Решение № 125 от 03.10.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Кърджали, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Елина П. Урумова в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245100600180 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 21/28.05.2024 година, постановена по Н.о.х.дело № 19/2024 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия А. А. М. от с.Лъвово, общ.Кърджали, обл.Кърджали за виновен в това, че в периода от 01.06.2023 год. до 31.10.2023 год. вкл. в гр.Кърджали, след като е бил осъден със съдебно решение - Решение № 380/29.07.2019 год., постановено по гражданско дело № 350/2019 год. по описа на PC - Кърджали, влязло в сила на 19.09.2019 год., да издържа свой низходящ - дъщеря си Н. Ф. Ч., родена на 18.01.2014 год., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски - пет месечни вноски по 250 лева месечно, или общо в размер на 1 250 лв., поради което и на основание чл.183 ал.1 , във вр. с чл.54 от Н К го е осъдил на наказание „пробация”, със следните пробационни мерки:

„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия А. А. М. да заплати на Нежла Нуритдин Мемишева от 1 гр.Кърджали, действаща като майка и законен представител на малолетната Н.

Ф. Ч., сумата в размер на 800 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от упълномощения защитник на подс.А. М. - адв.Д. П. от АК – Кърджали, която твърди в жалбата си, че присъдата е неправилна – незаконосъобразна и необоснована, като наложеното наказание е явно несправедливо. Развива съображения за изплащане от подсъдимия на дължимата за инкриминирания период издръжка, както и за наличието на предпоставките за прилагане на чл.78а ал.1 от НК. С жалбата се иска изменение на обжалваната присъда в наказателно-осъдителната й част, като на основание чл.78а от НК подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание „глоба“ в минимален размер. В съдебно заседание подс.А. М. не се явява, редовно призован, като не изразява становище по жалбата. Защитникът му в съдебно заседание поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като твърди, че тъй като подсъдимия работи в чужбина, наложеното му наказание „пробация“ ще затрудни полагането на труд от него и възможността да заплаща издръжка на детето си.

Моли обжалваната присъда да бъде изменена, като на подсъдимия бъде наложено административно наказание в минимален размер.

Частния обвинител – малолетната Н. Ф. Ч., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Н. М. от гр.К., не се явява в съдебно заседание, редовно призована. Повереникът й – адв.Л. Б. от АК - К., не се явява в съдебно заседание, редовно призован. Същият представя писмено становище, че въззивната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна и незаконосъобразна, като развива съображения, че не са налице условията за приложение на чл.78а от НК, тъй като подсъдимият бил осъждан и не е възстановил изцало имуществените вреди на частния обвинител. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, поради което моли същата да бъде потвърдена.

2

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок и от легитимирано за подаването й лице, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия М. обвинение, събрал е необходимите доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивата инстанция. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият А. А. М. е роден на **.**.**** год. в гр.К., живущ в с.Л., обл.К., с българско и турско гражданство, разведен е, с висше образование, безработен, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

На 21.05.2009 год. подсъдимият А. А. М. и св.Н. Н. М. сключили граждански брак. По време на брака им, на

18.01.2014 г. се родило детето Н. Ф. Ч.. С Решение № 380 от 29.07.2019 год. на РС - К., постановено по гражданско дело № 350/2019 год. по описа на съда, бракът между подсъдимия А. М. и св.Н. М. бил прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство. С посоченото решение съдът предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Н. на майката Н. М.. Ползването на семейното жилище, представляващо етаж от къща в гр.К., ул.„Б.“ № *, било предоставено на Н. М. и Н. Ч.. Със същото съдебно решение подсъдимият бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Н. Ф. Ч. в размер на 250 лева. Решението влязло в сила на 19.09.2019 год.

След развода, подсъдимият А. М. заминал за чужбина, а св.Н. М. се установила да живее на настоящия си адрес в гр.К., бул.„Б.” № **, вх.* ет.*, ап.**, заедно с детето Н. Ч..

3

В изпълнение на Решение № 380/29.07.2019 год. по гражданско дело № 350/2019 год. по описа на РС - К., А. М. изпращал чрез различни платежни системи парични суми на св.Н. М. за издръжка на детето Н. Ч.. Той обаче не плащал редовно издръжката за своето дете, поради което въз основа на съдебното решение, св.Н. М. се снабдила с изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № ************** по описа на СИС при РС - К.. След образуване на изпълнителното производство, подсъдимият в периода от 29.06.2020 год. до 08.12.2021 год. неколкократно внесъл парични суми по делото за издръжка на малолетното дете Н. Ф. Ч.. Тъй като А. М. не изплащал редовно издръжката за детето, св.Н.

М. подала сигнал в РП - К., въз основа на който било образувано досъдебно производство № 116/2020 год. по описа на РУ - Д., пр.пр.№ 925/2020 год. по описа на РП - К., за престъпление по чл.183 ал.1 от НК. С Постановление на РП - К. от 22.03.2021 год. наказателното производство било прекратено.

През 2021 год. св.Н. М. подала отново сигнал до РП - К. за невнесени дължими издръжки за детето Н. Ф. Ч., въз основа на който било образувано досъдебно производство № 51/2021 год. по описа на РУ - Д., пр.пр.№ 1600/2021 год. по описа на РП - К., за престъпление по чл.183 ал.1 от НК. С Постановление на РП - К. от 03.11.2021 год. наказателното производство било прекратено, като била приложена разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК.

Подсъдимият рядко виждал детето Н. Ч., като основната грижа за възпитанието и издръжката му била на неговата майка Н. М.. Въпреки, че бил осъден с Решение № 380/29.07.2019 год. по гражданско дело № 350/2019 год. по описа на РС - К. да заплаща издръжка на своето дете Н. Ч., подс.М. продължил да не изпълнява редовно задължението си.

На 08.12.2021 год. А. М. бил задържан в затвор в град Т., Р. Ун. На 15.06.2023 год. подсъдимият бил освободен от затвора, след което се прибрал в Р. Б. Въпреки, че на 15.06.2023 год. подсъдимият бил освободен и въпреки, че знаел за осъждането му с горепосоченото съдебно решение да заплаща издръжка на своето дете Н. Ф. Ч., той не изплащал ежемесечно дължимата издръжка. Така, подсъдимият не изплатил издръжката на детето Н. за периода от 01.06.2023 год. до 31.10.2023 год. вкл., или общо пет месечни вноски по 250 лева, възлизащи на сума общо в размер на 1 250 лева. През този период от време той не полагал грижи за детето.

4

От приетото като доказателство по делото Удостоверение изх.№ 5383/16.05.2024 год. на СИС при РС - К. се установява, че след последно постъпилата сума от 08.12.2021 год., по изпълнителното дело № 20205140400094 са направени следните плащания от длъжника: на 26.02.2024 год. - 1 841.04 лева, представляващи издръжка за минало време; на 22.03.2024 год. - 250 лева, представляващи издръжка за периода от 20.03.2024 год. до 20.04.2024 год.; на 22.04.2024 год. - 250 лева, представляващи издръжка за периода от 24.04.2024 год. до 20.05.2024 год.; и на 14.05.2024 год. - 250 лева, представляващи издръжка за периода от 20.05.2024 год. до 20.06.2024 год.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от гласните доказателства, установени с гласните доказателствени средства показанията на свидетелката Н. М., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани изцяло; както и от събраните по делото писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд по надлежния ред, които доказателства са логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи изцяло помежду си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, впрочем приета по аналогичен начин и от двете съдебни инстанции, първоинстанционният съд е приел, че подс.А. А. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.183 ал.1 от НК - в периода от 01.06.2023 год. до 31.10.2023 год. вкл., в гр.К., след като е бил осъден със съдебно решение - Решение № 380/29.07.2019 год., постановено по гражданско дело № 350/2019 год. по описа на PC - К., влязло в сила на 19.09.2019 год., да издържа свой низходящ - дъщеря си Н. Ф. Ч., родена на **.**.**** год., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски - пет месечни вноски по 250 лева месечно, или общо в размер на 1 250 лв., поради което го е признал за виновен в извършването на това престъпление и му е наложил посоченото по-горе наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца.

Настоящата инстанция намира, че к р а й н и я т извод на първоинстанционния съд за осъществено от подсъдимия М. престъпление по 5 чл. 183 ал.1 от НК от обективна и субективна страна, е правилен – обоснован и законосъобразен, като същия е основан на събраните по делото доказателства.

Така, установено е по безпротиворечив начин от доказателствата по делото от обективна страна , че подс.А. М. не е изплащал дължимата на малолетното си дете Н. Ч. ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. за периода от 01.06.2023 год. до 31.10.2023 год. , т.е. не е заплатил повече от две месечни вноски /5 месечни вноски/ от същата, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа свой низходящ.

Настоящият състав възприема изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения относно наличието в случая на необходимите елементи за съставомерност на престъплението по този текст от обективна страна, поради което не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, няма данни подсъдимият М. да страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността му да упражнява труд, поради което не са били налице обективни причини, пречещи му своевременно да заплаща дължимата издръжка на малолетното си дете, респ. по делото не са установени доказателства подсъдимият да е бил в обективна невъзможност да си намери работа, или да е изчерпал всички възможни законови механизми за справяне със ситуацията, в която се е намирал, т.е. по отношение на подсъдимия не са установени каквито и да било обстоятелства и пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка в полза на малолетното му дете Н. Ч..