Решение № 177 от 29.12.2023, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Чирпан, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №

20235540100503 по описа за 2023 година

Предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), предявена от адв. П. И. П. от АК - Хасково, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. Хасково, ул. „Македония“ № 1, , в качеството му на пълномощник на ищцата П. А. С., ЕГН **********, с адрес: Ч, ул. М О против „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж. к. „Иван Вазов“ , ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2.

В ИМ се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит „Бяла Карта" XXX, сключен в гр. Хасково със „Аксес Файнанс" ООД на 2 юли 2022 г. До настоящия момент заемодателя по договора „Аксес Файнанс" ООД не й е предоставил разписания договор, ведно с прилежащите към него погасителен план, Общи условия и СЕФ с обяснението, че като бъдат подписани от упълномощен представляващ в централния офис, който се намира в град София ще й бъдат предоставени. Спрямо Договор за паричен заем XXX г-жа С. получава до колкото си спомня сумата от 300.00 лева, която сума следва да бъде върната на месечни вноски съгласно погасителен план към договора. По Договор за паричен заем XXX г-жа С. е следвало да заплати и неустойка по чл. 20 от него за не предоставяне на надлежно обезпечение в размер доколкото си спомня на 120.00 лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка е в размер на 480.00 лева. В очакване на получаване на разписаните документи г-жа С. след дълъг период от време получила Покана за доброволно изпълнение с изх. Номер 11014540/29 май 2023 г. Счита, че така търсената неустойка по чл. 20 на Договор за потребителски кредит „Бяла Карта" XXX, спрямо която тя трябва да заплати неустойка в размер на 120.00 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал,1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК, като съображенията й за това са следните:

На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че 1 накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била и практика на ВКС [решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г, по гр.д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г, и др. /. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правила от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на С. с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Счита, че в допълнение, търсената неустойка по Договор за потребителски кредит „Бяла Карта" XXX е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 120.00 лева е в размер на 40% на получената сума по отпуснатия кредит и е прекомерна. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.

Твърди, че така търсената неустойка по Договор за потребителски кредит „Бяла Карта" XXX е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка, следвало да откаже сключването на такъв. В този смисъл било и съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, търсената неустойка по Договор за потребителски кредит „Бяла Карта" XXX според който се Дължи неустойка в размер на 120.00 лева се намирал в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение, на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Счита, че неустойка за неизпълнение на, акцесорното задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.З от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции., По 2 посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С търсената неустойка по Договор за потребителски кредит „Бяла Карта" XXX в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение. В този смисъл е и т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г. Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл било и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна била и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции е нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение №107 от 25.06.2010 г., на ВКС по т.д. №818/2009 г., II т.о, Решение №511 от 17.04.2018 г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д. №324/2018 г.

Наред с това счита, че търсената неустойка по Договор за потребителски кредит „Бяла Карта" XXX е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП; вр. с чл.24 от ЗПК.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално счита, че търсената неустойка по Договор за потребителски кредит „Бяла Карта" XXX не се явява, индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Ноторно известно е, че в Договорите за потребителски кредит, които използвал ответника по безспорен начин се установявало, че търсената неустойка от същите е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието към: момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

На следващо място счита, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. С търсената неустойка по Договор за потребителски кредит „Бяла Карта" XXX се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността, по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразяващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК като с търсената неустойка по Договор за потребителски кредит „Бяла Карта" XXX се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок, от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, в левове и във валута определена ПМС №426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при не съблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради не включване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размера на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че 3 използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.

ЗЗП. В тази насока с последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната:

Решение № 353 от 31.01.2018 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 8333/2017 г., Решение № 1445 от 07.06.2019 г, на РС - Бургас по гр. д. № 6370/2018 г., Решение № 373 от 14.11.2018 г, на РС Габрово по гр. д. № 1114/2018 г., Решение № 1081 от 24.07.2019 г. на РС - Пазарджик по гр. д. № 3618/2018 г., Решение № 1411; от 15.04.2019 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 18339/2018 г., Решение № 425 от 04.05.2018 г. на РС - Шумен по гр. д. № 51/2018 г.; Решение № 95 от 12.03.2020 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 88/2020 г.

Също така счита, че търсената неустойка по Договор за потребителски кредит „Бяла Карта" XXX, спрямо която трябва да заплати неустойка в размер на 120.00 лева е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че търсената неустойка по Договор за потребителски кредит „Бяла Карта" XXX не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. При възможност за подробен текстови анализ на самия Договор за потребителски кредит „Бяла Карта" XXX и ОУ към него по безспорен начин ще се установи, че неустойката от същия е част от едни стандартни и бланкетни отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора особено и когато се намираме в хипотезата както ще се установи в настоящия договор за заем, към който както ще се установи има и общи условия. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.