Решение № 730 от 20.05.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Плевен, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20244430104181 по описа за 2024 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ЕООД против В. П. и П.

П., с правно основание чл.135 от ЗЗД.Твърди се, че ответникът В. П. П.е длъжник по Договор за стоков кредит № *** от 13.12.2022г., вземанията, по който са прехвърлени от първоначалния кредитор „***“ ЕАД на ищеца „***“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.08.2023г. Със сключването на Договора за цесия новият кредитор (цесионера) придобива всички права, които старият кредитор (цедентът) е имал по отношение на длъжника (ответника) във връзка със съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане към последния.

Поради неплащане на дължимите суми по договорите, „***” ЕООД пристъпва към принудително събиране на вземанията си по договорите, чрез подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в PC Плевен.

Образувано е ч.гр.д. № 515/2024г. по описа на Районен съд Плевен, в хода на което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а впоследствие и изпълнителен лист.При направена справка в 1 имотния регистър ищецът установил, че много скоро след сключване на договора за кредит, а именно на 28.06.2023г., между първия ответник В. П. П. като ДАРИТЕЛ и втория ответник П. В. П., е сключен *** по описа на Нотариус П.КА Х. с *** и с район на действие Районен съд Плевен, вписан в CB-Плевен с ***г., ***. С посочения нотариален акт първият ответник е дарил на втория ответник следните недвижими имоти, както следва:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор

*** по КК и КР на Плевен, одобрени със Заповед РД 1871/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 19.06.2023г., стар идентификатор: няма, с адрес на имота: ***, самостоятелния обект се намира на ет.2 в сграда с идентификатор ***, предназначение Жилищна сграда многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект Жилище, апартамент, брой нива 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта ***, с прилежащи части: мазе, таван и 4,502% ид. части от общите части на сградата, представляващ съгласно предходен акт за собственост - Апартамент, намиращ се на ***, гр. Плевен, съставляващ парцел I, кв.86 по плана на гр.

Плевен.

Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Съгласно трайната практика на ВКС, предмет на иска по чл.135 от ЗЗД е потестативното право на кредитора да обяви за относително недействителни по отношение на себе си сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда. С постановеното от ВКС по реда на чл.290 от ГПК Решение №122 от 21.07.2016г. по т.д.№3484/2014г., 2-ро търг отделение, е прието, че основателността на конститутивния отменителен иск е в 2 зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл.135 от ЗЗД: 1/ ищецът да е кредитор на длъжника; 21 длъжникът да е извършил конкретна сделка или действие, което уврежда кредитора; 3/ да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; 4/ да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора, когато действието е възмездно.

Считам, че в настоящия случай са налице елементите от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД по отношение на договора за дарение на гореописания недвижим имот, сключен между ответниците с ***. по описа на Нотариус П.ка Х. с *** и с район на действие Районен съд Плевен, вписан в CB-Плевен с ***г., ***, а именно:

1/ Ищецът е кредитор на длъжника (първия ответник) - за вземанията по цитирания по -горе договор за кредит. В трайната практика на ВКС се приема, че правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може дори и да не е изискуемо или ликвидно Решение №100 от 14.06.2016г. по гр.д.№3071/2015г. на ВКС, 3-то гр. отделение;

2/ Длъжникът (първият ответник) е извършил конкретна сделка, която уврежда кредитора - посоченият по-горе договор за дарение, с който собствеността на имота е прехвърлена на трето лице (вторият ответник).

Съгласно трайно установената практика на ВКС, увреждане на кредитора е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор, като всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора - Решение №122 от 13.09.2016г. по гр.д.№5533/2015г. на ВКС; Решение №261 от 25.06.2015г. по гр.д.№5981/2014г. на ВКС; Решение №407 от 29.12.2014г. по гр.д.№2301/2014 г. на ВКС и мн.др.;

3/ У длъжника (първия ответник) е налице знание за увреждането на кредитора - към датата на сключване на процесния нотариален акт първият ответник е знаел за съществуването на своите задължения към кредитора (ищеца) и техния размер.

Същевременно, първият ответник е съзнавал, че със сключването на 3 договора се лишава от свое имущество, с което действие намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Сделката, оформена с процесния нотариален акт, е сключена два месеца след като първият ответник е усвоил сумите по горепосочените договори за кредит.

Счита това за целенасочено поведение на длъжника, насочено към укриване и намаляване на имуществото му, чрез което да се увредят правата на кредитора и същият да не може да се удовлетвори от отчужденото имущество. Съгласно трайно установената практика на ВКС, длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора - така напр. Решение №100 от 14.06.2016г. по гр.д.

№3071 /2015г. на ВКС и др.

4/ Относно третото лице (втория ответник), с което длъжникът е договарял, не е необходимо да е налице знание за увреждането на кредитора.

Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, наличието на знание у третото лице за увреждането на кредитора е необходимо само в случаите, когато сделката е възмездна. В настоящия случай сделката е безвъзмездна.

Предвид всичко гореизложено, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск против ответниците за обявяване на относителна недействителност по отношение на ищеца на договора за дарението на недвижимия имот, сключен между ответниците с посочения погоре нотариален акт. Интересът от провеждането на иска по чл.135 от ЗЗД е обусловен от създаването на възможност (при уважаване на иска) за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ - процесиите недвижими имоти, доколкото приобретателят (вторият ответник) не отговаря за задълженията на длъжника (първият ответник) към кредитора (ищеца), съгласно приетото в Тълкувателно решение №5 от 29.12.2014г. по тълк.д.№5/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Моли съда да постанови решение, с което да ПРИЗНАЕ по иска с правна квалификация чл.135 от ЗЗД, предявен от ищеца „***” ЕООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление: ***, срещу ответниците В. П. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и П. В. П. ЕГН ********** с адрес: ***, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо ищеца „***” ЕООД на следната сделка: договор за дарение на недвижим имот, сключен между ответниците с ***. по описа на 4

Нотариус П.ка Х. с *** в НК и с район на действие Районен съд Плевен, вписан в CB-Плевен с ***г., *** следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор по КК и КР на Плевен, одобрени със Заповед РД 18- 71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 19.06.2023г., стар идентификатор: няма, с адрес на имота: ***, самостоятелния обект се намира на ет.2 в сграда с идентификатор ***, предназначение Жилищна сграда многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект Жилище, апартамент, брой нива 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта ***, с прилежащи части: мазе, таван и 4,502% ид. части от общите части на сградата, представляващ съгласно предходен акт за собственост - Апартамент, намиращ се на ***, гр.

Плевен, съставляващ парцел I, кв.86 по плана на гр. Плевен.Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпили отговор от П. П., като оспорва предявения иск.Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че В. П. П. е длъжник по Договор за стоков кредит № *** от 13.12.2022г., вземанията, по който са прехвърлени от първоначалния кредитор „***“ ЕАД на ищеца „***“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.08.2023г. Поради неплащане на дължимите суми по договорите, „***” ЕООД пристъпва към принудително събиране на вземанията си по договорите, чрез подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в PC Плевен. Образувано е ч.гр.д. № 515/2024г. по описа на Районен съд Плевен, в хода на което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а впоследствие и изпълнителен лист.При направена справка в имотния регистър ищецът установил, че много скоро след сключване на договора за кредит, а именно на 28.06.2023г., между първия ответник В. П. П. като ДАРИТЕЛ и 5 втория ответник П. В. П., е сключен *** по описа на Нотариус П.КА Х. с *** и с район на действие Районен съд Плевен, вписан в CB-Плевен с ***г., ***. С посочения нотариален акт първият ответник е дарил на втория ответник следните недвижими имоти, както следва:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор

*** по КК и КР на Плевен, одобрени със Заповед РД 1871/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 19.06.2023г., стар идентификатор: няма, с адрес на имота: ***, самостоятелния обект се намира на ет.2 в сграда с идентификатор ***, предназначение Жилищна сграда многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект Жилище, апартамент, брой нива 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта ***, с прилежащи части: мазе, таван и 4,502% ид. части от общите части на сградата, представляващ съгласно предходен акт за собственост - Апартамент, намиращ се на ***, гр. Плевен, съставляващ парцел I, кв.86 по плана на гр.

Плевен.

Не е спорно, че след образуване на настоящето дело е заплатена част от дължимата сума по договора за кредит.

Спорен по делото е въпросът налице ли са предпоставките на чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на така сключената разпоредителна сделка спрямо ищеца.

Съгласно ТР№5/2014г. на ОСГТК:Павловият иск е облигационен, а не вещен иск. Няма спор в правната доктрина за това, какви са последиците от решението за уважаване на Павловия иск. Изрично е посочено, че увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител/и и приобретател). Сделката е недействителна, т. е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-ищец. От това следва, че искът с правно основание чл. 135 ЗЗД няма вещноправно действие. При уважаването му, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване 6 на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. Интересът от провеждането на иска п о чл. 135 ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за задълженията към кредитора. Собственикът на тази вещ понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл. 135, ал. 1 предл. 2 ЗЗД , или ако е придобил вещта безвъзмездно.