Решение № 698 от 20.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330201594 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 780014-F758188 от 22.07.2024г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „СЛАДКА РОЗА“ ООД, ЕИК 204827857, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от А.А.Р., ЕГН: ********** и К.Г.Т. с ЕГН:**********, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал.

1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 2006 г./, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС

Жалбоподателят „СЛАДКА РОЗА“ ООД в жалбата оспорва издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и навежда аргументи за маловажност на случая. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на НАП, чрез процесуалния представител юрк. К. навежда съображения за правилно и законосъобразно издадено НП и пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждане на разноски за 1 осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят „СЛАДКА РОЗА“ ООД стопанисвал обект – магазин за цигари и алкохол, находящ се в **, във връзка с която дейност в обекта имало монтирано фискално устройство (ФУ) – електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) марка "DATECS DP-25", с индивидуален номер (ИН) на фискалното устройство ** и индивидуален номер на фискалната памет (ФП) **.

На 26.01.2024 г., свидетелят Ю. З. Д., на длъжност ** по приходите в ЦУ на НАП, заедно със свои колеги извършили проверка на търговския обект във връзка със спазването на данъчно-осигурителното законодателство. След легитимирането си, органите изискали паспорта на ФУ, но документът не бил наличен в търговския обект и не бил представен до приключване на проверката.

Нарушението било установено на дата 26.01.2024 г. и документирано с ПИП cep. АА № 0157611 г.

Така описаното нарушение не водило до неотразяване на приходи.

Впоследствие на документа бил направен дубликат, който бил представен на контролните органи.

Въз основа на горните констатации свидетелят Ю. З. Д. приел, че е бил нарушен съставът на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г./. вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което съставил АУАН с бл. № F758188/29.02.2024г.

Актът бил подписан без възражения от управителя на дружеството, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан като свидетел св. Д. заявява, че той е писал и подписал предявения на жалбоподателя АУАН и поддържа последния. В допълнение сочи, че по време на проверката действително изисканите от проверяващите документи, а именно свидетелство за регистрация на фискалното устройство и на паспорта на същото фискално устройство не са били налични в обекта.

Свидетелят сочи, обаче, че служителят в магазина положила много усилия да открие документите, като същите въпреки, че не били открити по време на проверката били представени в деня на съставяне на АУАН.

Показанията на свидетеля Д. се подкрепят и от тези на свидетеля С.А., който сочи, че няколко дни преди проверката е бил нает за извършване на ремонт на ел. инсталацията в процесния магазин. След като приключил решил да почисти остатъците от ремонтните работи като заедно с тях изхвърлил в 2 коша и папка с листи, които били паднали на земята и които той счел за непотребни, като от показанията му се установява, че това са били именно търсените от проверяващите документи.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.

Задължението за съхраняване на документи в търговски обект във връзка с Наредба № Н-18 от 2006 г. е съответно разписано в глава шеста от Наредбата, издадена съобразно разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г., всяко лице по чл.

3 от ЗДДС със стационарен търговски обект е длъжно да съхранява в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6 от ЗДДС.

От представените по делото доказателства безспорно се установява, че на процесната дата жалбоподателят не е съхранявал паспорта на ФУ в стопанисвания от него търговски обект и така е нарушил разпоредбата на чл.

42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г.

В случая се касае за отговорност на юридическото лице и въпроса за субективна съставомерност не следва да се обсъжда. За нейното възникване е достатъчно да е осъществено нарушение на дадена норма, за да се наложи съответната санкция.

Съдът намира, че административнонаказващият орган е квалифицирал правилно извършеното нарушение като такова по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г. и правилно е приложил санкционната норма от същия закон, а именно чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.

На следващо място, не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.

АУАН е съставен, а атакуваното НП е издадено от компетентни длъжностни лица видимо от Заповед № 3ЦУ-384 от 27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП.

Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената правна норма.

АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Въпреки изложеното, съдът счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН независимо, че извършеното административно нарушение е формално по своя характер и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Преценката дали извършеното административно нарушение е маловажен случай се прави с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат от деянието общественоопасни 3 последици, всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения.

По делото е безспорно установено, че към момента на извършване на проверката – 26.01.2024 г., паспортът на ФУ не е бил наличен в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя. Също така се потвърждава, че още при отзоваването на управителя на дружеството на датата за съставяне на АУАН паспорта на ФУ е бил представен на извършилите проверката **и от ЦУ на НАП, като се установи и че документите са били изхвърлени по погрешка от св. Ашголян при извършен от него ремонт на ел. инсталацията на магазина, а не по вина на дружеството.

Макар да е доказано извършването на нарушението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС от страна на жалбоподателя, в случая са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За органа съществува императивното задължение винаги преди да издаде наказателно постановление да извърши преценка по чл. 28 от ЗАНН и ако са налице условията за това – да го приложи, а за съда, осъществяващ контрол за законосъобразност на издаденото вече наказателно постановление – задължението да извърши преценка и на това основание, като част от цялостната проверка за законосъобразност, като при констатиране на маловажно нарушение следва да отмени постановлението дори само на това основание.

За да се прецени степента на обществена опасност на нарушението е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. В разглеждания случай, макар паспортът на ФУ да не е бил представен при извършване на проверката, „СЛАДКА РОЗА“ ООД е разполагало с паспорт на ФУ, който е бил представен на контролните органи.

Независимо, че административното нарушение е извършено посредством бездействие и настъпването на вредоносни последици не е елемент от фактическия му състав, то разкрива явно незначителна степен на обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, вр. чл. 11 и чл. 28 ЗАНН. Наличието на маловажен случай се преценява за всяко административно нарушение конкретно и същото не зависи от състава на нарушението. В разглеждания случай, макар и да е налице съставомерно административно нарушение по чл.

42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г. вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, то безспорно е маловажно по смисъла на закона.

Освен това, съдът намира, че целта на генералната и специалната 4 превенция по смисъла на чл. 12 от ЗАНН е осъществена. Макар паспорта на ФУ да е представен след проверката, съдът намира, че поведението на жалбоподателя по-скоро показва желание да се поправи и да изпълни задължението си, като се установи, че е бил изкаран дубликат на паспорта от фирмата, която обслужва фискалното устройство, тъй като последният е бил изхвърлен при ремонт на ел. инсталацията от самия ел. техник, а не по вина на служители на дружеството. В този смисъл, съдът намира, че наложената на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1000 лева се явява несъразмерно тежка и не отговаря на степента на обществена опасност на извършеното нарушение, която е по-ниска в сравнение с други нарушения от същия вид.

Тъй като наказващият орган е подходил формално и не е преценил и обсъдил всички факти и обстоятелства около нарушението, по този начин е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Следвало е с оглед на посочените по-горе обстоятелства да се счете, че се касае до маловажен случай на административно нарушение, при което да се използва правомощието по чл.28, б.”а” от ЗАНН /действаща разпоредба към момента на издаване на наказателното постановление/.

Поради това и за съда остава възможността да отмени атакуваното наказателно постановление, като на осн. чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН ПРЕДУПРЕДИ нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед горното, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 780014-F758188 от 22.07.2024г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „СЛАДКА РОЗА“ ООД, ЕИК 204827857, със седалище и адрес на управление:

**, представлявано от А.А.Р., ЕГН: ********** и К.Г.Т. с ЕГН:**********, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 2006 г./., следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.

Разпечатката съдържа 46 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6df12193-d47d-42a5-bfc7-5359742ed048