Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 299 от 30.12.2025, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 399/2025
Вид
Решение № 299
Подписан
30.12.2025
В сила
29.01.2026
Състав
МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Тетевен, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330100399 по описа за 2025 година

Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство.

Ищецът излага е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. С разпореждане по ч.гр.д. №к/2024г запоредният съд е дал указание на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си ,поради връчване на заповедта по реда на чл.47 от ГПК.

Ищецът излага,че е сключил с ответника договори за предоставяне на мобилни услуги,за лизинг на аксесоари и устройства,и за услуга интернет за дома с предпочетен номер,цитирани в исковата молба.

Ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите,вследствие на което те са прекратени едностранно от ищеца на 09.12.2022г.

Към 15.12.2022г ответникът е имал задължения от предходни периоди в размер на 1732.23 лева,както и дължими лизингови вноски в общ размер на 2643.70 лева.Като последица от неизпълнението е начислена и неу,стойка в размер на 1594.32 лева.

Клаузата за неустойка е обективирано в т.8 от договори за мобилни 1 услуги,сключени с ответника.

За задълженията на ответника са издадени цитирани в исковата молба фактури.

Задълженията на ответника са в общ размер на 6076.74 лева.Към датата на подаване на исковата молба посочените суми не са заплатени от ответника.

Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено съществуването на вземане на ищеца в размер на 6076.74 лева,като му се присъдят и разноските в исковото и по заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба отособения представител на ответника-адвокат Х.,в който е изразено становище за допустимостна иска,оспорва се истинността на приложени от ищеца договори,възразява се срещу твърденията заналичие на основание за начисляване на неустойка.

От представените по делото писмени доказателства,в т.ч. по приетото ч.гр.дело №к/2024г по описа на РС-Тетевен и заключението на съд.счетоводната експертиза,изготвена и защитена от вещото лице Р. Х.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Приложени са по делото цитираните в исковата молба договори,сключени между страните по делото,за предоставяне на мобилни услуги,за лизинг на устройство и базови аксесоари и предоставяне на услуга интернет за дома с предпочетен номер,допълнителни споразумения към същите/подробно описани и в писмена молба на л.159-160 от делото,справкидетайлни потребления за посочени мобилни номера.

С влязло в сила разпореждане Рег.№42/07.01.2025г,постановено по ч.гр.д. №к/2024г по описа на РС-Теевен е отхвърлена претенция на ищеца за неустойка в общ размер на 1428.07 лева,както и издадена Заповед по чл.410 от ГПК Рег.№9/07.01.2025г,за следното вземане: сумата от 4648.67 лева,главница за период от 17.07.2022г до 14.11.2022г,ведно със законната илхва от 22.11.2024г ддо изплащане на вземането,за държавна такса в размер на 92.97 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 724.60 лева.

С разпореждане Рег.№704/04.03.2025г заповедният съд е указал на заявителя,че с оглед връчване на заповедта по реда на чл.47 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен 2 срок.Разпореждането е връчено на заявителя на дата 12.03.2025г,като в преклузивния срок по чл.415,ал.4 от ГПК е предявен иска,предмет на настоящето производство.

От заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице Р. Х. се установява следното:

Претендираните от ищеца вземания по цитираните в исковата молба договори за предоставяне на мобилни услуги,за периода от 15.07.2022г до 14.12.2022г са за сумата от 1073.60 лева,със срок на плащане на задължението към 30.12.2022 година.По договорлите за лизинг за цитирания период задължението е за сума в размер на 3 312.82 лева,със срок на плащане към 30.12.2022 година.

Има извършени плащания от ответника по договорите,установени в баланса по фактура от 15.08.2022 година.

При така изложената факторогия се налагат следните правни изводи:

От приетите Договори за предоставяне на мобилни услуги,интернет услуга за дома и за лизинг на устройства и базови аксесоари се установява, че страните са били във валидни договорни правоотношения по сключените между тях договори, подробно описани в исковата молба, по които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги,също така му е предоставил на лизинг и устройства и базови аксесоари.

По отношение на отчетния период съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи.

Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил 3 възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н. С оглед предоставените и реално използвани услуги през съответните отчетни периоди, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на потребителя до мобилната мрежа. Видно от приетите писмени доказателства по делото, мобилният оператор фактурира задълженията по договора за мобилни услуги ежемесечно за всеки отчетен период, вкл. същото се установява и от неоспорените детайлни потребления за фиксирани номера,посочени и в съд.-счетоводната експертиза.

В приетите по делото договори за лизинг се установява, че мобилният оператор е предоставил на ответника устройства/ базови аксесоари.Съдът приема за доказано предаване на вещите по договорите за лизинг с оглед изричната уговорка по същитев частта, в която е описано, че с подписването им са предоставени устройствата.

Доказателствата за плащане на сумите,посочени заключението на експертизата, не са ангажирани от ответника, който носи тежестта на доказване, поради което, в приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за недоказан.

В предвид горните съображуения съдът намира за основателен и доказан предявения установителен иск, за сумите/задълженията посочени в съд.счетоводната експертиза,респ. в общ размер на 4386.42 лева,до който размер следва да бъде уважен иска.Също и за периода по заповедта за изпълнение.

Разликата за сумата от 1690.32 лева се претендира от ищеца като неустойка и въпреки заявеното с молбата на л.103 от делото,че не поддържа иска в тази му част,то след като липсва изявление за оттегляне или отказ/частично/ от иска,съдът дължи произнисане за тази част от вземането.„ Съгласно разясненията,дадени в т.9 от ТРП №4/2013г на ОСГТК на КС, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено 4 принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.Не е допустим иск за разноските по заповедното производство.

Както съдът изложи по-горе в мотивите,с влязло в сила разпорежданет заповедният съд е отхвърлил претенцията за неустойка в размер на 1428.07 лева,неустойката не фигурира в издадената Заповед по чл.410 от ГПК,поради и което тази претенция на ищеца,респ. за вземане за неустойка се явява недопустима.

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното и исковото производство,съразмерно уважената част от вземането.По заповедното производство се дължи такса в размер на 87.78 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева.По ишсковото производство се дължи такса в размер на 87.67 лева,сумата от 300.00 лева за депозит за вещо лице,сумата от 346.52 лева за адвокатско възнаграждение и 650.00 лева за депозит за особен представител на ответника.Общия размер на разноските е 1825.45 лева.

Мотивиран от горното,съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК,съществуването на вземане на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК:130460283, със седалище и адрес на управление в град София,ж.к.Младост 4,Бизнес Парк София,сграда 6,представляван от с, чрез пълномощника по делото адвокат

Г. З.-САК, срещу

В. Борисова

И.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл., в размер на 4386.42/четири хиляди триста осемдесет и шест лева и четиридесет и две ст./ лева,представляваща стойност на ползвани и незаплъатени мобилни услуги,интернет услуга за дома чрез предпочетен номер и по договори на лизинг на устройства и аксесоари на изплащане,за периода от 17.07.2022г до 14.11.2022г., като за разликата до претендираната сума от 6076.74 лева,представляваща вземане за неустойка,отхвърля иска,като недопустим в тази му част.

ОСЪЖДА В. Б. И.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл. да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“-ЕАД, с ЕИК:130460283, със седалище и адрес на управление в град София,ж.к.Младост 4,Бизнес Парк София,сграда 5

6,представляван от г,чрез п ълномощника по делото адвокат Г. З.-САК,сумата в размер на 1825.45/хиляда осемстотин двадесет и пет лева и четиридесет и пет ст./лева,представляващи сторени разноски по настоящето производство и по ч.гр.д. №к/2024г. по описа на РС-Тетевен.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________ 6