Разпореждане № 3533 от 10.08.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3533 гр. Разград, 10.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД К. КОСЕВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно гражданско дело № 20263330101483 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение против М.

З. Т., **********, настоящ адрес: гр. *****, кв. ******, ул. ******, бл./№ *, общ. *******, обл.************ задължение въз основа на Договор за потребителски кредит № 7053607*** от 14.06.2024 г., сключен с „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, цедирани от заявителя.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че преди извършване на цесията, длъжникът е направил плащане към първоначалния кредитор сума в размер на 0.69 евро, с която е погасена част от дължимата лихва за забава. След извършване на цесията, същият не е извършвам плащания към процесното дружество..

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.06.2024 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД /кредитор/ от една страна, а от ***** ****** ****** /кредитополучател/, бил сключен представения по делото Договор за потребителски кредит № 7053607***, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сума в размер на 6000,00 лева/3067.75 евро, 1290.90 лева са договорени за предоставяне като застрахователна премия по застраховка. Посочени са ГЛП 41.05 % и ГПР 49.49%. Договорът е с краен срок 15.06.2026 г. с план за погасяване на кредита на 24 месечни анюитетни вноски и общ размер на дължимата сума 10806.35 лева.

Заявителят основава претенцията си на сключен на 31 юли 2025г.

Договор за покупко - продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК 131134*** и Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, ЕИК 202527***, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД (правоприемник на което е Агенция за контрол 1 на просрочени задължения АД, с ЕИК: 207172***, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно твърдение на заявителя длъжникът е уведомен за извършената цесия.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер 49.49%. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.

Сключването на договор за застраховка към Потребителския договор за кредит е посочен като правна възможност по чл.19 от Договора за предоставяне на потребителски кредит от кредитора. Видно от представения Погасителен план, застрахователната премия, както и таксата са включени в общата месечна вноска на длъжника, претендират се като главница по договора за кредит, върху тях се начислява възнаградителна лихва и обезщетение за забава - потребителят се е задължил да заплати застрахователна премия в размер на 1290.90 лв, платими на 24 месечни вноски по 450.27 лева, като в самия погасителен план не е посочено каква част от месечната вноска кои разходи по кредита покрива.

Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити тази норма „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия“.

Въпреки че в договора за заем е посочено, че застраховката не е задължителна и от нея не зависи сключването на договора, в конкретния случай такава застраховка е сключена още със сключването на договора, като дори цената е включена в цената на месечната вноска по кредита и представлява разход по последния. Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на 2 член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание член 22 ЗПК. Целта на изискването за посочване на ГПР в договора е потребителят да разбере какво е реалното оскъпяване на кредита и да може да съпостави наличните пазарни предложения и да упражни избора си съответно на индивидуалния си интерес. Неправилното посочване на ГПР може да бъде разгледано и като нелоялна търговска практика от страна на кредитните институции. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C-453/10 търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Ето защо, съдът приема, че с посочване на ГПР 49,49%. е нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания. Това от своя страна води до недействителност на целия договор на основание член 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора, което обуславя приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

В тази връзка и доколкото действително предоставената на длъжника в заем сума – главница по договора е в размер на 6000,00 лева с равностойност в евро 3067.75 евро и същата съгласно признатото от заявителя, че са извършени плащания в размер на 0.69 евро е погасена до този размер, искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми, следва да бъде уважено за сумата 3067.06 евро.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Да се издаде заповед изпълнение в полза на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД с ЕИК: 207172*** и адрес: гр. София, УЛ.ПАНАЙОТ ВОЛОВ 29, ет.3, п. к. 1527, общ. Столична, обл. София (столица), законен представител Янислав Бориславов Янакиев - Изпълнителен директор, против М. З. Т., **********, настоящ адрес: гр. *****, кв. ******, ул. *******, бл./№ *, общ. *******, обл. ****** за сумата 3067.06 евро дължима неплатената главница по Договор за потребителски кредит № 7053607*** от 14.06.2024 г., сключен с „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 07.07.2026 г. до окончателното и изплащане, както и за сумата 52.14 евро разноски за заплатена държавна такса и 92.39 евро адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД с ЕИК: 207172*** и адрес: гр. София, УЛ.ПАНАЙОТ ВОЛОВ 29, ет.3, п. к. 1527, общ. Столична, обл. София (столица), законен представител Янислав Бориславов Янакиев - Изпълнителен 3 директор, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу М. З.

Т., **********, настоящ адрес: гр. *****, кв. *******, ул. ******, бл./№ *, общ. *******, обл. ***** за следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит № 7053607*** от 14.06.2024 г., сключен с „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД: главница над присъдения размер от 3067.06 евро до претендирания от 3.727.81 евро, договор лихва за периода 15.07.2024 г.31.07.2025 г. в размер на 1.274.26 евро и мораторна лихва, начислена за периода 16.07.2024 г.-06.07.2026 в размер на 599.30 евро, както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4