Определение № 1033 от 01.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1033 гр. София, 01.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002902176 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Сдружение „Музикаутор“ чрез адв. М. А. обжалва решение № 801 от 28.12.2023 г. по т.д. 851/23 г., САС, 5 състав, с което е отменено решение № 260285/17.07.2023 г. по т.д. 2213/20 г. на СГС, ТО, VI-5 състав в осъдителната част относно сумата от 30 000 лв и е оставено в сила в отхвърлителната част за заплащане на обезщетение до пълния претендиран размер от 210 042 лв, представляваща обезщетение за неправомерно използване на музикални произведения, включени във филми, на основание чл. 95 ЗАПСП, вр. чл. 95а ЗАПСП.

Излага съображения са неправилно приложение на закона, наличие на съществени процесуални нарушения, както и необоснованост, основания за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението, представено съгласно чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК, поставя следните правни въпроси:

1. Длъжна ли е въззивната инстанция да извърши необходимите процесуални действия и да приобщи съответното писмено доказателство към делото, като поправи пропуска на първоинстанционния съд и събере поисканите от страните допустими и относими към предмета на спора доказателства и без да е налице ново изрично искане на страните, които са счели тези доказателства за приети по делото? Сочи наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Конкретно 1 сочи, че по поставения правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 106 от 20.07.2021 г. по гр.д. 2885/20 г., III ГО, решение № 135 от 16.06.2015 г. по гр.д. 6627/14 г, III ГО.

2. Допустимо ли е оценката на въззивната инстанция по основателността на спора да е основана на доказателство, което не е порочно прието от нея?

Допустимо ли е въззивната инстанция да разреши спора и да преценява доказателства, които не са събрани в производството по делото? Сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като е посочил, че решението било постановено в противоречие с практиката на ВКС конкретно решение № 81 от 08.07.2014 г. по гр.д. 5665/13, III ГО, решение № 31 /2012 г. по гр.д. 502/11 г., III ГО на ВКС, решение № 265 от 2012 г. по гр.д. 7038/11 г., IV ГО на ВКС.

3. Допустимо ли е страна в производството да се позове на презумпцията по чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП, предвидена в полза на трето лице (продуцент), с което страната не е доказала наличието на каквато и да е правна връзка, чия е доказателствената тежест за установяване на такава връзка?

Мотивира допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

4. Приложимо ли е правилото на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 62 ЗАПСП за отношенията само по създаването на чуждестранни филмови продукции или те се уреждат от закона на държавата, в която филмът е създаден и кой е приложимият закон, по който се изведе авторскоправната закрила (т.нар. териториално действие на авторското право). Обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

5. Допустимо ли е да се разширява приложното поле на презумпцията по чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП и да предполага, че филмовият продуцент е придобил правата за използване на филма не само за себе си, но и за трети лица, на които да разрешава ползването им и които трети лица осъществяват вторично ползване на филма? Обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

6. При включване на музикално произведение във филм авторът, създал музикалното произведение към филма, запазва ли правата си върху музиката, включена в него?

Касаторът счита, че решението е очевидно неправилно съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд е нарушил чл. 62, ал. 2 от ЗАПСП, приемайки че правата на авторите на музиката не са накърнени, тъй като не са автори на филма. Това било наличие на соченото основание, тъй като било установимо само от мотивите на решението, както и били нарушени правилата на логиката относно възприемане на музиката. След като използването било чрез услугата „видео при поискване“, то се предполагало, че съществен елемент било зрителното възприемане на образите. Не можело да се твърди, че видео услугата е самостоятелна, защото филмът бил и за слухово възприемане, с включеното озвучаване. С тези изводи съдът бил накърнил правилата на логиката, което 2 обуславяло очевидна необоснованост на въззивното решение.

Ответникът „А1 България“ ЕАД чрез адв. В. Н. Д. оспорва касационната жалба. Позовава се на чл. 63 ЗАПСП.

„Ейч Би Оу Юръп“ с.р.о., Чехия, Прага чрез адв. К. Ч. оспорва касационната жалба. Счита, че след като ищецът е оспорил презумпцията на чл. 63, ал. 1 от ГПК, той следва да докаже, че между авторите и продуцентите е уговорено друго съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК. Излага подробни съображения по съществото на спора. Оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

„Ейч би оу юръп България“ ЕООД чрез адв. К. Ч. оспорва касационната жалба и искането за допускане на касационно обжалване. Излага подробни съображения по всеки от формулираните правни въпроси, както и соченото основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която частично е уважен иск с правно основание чл. 95 вр. чл. 95 а от ЗАПСП за сумата от 30 000 лв на ищеца „Музикаутор“ срещу ответниците „А1 България“ ЕАД, „Ейч би оу Юрът България“ ЕООД и „Ейч би оу Юръп“ с.р.о.

Чехия и да потвърди отхвърлянето на исковете до напълно предявения размер от 210 042 лв за солидарното осъждане на ответниците за неправомерно използване на музикални произведения, включени във филма "Отблизо", както следва "Смак май бич ъп", "Хау Суун ис Нау" и "Дъ блоуърс дотър"; както и музикални произведения "Тракийски танци", "Бегининг", "Дрийм", "Найт Гест", "Конспиръси Пи-ай1", "Конспиръси Пи-ай2", "Арабаконак", "Колт", "Мишън", "Дядо Иван", "Он дъ хил", "Пасуърд", "Фрийдом", "Левски", "Адрес ту дъ бългериан пийпъл пи1", "Адрес тъ дъ бългериан пийпъл пи2", "Даутс", "Игнърънс", "Юсуф Ага", "Ди енд оф Юсуф Ага", "Кепчърд", "Мадър", "Транзишън 3 ту аутъм", "Монолог", "Ескейп", "Сърч парти", "Батъл", "Ейкорн", "Дъ пест", "Дъ Мейджа", "Тодор фром Шумен", "Пейо дъ бийтъл", "Асенчо", "Финал", включени във филма „Възвишение“, както и с музикални произведения "Вем", "Шайн", "Айл Би Йор Мен", "Тунайт", "Райт дъ скай", включени във филма „Лове.нет“, в периода 01.09.2018 г. до 13.11.2020 г., но без да е получено предварително и писмено съгласие и разрешение въззивният съд е приел, че сдружение „Музикаутор“ е организация за управление на авторски права за възпроизвеждане на музикални и литературни произведения, за разпространение на записи, съдържащи такива произведения, за публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване на такива произведения, за предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до такива произведения по начин този достъп да бъде осъществен по място и време, избрани от съответното лице, за преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други такива, за разпределението на компенсационни 3 възнаграждения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведения от лицата за лично ползване. Този факт е установен от издадено Удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права, на основание чл. 40 а, ал. 2, т. 1 и чл. 40б, ал. и чл. 406 ал. 1 ЗАПСП от Министерство на културата. Също така от издадено удостоверение от Министерство на културата от 05.09.2014 г. е установено, че сдружение „Музикаутор“ е вписан в Регистъра на сдруженията по чл. 40 от ЗАПСП.

Установено е, че „Ейч би оу юръп“ с.р.о., Чехия, Прага предлага нелинейна услуга видео по поръчка, представляваща висококачествена аудиовизуална медийна услуга по заявка, която се предоставя от доставчика на медийната услуга и се разпространява като допълнение към лицензираните канали, която включва съдържание и интерфейс с национален обхват. Отделна услуга на видео по поръчка представлява неограничен достъп на потребителите до аудио-визуални продукти/филми, сериали, програми, съдържащи се в каталог с посочени H B O заглавия срещу заплащане на определена цена на база месечен абонамент за достъп до услугата. Избраните заглавия могат да бъдат гледани от потребителите по всяко време, във всеки даден момент в рамките на денонощието и многократно месечно.

Установено е, че между „Ейч би оу България“ ЕООД, лицензодател и „Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1 България“ ЕООД), оператор, е сключен договор за лиценз от 01.04.2010 г. и анекс към него, по силата на който операторът се задължава да сключва абонаментен договор с абонатите на „Ейч Би Оу“ в съответствие с клаузите на договора, като операторът е задължен да носи изключителната отговорност за получаване на съответните разрешения и плащане на възнаграждения за използване на произведенията. „Ейч би оу България“ ЕООД предоставил на оператора правото да предлага услугата "HBO GO". Съгласно чл. 17, ал. 1 от Анекс към договора операторът носи изключителна отговорност за получаване на съответните разрешения и плащане на възнаграждения за използване на произведения и за всички права при изпълнение на произведение, включително музика доколкото е необходимо за разпространение на защитеното съдържание на HBO и съдържанието в реално време до оправомощените потребители. Прието е, че операторът гарантира, че по време на срока за разпространение на "HBO GO" ще поддържа в сила всички необходими споразумения с организации за колективно управление на авторските права, както и че ще заплати съответните авторски и лицензионни възнаграждения, по силата на законите, отнасящи се до авторското право и сродните му права. Операторът гарантира, че споразуменията му с такива организации включват всички артистични изпълнения и творби /включително и музикални произведения/ в защитеното съдържание на "HBO GO" и съдържанието в реално време. Съгласно чл. 18.1 операторът сключва абонаментен договор или изменя съществуващ такъв с абонатите на „Ейч би оу България“ ЕООД в съответствие с клаузите на този анекс за "HBO GO". Страните са заявили, че не се установяват никакви договорни отношения между оправомощените потребители и лицензодателя 4

„Ейч би оу България“ ЕООД във връзка с разпространението на защитеното съдържание на "HBO GO" и съдържанието в реално време.

Въззивният съд е приел, с оглед показанията на разпитан по делото свидетел, че между „Музикаутор“ и оператора „А1“ не бил сключен договор относно съдържащите се в платформата филми и сериали.

Възприети са изводите на изслушания по делото експерт Георги Радков, депозирал основно и допълнително заключение, основани на осигурен достъп до международната база данни I.P.I и W.I.D. чрез платформата CIS-NET, че посоченият IP номер по международната база данни е уникален номер, който служи за идентификация на всеки автор на музикално произведение. Според експертизата, регистрант на страницата www.hbogo.bg e „Ейч би оу България“ ЕООД, който отговаря и за хостинга на страницата. Правото да заплаща за домейна и хостинга принадлежи на регистранта. Всяко едно от посочените от ищеца филмови заглавия са били налични на страницата www.hbogo.bg през процесния период, като са налични, включително и към момента на изготвяне на експертизата. Музикалните произведения в началните и крайните надписи на процесните филми, с изключение на филма „Възвишение“, отговаряли на посочените в исковата молба. Надписите в края на филма „Възвишение“ съдържали надпис с името на композитора - П. Д., като как е изглеждал даден сайт назад във времето можело да се установи чрез платформата Wayback Machine. При извършена проверка от вещото лице е установено, че филмът „Възвишение“ е бил наличен в платформата НВО GO от 01.07.2018 г. и е бил публикуван през процесния период.