Решение № 387 от 24.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Пловдив, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20225300900119 по описа за 2022 година

Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 138 и сл. от ЗЗД, обективно съединени с акцесорен иск за присъждане на законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба, подадена от „ПРОИНВЕСТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 115 825 867, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Елена“ № 3, чрез адв. Г. Д. Б., с р е щ у „ДИКИСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 111560974, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул.

„Миле Попйорданов“ № 4-6, ет. 4, ап. 10 и срещу А. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: **

Твърди се, че дружествата били в търговски отношения по три поредни договора за покупко – продажба на стоки – детски съоръжения, сключени на 08.11.2019 г., 18.01.2021 г. и на 20.01.2021 г. Ищецът изпълнил задълженията си за продажба и доставка на стоките, като за всяка една била издадена фактура, както следва: Фактура № 0100002807/08.11.2019 г. на стойност 6 114.00 лв. с вкл. ДДС, Фактура № 0100003565/18.01.2021 г. на стойност 26 332.80 лв. с вкл. ДДС и Фактура № 0100003567/20.01.2021 г. на стойност 486.00 лв. с вкл. ДДС.

На 02.09.2021 г. между страните било сключено споразумение, с което задълженията за плащане на получените стоки по гореописаните фактури, възлизащи в общ размер на 32 932.80 лв. с включено ДДС, били признати от „ДИКИСТРОЙ“ ЕООД. Последното се задължило да върне съответната сума на разсрочено плащане в срок до 31.12.2021 г. на четири вноски, както следва: в срок до 30.09.2021 г. – сумата от 8 235.00 лв.; в срок до 31.10.2021 г. – 1 сумата от 8235.00 лв.; в срок до 30.11.2021 г. – сумата от 8 235.00 лв. и в срок до 31.12.2021 г. – сумата от 8 227.80 лв. В чл. 4 от споразумението било предвидено, че в случай на неизпълнение на вноските с повече от 10 дни, ответното дружество ще дължи законна лихва за забава, считано от падежа (датата на издаване) на всяка фактура до окончателно плащане. До настоящия момент ответното дружеството не е изпълнило задълженията си, като не е заплатило нито една от посочените вноски, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящата искова молба.

Сочи се, че наред с първия ответник солидарна отговорност за незаплатените суми носи и вторият ответник А. В. К., който дал много добри препоръки за „ДИКИСТРОЙ“ ЕООД и е насочил ищцовото дружество да осъществява търговски взаимоотношения именно с това лице, като е дал устна гаранция, че при проблеми с плащането ще отговаря солидарно с дружеството – ответник. С последваща молба ищецът е пояснил, че в случая се касае за договор за поръчителство, сключен в устна форма на 02.09.2021 г., по силата на който А. В. К. се е задължил да отговаря в пълен обем за задълженията по сключения договор за покупко – продажба и по последвалото споразумение с „ДИКИСТРОЙ“ ЕООД.

В резултат на подадена от ищцовото дружество молба за обезпечение на бъдещи искове, пред Окръжен съд – Пловдив е образувано ч.т.д. № 49/2022 г. на XXIII търговски състав, по което с Определение № 111 от 26.01.2022 г. в полза на ищеца е допуснато исканото обезпечение. Със същото определение е бил определен едномесечен срок за предявяване на иска, считано от датата на връчване на съдебния акт, като е издадена и обезпечителна заповед с оглед практическото осъществяване на наложената обезпечителна мярка. Въз основа на последната е образувано изп. дело № 987 от 2022 г. на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие – Софийски градски съд, и рег. № 838 на КЧСИ.

В дадения едномесечен срок ищецът е предявил претенциите си пред настоящия съд, като моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно следните суми:

- сумата от 6 114.00 лв. с вкл. ДДС – неизплатено вземане по Фактура № 0100002807/08.11.2019 г.;

- сумата от 1 433.39 лв. – мораторна лихва върху главницата от 6 114.00 лв. за периода от 08.11.2019 г. до 28.02.2022 г.;

- сумата от 26 332.80 лв. с вкл. ДДС – неизплатено вземане по Фактура № 0100003565/18.01.2021 г.;

- сумата от 2 977.07 лв. – мораторна лихва върху главницата от 26 332.80 лв. за периода от 18.01.2021 г. до 28.02.2022 г.;

- 486.00 лв. с вкл. ДДС – неизплатено вземане по Фактура № 0100003567/20.01.2021 г.

- 54.86 лв. – мораторна лихва върху главницата от 486.00 лв. за периода 2 от 20.01.2021 г. до 28.02.2022 г.

Иска се присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задълженията, както и присъждане на разноски, понесени от ищеца в настоящото, обезпечителното и изпълнителното производство.

В законовия срок от ответниците не е постъпил отговор на исковата молба.

В хода на производството ответното дружество изразява становище за неоснователност на претенциите.

С протоколно определение от 22.06.2022г производството спрямо втория ответник е прекратено поради оттегляне на претенцията спрямо него.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

Доказателствената тежест в процеса – съобразно актуалния обем на претенцията след частичното й оттегляне спрямо втория ответник, е разпределена по следния начин: всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите твърдения или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването и съдържанието на общия рамков продажбен договор за доставка на стоки – детски съоръжения и конкретните доставки по него от 08.11.2019 г., 18.01.2021 г. и от 20.01.2021 г., за което са издадени процесните фактури, както и претенциите си по основание и размер. Ответната страна не излага фактически твърдения за позитивни факти, поради което не носи тежест за доказването им.

По делото е представено споразумение от 02.09.2021г, с което задълженията за плащане на получените стоки по процесните фактури на обща стойност 32 932.80 лв. с ДДС са признати от ответното дружество и същото се е задължило да издължи продажната цена на разсрочено плащане по уговорен в споразумението начин. Договорено е и мораторно обезщетение при забава с повече от 10 дни. Споразумението е двустранно подписано от страните и неоспорено като неавтентично – че подписът не принадлежи на лицата, които се сочат за техни автори. При това положение като частен диспозитивен документ относно формираната от страните воля за начина на издължаване на сумата и санкциите при неизпълнение, както и като частен свидетелстващ документ за признатите от ответника факти, /че задълженията по фактурите действително са възникнали и не са погасени/, той има материална доказателствена сила спрямо него – че признатите неизгодни факти са верни, в т.ч., че облигационната връзка е възникнала със соченото от ищеца съдържание и към датата на сключване на споразумението плащане на доставената по фактурите стока няма.

От заключението на ССчЕ, което съдът възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните, се установява, че 3 процесните фактури са осчетоводени и от двете дружества с редовно водено счетоводство /т.е. счетоводните записвания при ищеца също имат доказателствена стойност/ и плащане по тях и понастоящем няма.

Счетоводните записвания на ответника, които по съществото си представляват извънсъдебно признание на неизгодни за него факти, също надлежно доказват съществуването на правоотношението и факта на възникване на данъчното събитие – предаване на стоката.

При това положение по делото категорично се установява съществуването на наведеното от ищеца рамково правоотношение с предмет процесните доставки, както и факта, че продавачът е изпълнил задължението си да предаде стоките, в резултат на което е възникнало задължението на купувача да плати продажната цена, допълнително признато и в неоспореното споразумение.

Ответникът не твърди и не доказва да е платил цената на доставените стоки. Напротив, обратното следва от експертните изводи, които установяват претенцията на ищеца – главна и акцесорна, в предявените размери и съобразно изричните договорености между страните и които ще се уважат изцяло.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, които възлизат на сумата от общо 6 523.72 лв съобразно списък на разноските на л. 85 и доказателствата за действително направен разход в този размер, вкл. разходите в обезпечителното производство и последвалото го изпълнително такова.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДИКИСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 111560974, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „Миле Попйорданов“ № 4-6, ет. 4, ап. 10 да заплати на „ПРОИНВЕСТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 115 825 867, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Елена“ № 3 сумата от общо 37 397.94 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от 6 114.00 лв. с вкл. ДДС – неизплатено вземане по Фактура № 0100002807/08.11.2019 г.; сумата от 1 433.39 лв. – мораторна лихва върху главницата от 6 114.00 лв. за периода от 08.11.2019 г. до 28.02.2022 г.; сумата от 26 332.80 лв. с вкл. ДДС – неизплатено вземане по Фактура № 0100003565/18.01.2021 г.; сумата от 2 977.07 лв. – мораторна лихва върху главницата от 26 332.80 лв. за периода от 18.01.2021 г. до 28.02.2022 г.; 486.00 лв. с вкл. ДДС – неизплатено вземане по Фактура № 0100003567/20.01.2021 г.

54.86 лв. – мораторна лихва върху главницата от 486.00 лв. за периода от 20.01.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.03.2022г – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане, както и сумата от 6 523.72 лв – разноски по делото.

4

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5