Решение № 3143 от 22.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3143 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100509069 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10871/06.06.2024г по гр.д. № 66503 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 173-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 348044/04.12.2023г. на В. Г. Л., ЕГН ********** срещу Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че В. Г. Л., ЕГН ********** не дължи чрез принудително изпълнение на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумата от 7848,76лв. представляваща главница за доставена топлинна енергия ; сумата от 2592,76лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 10.10.2004г. до 09.06.2010г., сумата от 667,64лв. представляващи съдебни разноски, за които въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9643/2010г. по описа на СРС е издаден на 18.10.2010г. изпълнителен лист, за събирането на които е образувано изпълнително дело 201086304001291 по описа на ЧСИ С.Х., рег.

№ 863 на КЧСИ, като на В. Г. Л., ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдебни разноски от 105 лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 207784/25.06.2024г. по регистъра на СРС от ищеца на В. Г. Л., ЕГН * * * * * * * * * * в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на 1 съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че правилно било прието от районния съд, че последното валидно извършено изпълнително действие било от 12.12.2017г. и така на 12.12.2019г. изпълнителното дело било прекратено. Неправилно обаче било прието, че срокът на погасителната давност започнал да тече на 12.12.2019г., а не на 12.12.2017г. Погасителната давност започвала да тече от момента на последното изпълнително действие и срокът от пет години бил изтекъл към подаването на исковата молба. След прекратяването на изпълнителното дело извършените в последствие изпълнителни действия не произвеждали правно действие. Следвало да се съобрази и периода на исковото дело като същият се добави към този изтекъл преди това и така погасителната давност била изтекла. Претендирал е разноски.

Въззиваемият – ответник по исковете Топлофикация София”ЕАД , ЕИК 831609046 е оспорило жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Изпълнителното дело било от 2010г., по него били извършени множество изпълнителни действия и така погасителната давност била прекъсвана. Удостоверението от частния съдебен изпълнител установявало тези действия , до 26.06.2015г. погасителната давност била спряна, срок на същата била 5 години. Извършените след прекратяване на изпълнителното дело действия имали за последица прекъсване на погасителната давност. Срок на същата бил спрян от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. на основание на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Не му било указано от СРС, че удостоверението от ЧСИ не удостоверява обстоятелства, които са в негова тежест. Поискал извършването на изпълнителни действия на 28.02.2019г. Претендирало е разноски, оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

348044/04.12.2023г. на В. Г. Л., ЕГН ********** срещу Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 с която е поискала от съда на основание чл.

439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че В. Г. Л., ЕГН ********** не дължи чрез принудително изпълнение на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумата от 7848,76лв. представляваща главница за доставена топлинна енергия ; сумата от 2592,76лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 10.10.2004г. до 09.06.2010г., сумата от 667,64лв. представляващи съдебни разноски, за които въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9643/2010г. по описа на СРС е издаден на 18.10.2010г. изпълнителен лист, за събирането на които е образувано изпълнително дело 201086304001291 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ поради погасяването им по давност. Навела е твърдения, че изпълнителното дело било от 2010г., извършвани били действия, на 12.12.2017г. било извършено последното такова и от този момент 2 били изтекли повече от 5 години, поради което и задълженията били погасени по давност. Изпълнителното дело било прекратено по силата на закона на 12.12.2019г., началния момент на погасителната давност обаче била 12.12.2017г. След прекратяване на изпълнителното дело извършените правни действия нямало правен ефект по отношение на погасителната давност.

Претендирала е разноски.

Ответникът Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 в предоставения му срок за отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения, че заповедта била влязла в сила и погасителната давност била 5 години. Изпълнителното дело било от 2010г., били извършвани множество действия ЧСИ бил оправомощен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, длъжникът през 2011г. се съгласил да плаща доброволно суми и такива били постъпвали до 12.07.2017г., след това били наложени запори върху сметките, на 28.02.2019г. поискал извършването на изпълнителни действия Плащанията били те доброволни или принудителни прекъсвали погасителната давност.

До 26.06.2015г. погасителна давност била спряна. Действията след прекратяване на изпълнително дело имали за последица прекъсване на погасителната давност.

Подал молба по изпълнителното дело и на 27.03.2024. Претендирало е разноски.

По делото е приет неоспорен от страните изпълнителен лист, издаден на 18.10.2010г. по дело № 9643/2010г. по описа на СРС, съгласно който въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 15.07.2010г., издадена по същото дело В. Г. Л., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумата от 7848,76лв. представляваща главница за доставена топлинна енергия ведно със законната лихва от 14.07.2010г. до изплащането й; сумата от 2592,76лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 10.10.2004г. до 09.06.2010г., сумата от 667,64лв. представляващи съдебни разноски Приета е неоспорена от страните молба от 19.11.2010г., покана, молби от 11.01.2011г., от 08.10.2012г., от 13.07.2016г., , съгласно която Топлофикация София”ЕАД е поискала от ЧСИ Х., рег. № 863 на КЧСИ да образува изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителния лист, издаден на 18.10.2010г. по дело № 9643/2010г. на СРС, както и за разноските по изпълнителното дело, като е оправомощило ЧСИ на основание на чл. 18 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнението, образувано е изпълнително дело 20108630401291, покана за доброволно изпълнение е съставена на 26.11.2010г.

, на 11.01.2011г. длъжникът е подала молба до ЧСИ с която е посочила, че признава задължението , заявила, че ще плати същите доброволно на вноски от по 50лв. месечно считано от февруари 2011г, като е поискала да се вдигне наложения запор върху пенсията й върху банковата й сметка , на 08.10.2012г. длъжникът е поискал да се вдигне запор върху пенсията й, като е посочила, че ще плаща в брой по 50лв. месечно, на 13.07.2016г. длъжникът е посочила, че на 12.07.2017г. е внесла сумата от 200лв. и е поискала да бъде спряно , а остатъкът ще внася по 50лв. до 10-то число.

3

Прието е неоспорено от страните извлечение от електронен регистър на изпълнително дело № 20108630401291 / лист 40 от делото на СРС/, съгласно което на 28.02.2019г. е постъпила молба от взискателя с искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника .

Прието е неоспорено удостоверение, издадено от ЧСИ Х., рег. № 863 на КЧСИ, съгласно което изпълнително дело 20108630401291 е образувано на 19.11.2010г., запори върху вземания на длъжника са наложени на 02.12.2010г., на 06.12.2010г., на 04.10.2012г., на 13.07.2016г. длъжникът е поискала да не се извършва опис на движими вещи, който бил насрочен и на 12.07.2016г. длъжник платил 200лв., запор върху вземания на длъжника е наложен на 12.12.2017г., на 28.02.2019г. взискател е поискал предприемане на действия по принудително изпълнение. В хода на изпълнителното дело постъпили плащания в периода от 22.03.2011г.до 12.07.2017г. от длъжника, плащанията били от 2011, 2012,г. 2013,г. 2014г., включително и на 05.11.2014г., 2016г., включително и през 12.07.2016г., 2017г., постъпила е и сума по запор на банкова сметка в „Банка ДСК” ЕАД на 11.10.2012г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 в р . с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост на суми по договор за доставка на топлинна енергия , за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист, поради погасяването им по давност.

Съдът приема за установено по делото, че с влязла в сила на заповед за и з п ъ л н е н и е В. Г. Л., ЕГН ********** е осъдена да заплати на

Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумата от 7848,76лв. представляваща главница за доставена топлинна енергия ведно със законната лихва от 14.07.2010г. до изплащането й; сумата от 2592,76лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 10.10.2004г. до 09.06.2010г., сумата от 667,64лв. представляващи съдебни разноски, за събиране на тези суми е било образувано на 19.11.2010г. изпълнително дело № 20108630401291, по което ЧСИ е оправомощен по реда на чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнение, предприети изпълнителни действия, са както следва: запори върху вземания на длъжника са наложени на 02.12.2010г., на 06.12.2010г., на 04.10.2012г., на 13.07.2016г. длъжникът е поискала да не се извършва опис на движими вещи, който бил насрочен , на 4

12.07.2016г. длъжник платил 200лв., запор върху вземания на длъжника е наложен на 12.12.2017г., на 28.02.2019г. взискател е поискал предпиремане на действия по принудително изпълнение-налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, плащания на суми от длъжника е извършено в периода от 2011г. до 12.07.2017г., такова плащане е постъпило и по наложен запор през 2011г. Не е спорно по делото, че до 12.12.2017г. изпълнителното дело е било висящо, като по него регулярно са извършвани изпълнителни действия, извършвани са плащания. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото несопорени от страните писмени доказателства. Спорно по делото е дали изпълнително действие е поискано от взискателя на 28.02.2019г. Това обстоятелство съдът приема за установено от приетото по делото удостоверение от частния съдебен изпълнител /ЧСИ/ и извлечения от електронния регистър по изпълнителното дело, които не са оспорени от страните. Удостоверението, издадено от ЧСИ е официален удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила. Това удостоверение не е оспорено от страните, събраните доказателства по делото не опровергават доказателствената му сила, поради което и съдът приема за установени по делото закрепените с него обстоятелства, включително, че на 28.02.2019г. взискателят е поискал извършването на изпълнително действие.

Действително, удостоверението сочи че на 28.02.2019г. е поискано от взискателя принудително изпълнение, което само по себе си е правна квалификация на поведението на взискателя, дадена от съдебния изпълнител.