Решение № 248 от 30.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Варна, 30.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20253100900204 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Н. Й. Й., ЕГН **********, чрез адв. Г. Й., срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „С. Караджа“ № 2, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 24.02.2023 г., в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Васил Петлешков“ и бул. „Васил Левски“ от водача на л. а. „Тойота Корола“ рег. № *********, управляван от Я. А., чрез заплащане на сумата от 80 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени на ищеца от ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 24.02.2023 г., около 08:20 часа, в гр.

Варна, на кръстовището на ул. „Васил Петлешков“ и бул. „Васил Левски“, при излизане от път без предимство, водачът на л. а. „Тойота Корола“ рег. № ********* отнел предимството и блъснал придвижващия се на тротинетка марка “Xioami” Н. Й.. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № *********/27.02.2023 г. по описа на ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, въз основа на който било образувано ДП № 69/24.02.2023 г. описа на ОДМВР – Варна, съотв. пр. пр. № 2815/2023 г. по описа на ВРП, което впоследствие било прекратено по изричната воля на пострадалото лице, видно от Постановление за прекратяване от 19.11.2024 г. на ВРП. Поддържа се, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л. а.

1

„Тойота Корола“ рег. № *********, който към датата на ПТП бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Излага, че вследствие на съприкосновението ищецът изпаднал в безсъзнание, поради което бил откаран по спешност в МБАЛ „Св. Анна Варна“ АД, където били установени следните травматични увреждания: дифузна травма на главния мозък със загуба на съзнание; фрактура на черепа в областта на челната кост в дясно и дясна орбита; охлузвания и кръвонасядания в дясна лицева половина и периорбитално; екхимоза на дясно око.

Болничният престой продължил от 24.02.2023 г. до 27.02.2023 г., през който период пострадалият имал нужда от постоянна помощ поради обстоятелството, че цялото му тяло било превързано. След изписването му от болничното заведение се оплаквал от главоболие в продължение на три месеца, като бил поставен на легло. Състоянието на пострадалия продиктувало нуждата от полагане на грижи от друг човек. Сочи, че всяко изправяне било последвано от силно главоболие и световъртеж, налице била и загуба на памет. Наложило се приемането на обезболяващи медикаменти.

Твърди наличието на последици от ПТП върху психическото здраве, изразяващи се в нарушен сън, тревожност и нежелание да разговаря с близките си. Начинът му на живот бил променен.

На 19.04.2023 г. с молба вх. № 100-1150 ищецът завел застрахователна претенция за обезщетяване на претърпените от ПТП вреди, като след изтичането на тримесечния срок не последвало плащане от страна на застрахователя. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва ищцовото твърдение за заведена застрахователна претенция, по която била образувана щета № *********, която била разгледана и преценена липсата на достатъчно доказателства за основателността й. С писмо изх. № 10023-КЗ 1682/19.07.2023 г. застрахователят уведомил пострадалия да представи допълнителни доказателства, като такива не постъпили от последния. Оспорва представения в исковата молба механизъм на ПТП, вменява изцяло във вина на пострадалия настъпването му с твърдения, че същият се е движил с висока скорост, поради която причина се блъснал в автомобила. Сочи, че ищецът не се е придвижвал по велоалеята, а предприел пресичане на ул. „Васил Петлешков“ по пешеходната пътека, но без да слезе от управляваното от него превозно средство. Счита, че пострадалият не е съобразил поведението си с разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗДвП, чл. 79 ЗДвП и чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗДвП.

Отделно от горното, сочи, че ищецът се е придвижвал без поставена предпазна каска, което обстоятелство допринесло настъпването на вредоносните последици. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.

Квалифицира настоящия случай като случайно събитие, като водачът на лекия автомобил не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и предотврати ПТП, 2 което изключва неговата отговорност.

На следващо място, ответникът оспорва предявения главен иск досежно неговия размер, като счита същия за завишен и несъответстващ на претърпените в действителност вреди. Сочи, че от представените доказателства не се обуславя извод за значителни и продължителни болки и страдания, като същите не доказвали и твърдените вредоносни последици след изписването на ищеца от болничното заведение. Твърди, че след ПТП ищецът не е загубил съзнание поради липса на доказателства в тази насока.

Оспорва и акцесорния иск за лихва върху главницата. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се направените в производството разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба, с което процедурата по размяна на книжа е приключила.

В открито съдебно заседание се поддържат наведените твърдения и възражения и се претендират разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, приложимия закон и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 КЗ.

Основателността на иск по чл. 432 КЗ изисква доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение; настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“; претърпени неимуществени и имуществени вреди в твърдените размери от първоначалния ищец като пряк резултат от поведението на застрахования водач.

Приети за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са следните обстоятелства: че на 24.02.2023 г., в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Васил Петлешков“ и бул. „Васил Левски“ е настъпило твърдяното в исковата молба ПТП; наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП за л. а. „Тойота Корола“ рег. № ********* при ответното дружество; предявяването на извънсъдебна застрахователна претенция от ищеца, заведена от ответника под № *********.

При безспорност на предявена извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380 КЗ, прекият иск се явява допустим.

Представен е по делото като писмено доказателство и неоспорен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 304-р-6865/27.02.2023 г., в който е посочено, че процесният автомобил, собственост на Я. М. А., е бил управляван от същия, а като пострадало лице е посочен ищецът Н. Й. Й..

В автотехническата част на приетата комплексна експертиза, вещото лице-автоексперт излага следния механизъм на ПТП: на 24.02.2023 г., около 8.20 часа, в светлата част на денонощието, в гр. Варна, в близост до пешеходна пътека на ул. „В.Петлешков“, в непосредствена близост до „Медика Лайф“, и преди изхода на пътното платно към бул. „Васил Левски“ е настъпило ПТП.

3

При настъпилата пътна ситуация, л.а. „Тойота Корола“, с рег. № *********, с водач Я. М. А. не пропуска пресичащия от ляво надясно пътното платно водач на тротинетка марка „Ксиоми“, модел „Ми Про 2“, Н. Й. Й., поради което настъпва удар. В резултат на съприкосновението между предна дясна част на автомобила в зоната на предна броня и предна дясна странична част на двуколесно ЕПС-то, била причинена телесна повреда на водача Н. Й. Й., управляващ тротинетката.

С прокурорско постановление от 19.11.2024 г., образуваното досъдебно производство № 69/2023 г. по описа на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна по преписка № 2815/2023 г. на РП – Варна, водено за извършено престъпление по процесния случай по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, е прекратено по искане на пострадалия на осн. чл. 343, ал. 2, т. 2 НПК.

По силата на предвидената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция, вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното. В настоящия процес ответното дружество не е ангажирало доказателства, с които да обори законовата презумпция за вина на делинквента Я. А., установен с констативен протокол, съставляващ официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 ГПК досежно констатираните участници в произшествието и факта, че е установено, че автомобилът, с който е настъпило ПТП към момента на произшествието, е бил с действаща застраховка към „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД.

Лицето, управлявало автомобила, попада в хипотезата на чл. 477, ал. 2 КЗ и е налице основание за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество, при което е имало сключена застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на ПТП.

От ангажираните и неоспорени по делото доказателства – медицинска документация, комплексна експертиза и разпит на свидетелите Й. Й. и Я. А., се установи настъпването на вреди в правната сфера на пострадалия ищец по делото.

По иска за обезщетение за неимуществени вреди:

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС № 4/1968 г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.

Определяйки конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав съобразява следните установени по делото факти:

Приобщена е по делото епикриза на Н. Й. Й., издадена от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, Клиника по неврохирургия, в която е отразена дата на 4 постъпване 24.02.2023 г. и дата на изписване 27.02.2023 г.; диагноза „дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма; счупване на черепа - челна кост в дясно и дясна орбита“. Посочено е, че лицето е имало охлузвания и кръвонасядания в дясна лицева половина и периорбитално; екхимоза на дясно око. Предписана е терапевтична схема, след започването на която състоянието на пациента се е подобрило, като не са настъпили усложнения, нито се е наложило провеждането на инвазивни диагностични и терапевтични процедури. Изписване с указания за ЛОР и амбулаторно лечение с дадени предписания за хигиенно-диетичен режим и назначено медикаментозно лечение. Последвали контролни прегледи на 07.03.2023 г., 17.03.2023 г. и на 23.03.2023 г.

При анализ на представената по делото медицинска документация на пострадалия са констатирани от вещото лице-медик по приетата и неоспорена в настоящото производство комплексна експертиза следните травматични увреждания: счупване на черепа в областта на фронталната кост в дясно и страничната стена на дясната орбита, епидурален хематом /кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка/ в дясно, травматичен оток, ожулване и кръвоизливи в областта на клепачите на дясното око. Вещото лице излага, че получените травми се намират в причинно-следствена връзка с ПТП. Същите са обусловили кръвотечение от външните увреждания, главоболие, отпадналост, нарушена работоспособност, като обичайният възстановителен период от време е в рамките на 3-4 месеца, при липса на настъпили допълнителни усложнения във връзка с претърпяната черепно-мозъчна травма, каквито не са констатирани от експерта при проведения на пострадалия преглед в отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, непосредствено преди датата на о.с.з. на 13.02.2026 г. Отразено е, че получените травматични увреждания постепенно се възстановяват в резултат на адекватно проведеното лечение.