. Той извършил такава и е представил подробна справка, заведена в ОД МВР Разград с peг. № 1873р-24983/23.11.2021 г. /копие на л.28-30 от делото/. В същата справка е описан конфликта на В. със съседите й, извършен е анализ на действията на тъжителите като полицейски служители действащи по проверките и в крайна сметка е предложено да не се образува дисциплинарно производство срещу двамата полицейски служители, тъй като не са установени дисциплинарни нарушения от тяхна страна. Копие от този доклад е изпратено и на Окръжна прокуратура Разград.
На 18.05.2022 год. Р. В. посетила в приемен ден началника на РУ на МВР Разград. За срещата бил съставен нарочен протокол, който бил регистриран в деловодството на РУ с № 1873р- 10826 от 18.05.2022 г./копие на л.31 от делото/. Както е отразено в протокола пред началника на РУ тя е заявила, че полицаите, които обслужват центъра В. и Р. И. са лъжци….Над нейния апартамент живеела циганка, която била терористка и е съсипала жилището й. Полицаите я защитавали….В Дянково се води славата на полицаите, че са терористи.“. Посоченият протокол от приемен ден бил присъединен към преписка на Районнна прокуратура Разград с вх. № 1686/2022 год. и било възложено извършване на проверка от служителя на РУ МВР Разград С. С.. На 08.06.2022 г. С. приел писмено обяснения /сведение/ от Р. В.. На 20.06.2022 год. по свое желание и инициатива В. представила на С. още едно обяснение/сведение/л.37-43 от делото/. В него /на стр.6/ тя 2 заявявя “…прокурорите вярват....на арогантни лъжци като Р. И. и В. В. от РУ на МВР.
През лятото на 2022г. тъжителите Р. И. и В. В. подали жалба до Районна прокуратура Разград с молба да се извършат необходимитке действия по реда на НПК за изясняване дали спрямо тях не е извършено престъплението набедяване от страна на подсъдимата. По тази жалба прокурор от Районна прокуратура Разград е разпоредил да се извърши предварителна проверка от РУ МВР Разград, която била възложена на служителя от същото управление Я.Я.. В хода на проверката подс. В. дала обяснения на 14.09.2022 г., наименовайки ги „Сведение относно подадена жалба в прокуратурата от полицаите Р. И. и В. В.“ /л.53-60 от делото/. На стр.2 от това обяснение/сведение/ В. заявява, че „тези двама полицаи защитават терористи….Обвинявала съм ги в лъжи. Да те са лъжци!Да! Те се държат нагло” . На стр. 6 от това обяснение/сведение/ подсъдимата твърди „Всичко в сведението на В. е лъжа”. След това на стр.7 В. е заявила спрямо двамата тъжители „Да се дават такива сведения е наглост и арогантност. Те се гаврят не само с мен.Те се гаврят с институцията, която представляват, с прокуратурата, а и със самите себе си”.
Това е фактическата обстановка, която се установява по делото с оглед събраните писмени и гласни доказателства. Съдът намира за доказано, че действително подсъдимата Р. В. е автор на всички описани сигнали и обяснения спрямо двамата тъжители. Това се установява и от събраните писмени доказателства, документиращи всички тези изявления на подсъдимата, а и от признанията на самата подсъдима, която сама сочи, че е автор на тези сигнали, включително на конкретните изрази в тях, съответно описани в тъжбите на двамата тъжители. Действително, установява, се, че подсъдимата е имала проблеми свързани с явно неправомерно поведение на съседите си – показанията на свидетелите М. Г. и П. И.а, които сочат на предизвиканите щети в апартамента й от предизвикания теч. Тези проблеми водели до скандали със съседите й, при което последните били предупреждавани от полицейски органи. Не се установява в тази връзка двамата тъжители, в качеството им на полицейски служители да са пренебрегнали задълженията си или да са прикривали поведението на определени лица – в този смисъл са правени проверки, спрямо тях, които не са констатирали нарушения, тъжителите очевидно са съставяли необходимата документация за констатации и материалите са изпращани на прокуратурата за вземане на отношение. Последното се установява и от показанията на св. А. С., /тогава Началник сектор ОП/, извършвал проверка спрямо тъжителите и съставил справка по случая. С оглед на всичко това се установява, че самата подсъдима, чрез жалби и сведения, е целяла да уличи двамата служители в неправомерни деяния, конкретно в подправка на документ – замяна на оригинален такъв /експертно становище/ с друг и подписването му от тях, вместо лицето, сочено като автор на документа. Както се установява реалният документ /протокол със становище на инж. М. Г./ не е подменян или преправян, което се установява и от показанията на самата М. Г., която видяла в преписката в прокуратурата именно изготвения от нея документ. С оглед на всичко това съдът приема за доказано, че подсъдимата съзнателно е приписвала на тъжителите действия, за които е била наясно, че не са извършвани от тях. Останалите употребени от нея изрази в сигнали и обяснения, като „представят лъжлива информация в РП“, „лъжци“, „прикриват терористи“ също се явяват целенасочени изрази явно целящи да дискредитират полицейските служители, от които подсъдимата не била доволна. Подсъдимата не е имала никакви данни или основания да смята, че именно двамата полицейски служители лъжат други органи в нейна вреда, но явно съзнателно е целяла такава дискредитация, поради неудовлетвореност от резултатите от извършваните полицейски проверки. Изводът на съда за тази целенасоченост в поведението на подсъдимата се подкрепя и от един по-цялостен преглед на изразите, които подсъдимата използва в оплакванията си и спрямо съседите си, което говори за субективно враждебно отношение, при което явно не се пестят изрази, имащи обиден характер. Както се каза и самата подсъдима признава, че е автор на всички сигнали и обяснения /със съдържащите се в тях твърдения изрази/, явяващи се предмет на процеса, поради което този 3 въпрос не е спорен, и с оглед на гласните и немалко писмени доказателства, съдът приема, че изложената по-горе фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин.
Изложената фактическа обстановка обуславя от правна страна следното – с деянията си подсъдимата Р. Б. В. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението „клевета“ по смисъла на чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 147, ал. 1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето oт 10.06.2021 год. дo 14.09.2022 год. в гр.Разград, действайки в условията на продължавано престъпление е разгласила позорни обстоятелства за В. С. В. от гр. Разград, в качеството му на длъжностно лице (младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“) и му е приписала престъпление при и по повод изпълнение на службата и функцията му и също така за времето oт 10.06.2021 год. дo 14.09.2022 год. в гр.Разград, действайки в условията на продължавано престъпление е разгласила позорни обстоятелства за Р. А. И. от гр. Разград, в качеството му на длъжностно лице (полицейски инспектор в група „Териториална полиция“) и му е приписала престъпление при и по повод изпълнение на службата и функцията му. На първо място с жалбата си от 10.06.2021 г. до Министъра на вътрешните работи подсъдимата е приписала на двамата тъжители престъпление, а именно подмяна /чрез лице в прокуратурата/ на действителен документ /което би било престъпление по чл.319 НК/ и съставяне на неистински частен документ /протокол на инж. М. Г./ и използване на същия – прилагането му по преписка за доказване на съответни обстоятелства /това би било престъпление по чл.309, ал.1 НК/. Подсъдимата е била наясно, че двамата полицейски служители не са вършили такова деяние. След това на 20.10.2021 г. подсъдимата се обадила на тел. ***, линия 1 -„горещ” телефон на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР в гр. София и отново приписвала на двамата тъжители предаване на лъжлива информация. След това на 18.05.2022 г при посещение при началника на РУ на МВР Разград /съставен протокол с № 1873р- 10826/18.05.2022 год/ подсъдимата заявила, че полицаите, които обслужват центъра В. и Р. И. са лъжци….Над нейния апартамент живеела циганка, която била терористка и е съсипала жилището й. Полицаите я защитавали….В Дянково се води славата на полицаите, че са терористи.“. При ново посещение на 20.06.2022 г отново представила обяснение/сведение/, в което определя тъжителите като „арогантни лъжци“. Посочването на полицейските служители като лъжци, твърдението, че защитават съответни лица, спрямо които следва да предприемат мерки, заявлението, че същите имат слава на терористи се явява разпространяване на позорни обстоятелства спрямо тези полицейски служители, тъй като от една страна ги свързва със сериозна обществено опасна дейност /тероризъм/ и в същото време се сочи, че същите пренебрегват задълженията си, вземайки страна в конфликт. При образувана проверка по жалби на двамата тъжители подсъдимата е дала обяснения на 14.09.2022г., като е заявила, че двамата полицейски служители защитават терористи и отново ги е нарекла „лъжци“. И в този случай подсъдимата е приписала на полицейските служители позорни обстоятелства, сочейки ги като нарушаващи функциите си и представящи лъжлива информация. По-горе се обсъди, че липсват каквито й да е данни тъжителите да са вършили в този смисъл нарушения или да са предавали лъжливи данни, но същественото е, че подсъдимата е била наясно, че твърденията й по отношение на полицейските служители са чисто произволни, не се базират на налични данни, които да и дават основание да прави такива квалификации по техен адрес и в този смисъл се явяват чисто и просто проява на враждебност и стремеж тези лица да бъдат дискредитирани. При това разпространените от подсъдимата позорни обстоятелства за двамата тъжители се явяват неверни и подсъдимата е била наясно с това. В този смисъл тя е действала с пряк умисъл. Престъплението клевета е извършено спрямо полицейските тъжителите в качеството им на длъжностни лица – полицейски служители, упражняващи конкретни функции. Неправомерната дейност на подсъдимата спрямо двамата тъжители се разглежда като едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК –няколко деяния, извършени при сходна обстановка, при непродължителен период от 4 време, при една и съща форма на вината, като последващите се явяват продължение на предшестващите.