Присъда № 62 от 24.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ ПО НОХД № 1873/2024г. по описа на ПОС

КЪМ ПРИСЪДА № 62 от 24.09.2024г

Срещу подсъдимия Г.В.И., е внесено обвинение от Окръжна прокуратура гр.Пловдив за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК за това, че на 17.04.2024 г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – златен синджир с тегло 7 грама, 14 карата на стойност 875,00 лв. и златен кръст с тегло 2,49 грама, 14 карата на стойност 311,25 лв., всичко на обща стойност 1186,25 лева – от владението на Н.С.Р. от гр.***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.

За разпоредително заседание пострадалият Н.С.Р. не се явява, редовно призован.

Съдебното производството протича с провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27- чл.371, т.2 от НПК, след като подс.И. в съдебно заседание признава всички факти от обвинителния акт и се е съгласява да не се събират доказателства за същите, като се е отказава от разглеждане на делото по общ ред.

В хода на съдебните прения прокурорът отправя искане наказанието на подсъдимия да се определи в рамките на средния за това престъпление размер. От своя страна защитата, в лицето на адв.К., прави искане наказанието на подсъдимия да бъде ориентирано към минимума, предвиден в разпоредбата на закона. В последната си дума подсъдимият моли за по-леко наказание, което да е под минимума на правната норма.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед нормата на чл.373, ал.2 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Г.В.И., ЕГН ********** е роден на *** и живее в същия град, Б. е, български гражданин, не е женен, има основно образование, не работи.

С присъда № 242/19.06.2015 г. по НОХД № 1385/2015 г. по описа на 1

ПРС, Г. И. е признат за виновен за престъпление по чл.198 ал.1 от НК и е осъден на 2 години лишаване от свобода условно с 5 години изпитателен срок.

С определение № 667/02.08.2019 г. по НОХД № 4785/2019 г. по описа на ПРС, Г. И. е признат за виновен за престъпления по чл.325 ал.1 от НК и е осъден на 4 месеца лишаване от свобода и обществено порицание, по чл.270 ал.1 от НК, за което също е осъден на 4 месеца лишаване от свобода и по чл.131 ал.2 пр.4 т.3 вр.чл.130 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.23 ал.1 и ал.2 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание от 5 месеца лишаване от свобода и обществено порицание. Постановено е от ПРС на основание чл.68 ал.1 от НК И. да изтърпи изцяло и отделно наказанието, наложено му по НОХД № 1385/2015 г. по описа на ПРС в размер на 2 години лишаване от свобода.

С присъда № 37/17.02.2022 г. по НОХД № 7249/2021 г. на ПРС Г. И. е признат за виновен за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК и е осъден на 4 месеца лишаване от свобода. На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК са групирани осъжданията на Г. И. по НОХД № 4785/2019 г. и по НОХД № 7249/2021 г. и двете по описа на ПРС и му е определено едно общо най-тежко наказание 5 месеца лишаване от свобода, към което е присъединено и наказанието обществено порицание, наложено по НОХД № 4785/2019 г. на ПРС.

На 17.04.2024 г. около 17.00-18.00 часа в центъра на гр.Пловдив, близо до „Джумая Джамия“ подс.Г. И. се срещнал с пострадалият Н.С.Р. и свид.Т.

Г.ев М.. Те се познавали от по-рано, като с тях било и неустановено по делото лице, за което пострадалия Р. знаел, че се казва А.. Четирите лица седнали на пейките в градинката до „Джумая Джамия“ в гр.Пловдив и заедно изпили около 4 литра бира. Подс.Г. И. имал нужда от парични средства. Той забелязал, че пострадалия Н. Р. носи на врата си златни синджир и кръст.

Златният синджир на Р. бил с тегло 7 гр., 14 карата, а златния кръст бил с тегло 2,49 гр., 14 карата. Около 19.30 часа компанията решила да отиде до магазин „Била“ в ТЦ „Хали“ на ул.“Райко Даскалов“ в гр.Пловдив. Пред входа на сградата на ТЦ „Хали“ подс.Г. И. решил да отнеме златния синджир с кръст от пострадалия Н. Р. и после да ги продаде. В изпълнение на взетото решение подс.И. силно блъснал с ръце пострадалия Р. и той паднал по гръб на стълбите пред ТЦ „Хали“ в гр.Пловдив. Тогава подсъдимия се навел над свидетеля Н.

Р., силно издърпал с ръка златния му синджир, скъсал го и го взел заедно с висящия на него златен кръст, след което побягнал по ул.“Райко Даскалов“ в северна посока. Пострадалият Р. се изправил и хукнал да гони подсъдимия, но не успял да го настигне. Впоследствие той подал сигнал в Четвърто РУ на МВР гр.Пловдив за извършеното спрямо него престъпление. Междувременно подс.Г. И. същата вечер след деянието отишъл в заложна къща „София Евро Корект“, находяща се в гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 48 и заложил отнетия от пострадалия Р. златен синджир с тегло 7 гр. Свид. Т. Н., който бил служител в заложната къща, изготвил заложен билет № 50618 и дал на подс.Г.

2

И. сумата от 350 лв.

В хода на разследването била изготвена съдебно-стокова експертиза, която установила, че стойността на отнетия златен синджир с тегло 7 грама, 14 карата е 875 лв., а стойността на отнетия златен кръст с тегло 2,49 гр., 14 карата е 311,25 лв., като общата стойност на отнетите вещи възлиза на 1 186,25 лв.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява авторството на деянието, предмет на доказване по настоящото наказателно производство, времето, мястото и начина на извършването му.

Така описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства в досъдебното производство, възпроизведени в показанията на пострадалия Н. Р., от чието владение златните накити са били отнети, Т. М., присъствал при извършване на престъплението, поради което и очевидец на стореното от подсъдимия, Т. Н., при когото подсъдимия заложил златния синджир и получил срещу него паричната сума от 350лв. А. Д., собственик на заложната къща, предоставил по делото заложният билет, съставен на 17.04.2024г, в който са отразени личните данни на подсъдимия като заемател, предоставил златен синджир от 7гр, 14карата срещу сумата от 350л. Показанията на изброените свидетели са вътрешно непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си, подкрепящи се и от писменият документ- заложен билет. Пряк източник на доказателства по отношение на авторството са показанията на пострадалия Ресув и присъствалия свидетел Т. М.. Същите се потвърждават от показанията на представителите на заложната къща, в която е предаден от страна на именно на подсъдимия на част от предмета на престъплението - отнетия златен синджир.

Видно от изложеното, самоличността на дееца се установява от преки и косвени доказателства, които кореспондират напълно помежду си и водят до единствения възможен извод за авторството и вината подсъдимия. В тази насока е и самопризнанието, направено от подсъдимия И., по реда на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата по делото, видно от направения до тук анализ. Следва да се отбележи също така, че посочените доказателства са установени чрез предвидени в закона способи и са възпроизведени чрез доказателствени средства, съставени по реда на НПК.

Изложената фактическа обстановка подс.И. признава изцяло в хода на съдебното следствие, като се отказва от разглеждане на делото по общ ред.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установена фактическа

3 обстановка съдът счита, че подсъдимият Г.В.И. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК за това, на 17.04.2024 г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – златен синджир с тегло 7 грама, 14 карата на стойност 875,00 лв. и златен кръст с тегло 2,49 грама, 14 карата на стойност 311,25 лв., всичко на обща стойност 1186,25 лева – от владението на Н.С.Р. от гр.Пловдив, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.

От обективна страна безспорно и категорично се установява, че подсъдимият И., на посоченото по-горе време и място, е извършил действия, насочени към отнемане на движими вещи от владението на пострадалия.

Деянието е довършено тъй като предметът на престъплението е преминал във фактическата власт на извършителя, без съгласието на владелеца и с намерение от страна на подс.И. противозаконно да го присвои, като с част от предмета на престъплението подсъдимия се и разпоредил, залагайки го по късно същия ден след престъплението. За да отнеме движимите вещи подс.И. употребил сила, насочена към пострадалия свид.Р., събаряйки го на земята, след което и издърпвайки със сила златния синджир със златен кръст от врата му. Установява се, че силата, приложена от страна на подс.И., е както спрямо личността на пострадалия Р., за да сломи съпротивата му, така и след това към самите вещи с цел отнемането им от пострадалия, по който начин също е засегнал личната му неприкосновеност. Престъплението подс.И. извършил след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, т.е. и при двете хипотези на чл.29 от НК. Това е така тъй като с присъда № 242/19.06.2015 г. по НОХД № 1385/2015 г. по описа на ПРС обв.И. е признат за виновен за престъпление по чл.198 ал.1 от НК и е осъден на 2 години лишаване от свобода, т.е повече от една година, като в изпитателният срок на условното осъждана подсъдимият извършил престъпления по по чл.270 ал.1 от НК, и по чл.131 ал.2 пр.4 т.3 вр.чл.130 ал.1 от НК, за които е осъден по НОХД № 4785/2019 и н а основание чл.23 ал.1 и ал.2 от НК му било определено едно общо най-тежко наказание от 5 месеца лишаване от свобода и обществено порицание. Това второ осъждане на лишаване от свобода попадало в изпитателният срок по първото осъждане, поради което със същият съдебен акт по НОХД № 4785/2019г на основание чл.68, ал.1 от НК е било постановено изтърпяване изцяло и отделно на наказанието от 2 години 4 лишаване от свобода. Също така с присъда № 37/17.02.2022 г. по НОХД № 7249/2021 г. на ПРС Г. И. е бил признат за виновен за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК и е осъден на 4 месеца лишаване от свобода като на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК са групирани осъжданията на му по НОХД № 4785/2019 г. и по НОХД № 7249/2021 г. и му било определено едно общо най-тежко наказание 5 месеца лишаване от свобода, към което е присъединено и наказанието обществено порицание, наложено по НОХД № 4785/2019 г. на ПРС. Наказанието лишаване от свобода е изтърпяно ефективно от подсъдимия на 25.08.2021г и до датата на извършване на престъплението по настоящото дело 17.04.2024г не е изтекъл срокът от 5 години по чл.30 ал.1 от НК, в който случай разпоредбата на чл.29 НК не се прилага.

От субективна страна следва да се отбележи, че подсъдимия Г. И. е годен субект на това престъпление- пълнолетно и вменяемо наказателно отговорно лице. Съдът счита, че подсъдимия Г. И. е извършил деянието умишлено, при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият И. е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Той безспорно е имал в съзнанието си представа, че извършва действия, които имат обществено опасен характер. Той е знаел, че чрез тези действия отнема чужди движими вещи, като съзнавал, че чрез използваната от него сила след отнемането им уврежда и личността на владелеца. Подсъдимият съзнавал, че в резултат на действията му ще настъпят конкретните обществено опасни последици спрямо собственика на вещите и спрямо личността на владелеца им, но искал именно това. Мотивът за деянието му е било обстоятелството, че не е разполагал с финансови средства, с каквито решил да се сдобие по един неправомерен, забранен от закона начин.