Решение № 52 от 17.03.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Козлодуй, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело № 20241440101285 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от В. М. М., ЕГН ********** срещу ...................................

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сума в размер на 868.42 лв за вземания както следва: договорна лихва по кредита в размер на 139.81 лв; възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 648.24лв; мораторна лихва в размер 80.37лв, по договор за потребителски кредит № 442336/20.11.2021г.

С исковата молба се иска от съда да признае договора за нищожен на поради съдържащите се в него неравноправни клаузи, като на основание чл.

23 ЗПК да бъде обявен за недействителен, а сумите: договорна лихва по кредита в размер на 139.81 лв; възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 648.24лв; мораторна лихва в размер 80.37лв, по договор за потребителски кредит № 442336/20.11.2021г., да бъдат признати за недължими.

Претендират за разноски.

С исковата молба се твърди, че на 20.11.2021г., чрез кандидатстване по интернет за бърз кредит, след подадена заявка ищцата е одобрена за отпускане на кредит от разстояние. След одобрението, М. сключва договор с небанково дружество - „Ай Ти Еф Груп" АД, с ЕИК 202255877, с адрес гр.София, п.код;1303, ул.“Ал.Стамболийски“ 84-86, с номер на договора 442336/20.11.2021г. Твърди се, че договора за отпускане на заем е без обезпечение и без поръчителство. Няколко часа по-късно М. е била одобрена за кредита, и същият е бил отпуснат - бърз потребителски кредит, в размер на 600лв. М. е подписала договор за отпускане на кредита, със следните 1 параметри - сума на отпускане - 600лв., период на изплащане - 12 месеца, от 20.12.2021г. до 20.11.2022г., срок на връщане - 20.11.2022г., на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 115.67лв - сформирана като част от главница,лихва, неустойка/липса на обезпечение.

Сочи се, че обща сума за връщане по отпуснатият кредит е 1388.05лв., от които главница - 600лв., възнаградителна лихва - 648.24лв., друга лихва в размер на 139.81лв., разбита на 12 месечни вноски.

Твърди се, че в т. 5.1 от Договора съществува клауза, с която се дава възможност на ищцата да представи банкова гаранция, като вид обезпечение, която банкова гаранция да обезпечи вече отпуснатият кредит, и да ползва помалка лихва от предвидената.Кредитополучателя не е могъл да подсигури поръчителство от две физически лица, които да авалират и подсигурят обезпечението по кредита, поради което кредитното дружество определя висок процент за възнаградителна за него лихва, поради предоставяне на банкова гаранция от самото кредитно дружество, описано в т.5.2.2 от Приложението.

Твърди се, че използвайки крайната нужда на ищцата и неловкото й икономическо състояние, което я притискало й е пробутано в допълнение на договора за кредит и предоставената гаранция от самото кредитно дружество, за отпускане на бърз потребителски кредит, с което М. се задължила да върне сума с определена лихва над няколко стотин пъти от позволените проценти на БНБ. Така предоставената банкова гаранция била в такъв размер, който нарушавал добрите нрави и търговски практики.

При не заплащане на няколко седмични вноски, кредита е станал предсрочно изискуем, като същевременно е бил продаден/прехвърлен на цесионер -„Агенция за събиране на вземания“ - гр.София, който отговаря за цедираното задължение и неговото събиране. В молбата се сочи, че М. не оспорва прехвърлянето на събирането на вземането, същото било заложено предварително и посочено в подписаният договор. Сочи се, че М. не си спомня дали е информирана за извършената цесия, но не оспорва това.

Сочи се, че ищцата е внесла по сметка на кредитното дружество – „АСВ“ ЕАД, сумата, представляваща отпуснатата главница по договора, в размер на 600лв., за което са приложили вносна бележка.

Сочи се, че в Районен съд-Козлодуй е образувано ЧГД № 1415/2023г въз основа на подадено ЗИЗИ по чл. 410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Твърди се, че при издаване на ЗИ съдът не е обърнал внимание на неравноправните клаузи в процесния договор.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорват като неоснователен. Предентират се разноски в настоящото производство.

На първо място, се излагат твърдения че настоящото производство е недопустимо. Излагат се твърдения, че срещу ищеца В. М. М. е образувано ч.гр.д. № 1415/2023 г. по описа на Районен съд - Козлодуй. Срещу издадената 2 заповед за изпълнение длъжникът не е възразил в законоустановения срок.

Заповедта за изпълнение е била връчена на лице от домашните му на 16.04.2024 г., като същият не е подал възражение в законоустановения едномесечен срок.

Твърди се че установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Сочи се, че след влизане в сила на съдебно решение предявяване на иск по същото би бил недопустим, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.

Твърди се, че предявеният отрицателен установителен иск се явява недопустим и на следното основание: Предявяването на иск по общия ред на чл. 124,ал.1 ГПК,за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение,е недопустимо, поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК.

На следващо място се взема отношение по липсата на информация относно взетите предвид допускания при формиране на ГПР, като са цитирани текстове от съдебни решения.

С Отговора се твърди, че разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК изисква да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. От ответника чрез процесуалния представител е постъпила молба, с която се подържа Отговора, направено е възражение по разноските по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Претендира се юрисконсулстко възнаграждение в размер на 350 лв.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877 и ищеца по настоящото дело е сключен Договор за потребителски кредит № 442336/20.11.2021г. Не се спори, че ищцата в качеството на „заемател" е получила сума в размер на 600 лв.

В приложение № 1 към сключения договор между горните страни са посочени параметрите на кредита, като в 7 е посочена годишната лихва за ползване на кердита – 40.55%, а в т. 9 годишен процент на разходите – 49%. а в т. 3.7 фиксиран годишен лихвен процент – 40.05%. В т. 11 обезпечения е посочено, че размера на банковата гаранция трябва да бъде в размер на 739.81, а в т. 12 е посочен общия размер на всичси суми дължими от кредитополучателя – 1388.05 лв. В погасителния план към процесния договор колона 5 е посочено, че неустойката в случай на непредставяне на обезпечение е в размер на 54.02 лв. месечно или общ размер за целия срок на договора 648.24 лв

В раздел V "Обезпечение по кредита" от договора е посочено, че 3 кредитополучателя е длъжен да учреди обезпечение, като съгласно т. 5.2 обезпеченията могат да бъдат – поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. Съгласно т. 5.6 в случай, че кредитополучателя не представи в срок /до края на следващия ден, считано от предоставянето на сумата/ обезпечение по кредита, дължи неустойка изрично посочена в приложение № 1 към договора.

Безспорно е между страните, че в РС Козлодуй е било образувано ч.г.д.

№ 1415/2023г по описа на РС Козлодуй, по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, със заявител „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД. По частното дело е издадена Заповед за изпълнение, влязла в сила, с която е разпоредено на длъжника В. М. да заплати на заявителя сумата 600 лв – главница, 139.81 лв – договорна лихва, 80.37 лв – мораторна лихва както и сумата 25 лв за държавна такса и 150 лв юрисконсултско възнаграждение. В това производство заповедния съд не е извършил проверка за неравноправни клаузи в сключения между страните договор.

По делото не се спори, че с Приложение № 1, към договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, вземането на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД произтичащо от процесния договор е прехвърлено в собственост на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на същата се установява, че след прибавяне на дължимата неустойка в общ размер 648.24 лв като допълнителна месечна такса в размер на 54.02 лв , то ГПР ще надхвърли многократно петкратния размер на законната лихва по просрочени кредити и ще бъде в размер на 496.44%. Горното заключение съдът приема като обективно, пълно и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата 868.42 лв за вземания както следва: договорна лихва по кредита в размер на 139.81 лв; възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 648.24лв; мораторна лихва в размер 80.37лв, по договор за потребителски кредит № 442336/20.11.2021г.

В тежест на ищцата е да докаже, че Договора е нищожен на основание сочените в исковата молба такива.

В тежест на ответното дружество е да докаже наличието на основание за плащане на сумата.

Съдът е приел предявеният иск за допустим на следните основания:

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В тази насока е практиката на СЕС / Решение от 17 май 2022г. по дело С-600/19, решение от 4

17 май 2022г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18 декември 2023г. по дело С-231/23./ В посочената практика се изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Съдът е посочил, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции, и с оглед на това в цитираните по-горе решения е приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. СЕС е посочил, че произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички клаузи от договора, а не само на една. Според посочената практика, в случай че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана. СЕС е пояснил, че забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори да са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни /определение от 18 декември 2023г. по дело С-231/23/.