Определение № 8862 от 17.08.2022, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8862 гр. Пловдив, 17.08.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева Андонова като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско дело № 20225330110153 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. В. П., ЕГН ********** от гр.П., ул. ***** срещу З. В. К. от гр.М., ул. „***“ № ***, с която е направено искане за насрочване на дело за доказване истинността или неистинността на приложен пред РС Пловдив документ – декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

С разпореждане от 13.07.2022г. исковата молба е оставена без движение, за отстраняване на констатираните от съда нередовности, вкл. и за обосноваване на правен интерес от предявяване на иск за установяване неистинност на документ – декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. По делото е постъпила уточняваща молба от ищеца, в която е посочено, че ответницата е подала молба за защита от домашно насилие, вх.№ 5190, придружена с декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, въз основа на която било образувано гр.дело № 1226 по описа на ПРС за 2019г. По делото било постановено решение, с което Г.П. бил признат за виновен в извършване на твърдяното насилие на дата 23.12.2018г., като решението на ПРС било изменено с решение на ПОС, с което бил намален съответният срок.

При тези данни съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, който обаче според настоящия съдебен състав е недопустим. Установителният иск за неистинност на документ е допустим при наличие на правен интерес, като преценката за наличие на конкретен правен интерес се извършва служебно от съда и се извежда от фактическите твърдения на ищеца. От изложените в уточняващата молба обстоятелства е видно, че оспорваната декларация е била представена по гр.дело № 1226 по описа на ПРС за 2019г., което вече е приключило. Съдебната практика приема, че е допустимо да се предяви иск за установяване неистинност на документ по чл.124, ал.4 ГПК, до приключване на производството по делото, по което е представен документът, както и че след влизане в сила на решението, основано на този документ, липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като постановеното решение не може да доведе до отмяна по реда на чл.303 ГПК. В 1 случая оспорваната декларация е била част от доказателствения материал по приключилото гражданско дело, в което е взела участие и страната, оспорваща документа. Освен това декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН представлява частен документ, като при оспорване на твърдяното насилие от ответника по молбата за защита, съдържанието й се преценя от съда заедно с всички останали по делото доказателства, поради което според настоящия състав е недопустим иск за оспорване верността й в отделно производство.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което и на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба от Г. В. П., ЕГН ********** от гр.П. **** срещу З. В. К. от гр.М.**** и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 10153 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________

2