Решение № 320 от 21.06.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Ямбол, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Р. Димитрова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20212330102749 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, с която се претендира да се приеме за установено по отношение на ответника Г. К. К., че към нея съществува изискуемо вземане, а именно: суми в общ размер на 605,42 лв.,представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; неплатени месечни абонаментни, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 08.02.2019г. между Г. К. К. и „Теленор България" ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 16,99" със стандартен месечен абонамент в размер на 16,99 лв. К. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 101,50лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 08.02.2019г. -14.04.2019г.

Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 42,48 лв., която не надвишава три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № ***г.

1

Сочи, че на 08.02.2019г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** з& срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 16,99" със стандартен месечен абонамент в размер на 16,99 лв. К. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 58,07лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 08.02.2019г. - 14.04.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 42,48 лв., която не надвишава три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №***г.

На 08.02.2019г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 16,99" със стандартен месечен абонамент в размер на 16,99 лв. К. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 109,38лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 08.02.2019г. - 14.04.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 42,48 лв., която не надвишава три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №***г.

На 08.02.2019г. между Г. К. К. и „Теленор България" ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет+ 16,99" със стандартен месечен абонамент в размер на 16,99 лв. К. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 71,12лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 08.02.2019г. -14.04.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 42,48 лв. , която не надвишава три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №***г.

На същата дата - 08.02.2019г., и по повод горепосочения договор с предпочетен номер + * * * , мобилният оператор предоставя на Г. К. К. устройство с марка *** *** на преференциална цена, посочена в договора. В договора е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги, К. дължи сума в размер на 95,43 лв. , начислена 2 във фактура №***г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.

Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:

1. фактура №***г. за отчетен период 08.02.2019г. - 14.02.2019г.. срок за плащане - 02.03.2019г. издадена за сумата от 86,10 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както следва:

21,24 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;

21,24 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +*** 22,38 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***;

21,24 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;

Фактурата се претендира в размер на 67,96 лв., поради извършено плащане в размер на 18,14 лв., което погасява частично задължението за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*** до размер 4,24 лв.

2. фактура №**********/15.03.2019г. за отчетен период 15.02.2019г. 14.03.2019г.„ срок за плащане - 30.03.2019г., издадена за сумата от 204,14 лв. представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както следва:

63,26 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***;

19,84 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***;

88,15 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***;

32,89 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***;

3. фактура №***г. за отчетен период 15.03.2019г. - 14.04.2019г., срок за 3 плащане - 30.04.2019г., издадена за сумата от 67,97 лв. представляваща неплатени абонаментни такси, както следва:

17,00 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;

16,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;

16,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;

16,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;

4. фактура №***г. за отчетен период 15.05.2019г. - 14.06.2019г„ срок за плащане - 30.06.2019г.. издадена за сумата от 265,35 лв. представляваща неплатени неустойки и дължима сума за мобилно устройство, както следва:

42,48 лв. неустойка за предпочетен номер +***;

42,48 лв. неустойка за предпочетен номер +***;

42,48 лв. неустойка за предпочетен номер +***;

42,48 лв. неустойка за предпочетен номер +***;

95,43 лв. дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер +***;

С оглед на гореизложеното ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - гр. -Я. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК поради което, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Теленор България" ЕАД е възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.

Претендират се направените в заповедното и исковото производство разноски.

В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Твърди се, че ищецът основава предявената претенция на издадени от същия фактури, описани в исковата молба. Фактура № *** от 15.04.2019г. съдържа детайлни справки за ползваните от потребителя услуги за четирите, посочени в исковата молба мобилни номера. От тях е видно, че услуги не са 4 ползвани, т.к. липсва потребление на разговори и интернет за всеки един от мобилните номера. Съгласно чл.26 от Общите условия на Теленор ЕАД „при ползване на услуги“, чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Предвид липсата на „ползване" на услуги счита, че ответника не е потребил мобилни услуги и сумата по цитираната фактура е недължима от него.

По отношение начислените с Фактура № *** от 15.06.2019г. суми, представляващи неустойки по 42.48лв за веки един от четирите мобилни номера, счита, че също се претендират неоснователно. Счита, че клаузата по чл.11 от договора, регламентираща е неравноправна, респективно нищожна на основание чл.146, ал.1 и ал.2, вр.чл.143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП; както и на чл.З, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета, т.к. създава неравноправност между договорящите страни. Отделно от това, сключения договор видно се попълва от служител на ищеца. Същия се представя на потребителя от мобилния оператор с попълнени данни от последния, с клаузи, които не могат да бъдат неприети от потребителя, т.к. представения договор е готова бланка, която не може да бъде коригирана от потребителя и същия да възрази и не приеме определени клаузи от договора, т.к. не може да влияе върху тяхното наличие, като се позовава на практиката на ВКС Решение № ***г. по д.***г. на ВКС; Решение №***г. пот.д. 203/2015г. на ВКС.

По претенцията в размер на 95.43лв, представляваща част от направена отстъпка на стандартна цена на устройство , счита, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се установяват обстоятелства, които да релевират претенцията. Ищецът не е доказал, че между страните има възникнало валидно правоотношение по договор за лизинг; че е предоставил конкретния с индивидуализиращи го данни мобилен апарат на ответника, че е изправна страна по договора за лизинг. Ето защо счита тази претенция също лишена от основание. В съдебно заседание възраженията се поддържат.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС се установява, че по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от 5

ГПК № ***г., с която е разпоредено длъжникът Г. К. К. да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 605,42лв., представляваща задължение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; Договор а мобилни услуги с предпочетен номер +***; Договор а мобилни услуги с предпочетен номер +***; Договор а мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда – 25.01.2021г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски общо в размер на 385.00лв., от които 25.00лв. платена държавна такса и 360.00лв. адвокатско възнаграждение. Към заявлението „Теленор България“ ЕАД е приложила всички договори за мобилни услуги, на които се позовава в заповедта, ведно с приложенията към тях и Общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № ***г. съдът е дал указания на заявителя да предяви установителния си иск в законоустановения едномесечен срок. За това разпореждане последният е уведомен на 03.08.2021г., като на 30.08.2021г. е депозирал настоящият иск в съда, в законоустановения срок.

В подкрепа на исковата си претенция ищецът е представил с исковата молба всички фактури, подробно описани в нея, от които се установяват задълженията на ответницата .

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните прави изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Съдът намира иска за допустим с оглед дадените на заявителя – ищец в настоящото производство указания за предявяване на иска съгл.чл.415,ал.2 от ГПК и предявяването на иска в дадения едномесечен срок.

Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу 6 вземането.

Предмет на иска по чл.79,ал.1 от ЗЗД е вземане, представляващо стойност на далекосъобщителни услуги, удостоверени в издадените от ищеца фактури.