Определение № 157 от 09.04.2020, Апелативен съд - Пловдив

П Р О Т О К О Л № 157 гр. Пловдив, 09 април 2020 г.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на девети април две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Председател: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

Членове: РАДКА ЧОЛАКОВА

ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Николай Божилов, сложи за разглеждане докладваното от Председателя

ВЧНД № 150 по описа за 2020 година.

Съгласно

Заповед № РД 40 от 23.03.2020 г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд във връзка с Решение на НС на РБ от 13.03.2020 г. за въвеждане на извънредно положение в РБи с оглед предпазване и ограничаване разпространението на заразата от коронавирус COVID-19 е разпоредено делата от този вид - производства със задържани лица по искания за изменение на мярка за неотклонение, при наличие на техническа възможност, да се разглеждат по Skype.

Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. П. с добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – В.Н..

На именното повикване в 10:00 часа на линията се намира обвиняемият (жалбоподател) Б.Н.М..

В съдебната зала се явява защитникът на обвиняемия - адв. И.Д., упълномощен на досъдебното производство.

ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуална пречка да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият М.: Да се гледа делото.

Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

О П

Р Е Д

Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото от Председателя.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Адв. Д.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото.

Да се даде ход на съдебните прения.

Обвиняемият М.: Също поддържам жалбата и нямам искания, вкл. за отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Да се даде ход на съдебните прения.

С оглед становищата на страните, че нямат искания, съдът О П

Р Е Д

Е Л И :

ДАВА ХОД

НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Д.: От името на моя доверител и в изпълнение на волята му сме обжалвали определението на Пловдивския окръжен съд, с което е отказано изменение на определената му мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека. Аргументите подробно сме изложили в частната въззивна жалба и не е необходимо юридически и технически да ги повтарям още веднъж. Те са пред вас.

Основният аргумент, който съм длъжен да заявя е, че М. почти два месеца е с прилагане на тази мярка за неотклонение. Направено е искане за назначаване на медицинска експертиза своевременно – нещо, което технически не е изпълнено досега. Същият има проблем със здравето си, което се установява от периодичните, почти ежедневни срещи с медицинско лице от ***. Отделно, събирането на доказателства е с едни много бавни темпове.

Доверителят ми не на последно място, разбирайки, че се издирва от органите на полицията, сам е организирал пристигането си от Б.-П., сам се е явил пред органа на ДП, за да е на разположение за провеждане на следствените действия.

Както той казва житейски – „сам дойдох и се предадох, за да се разследва по-бързо това дело и да се установи обективната истина.

На базата на тези аргументи е и искането му да приемете жалбата му за основателна като отмените определението на Пловдивския окръжен съд по отношение на мярката му за неотклонение и постановите ново, с което да определите по-лека мярка за неотклонение измежду предвидените в закона, вкл. както той неколкократно казва, дори „домашен арест“, за да може сам да организира лечението си и да не е в тежест на съдебната система.

Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.

Обвиняемият Б.Н.М.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми. Считам, че имам нужда да не съм задържан. Малко е детенцето ми – на 12 годинки и искам да мога да помагам вкъщи за него.

Не съм имал никакво намерение да се укривам, няма да създам никакви проблеми. От тази гледна точка моля да измените мярката за неотклонение.

ПРОКУРОРЪТ: Ще ви моля да оставите без уважение жалбата на обвиняемия М. и да потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд като правилно, обосновано и законосъобразно.

Може да се каже, че разследването е в един първоначален етап. На 11 февруари тази година е задържането и към настоящия момент не е разколебано обоснованото предположение. Касае се за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание от 2 до 8 години лишаване от свобода. Фактологията е изяснявана и при предходното гледане. Касае се за механизъм, при който Б.М., чрез други две лица – Д.и Д., е прокарвал в обръщение в Пловдив 50-левови банкноти, като пазаруването обикновено се е извършвало в малки квартални магазинчета срещу покупки за по 5-6 лв.

Това, което прави впечатление е, че самият М. е осъждан общо 17 пъти, като два пъти е било за деяния по чл. 243 и чл. 244 от НК, каквото е и настоящето му обвинение.

Това само по себе си дава основание да се направи извод, че обвиняемият при друга мярка за неотклонение би извършил престъпление, тъй като виждате, че животът му явно преминава от влизане до излизане в затворите.

Следващото, което изтъкна защитата му и което може би донякъде е основателно, но причината не е в органите на ДП да се извърши на този етап, това е СМЕ. За нея постановление има, но поради чисто технически проблеми, а именно невъзможност да се осигурят външните лекари към настоящия момент не е извършена, но това в никакъв случай не значи, че към настоящия момент не се полагат медицински грижи за задържания. Към ареста в П. има медицинско лице, а отделно от това съществува задължение на затворническите власти в момент, в който лицето е в състояние, изискващо хоспитализиране в медицинско заведение, да бъде изведено. На първо място това е болницата при Затвора в София, а на следващо място може да бъде всяко друго лечебно заведение, в зависимост от конкретното оплакване.

Затова считам, че най-адекватната мярка за неотклонение на този етап е именно „задържане под стража“.

Съдът даде последна дума на обвиняемия.

Обвиняемият Б.Н.М.: Моля уважаемия съд да промени мярката ми за неотклонение в по-лека.

След тайно съвещание, съдът приема за установено следното:

Производство по чл. 65 ал. 8 НПК.

С определение № 364/03.04.2020 г. по ЧНД № 591/2020 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение молбата на Б.Н.М. за изменение на мярката му за неотклонение от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека по ДП 127/2020 г., по описа на ***.

Недоволен от така посоченото определение е останал обв. Б.М., който го е обжалвал, чрез своя защитник, с искане то да бъде отменено и спрямо него се вземе по-лека мярка за неотклонение, включително и ДОМАШЕН АРЕСТ.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното определение Пловдивският окръжен съд обосновано е приел от фактическа страна, че както при първоначалното вземане на мярката за неотклонение, така и към настоящия момент е налице обосновано подозрение във висока степен на съпричастност на обв. Б.М. към деянието, предмет на настоящото обвинение.

Още при първоначалното вземане на мярката за неотклонение в производството по чл. 64 НПК първостепенният съд изчерпателно е посочил въз основа на кои събрани до момента данни може да се направи извод за наличието на това обосновано подозрение. В тази насока и настоящият съдебен състав счита, че не може да бъде игнориран протоколът за разпознаване на лице /л. 36 ДП/, справката относно промяна в регистрацията на лек автомобил ****.

Прецизността изисква да се отбележи, че последната промяна в регистрацията на въпросния автомобил, който е бил собственост на обв. Б.М., е извършено на 14.02.2020 г., чиято собственост е била прехвърлена на лицето ****.

Това обаче е станало буквално няколко дни след 10.02.2020 г., за която дата обвинението твърди че е извършено деянието.

В същата насока, към настоящия момент, е необходимо да се приеме и приложената в досъдебното производство справка от АПИ към докладна записка /л. 82 – 83 ДП/. Цитираните данни, събрани до момента, кореспондират с обясненията на другия обвиняем – Д.Д.от протокола му за разпит от 01.04.2020 г. Поради това не може да се приеме възражението на защитата, че наличието на обосновано подозрение в конкретния случай е разколебано.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие. В тази насока следва да се отбележат предходните му осъждания, видно от справката му за съдимост /л. 47 ДП/.