Определение № 1385 от 27.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1385 гр. София, 27.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501023 по описа за 2026 година С определение № 3776 от 16.02.2026 г., по гр.д. № 1669/26 г., СГС, І-26, прекратява производството по делото, като намира исковата молба за недопустима.

Срещу определението е депозирана частна жалба от ищцата А. А. А.. Твърди, че исковата претенция не е възприета правилно от СГС, тъй като тя е основана на искане за заличаване на ипотека, в хипотезата на чл. 179, ал. 1 ЗЗД, а именно въз основа на съдебно решение. Сочи, че тази претенция е несамостоятелна и е винаги във връзка със спора за съществуването на ипотечното право, като според съдебната практика, заличаването на ипотеката може да стане само ако се признае с акт на съда, че задължението по ипотеката е погасено или че ипотечното право не съществува. Моли да се отмени решението.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба на А. А. А., в която се излагат твърдения, че през 2007 г. ищцата продала на Н. и Е. М. свой апартамент, като цената била заплатена с кредит от „Банка ДСК“ ЕАД. През 2012 г. ищцата завела срещу М. иск за признаване, че договорът между тях бил симулативен и за ревандикация на имота, като с решение на съда, влязло в сила през 2016 г., исковете били уважени. През 2018 г. обаче тъй като кредитът, който бил отпуснат на М. вече не се обслужвал регулярно, банката предприела срещу тях принудително изпълнение, като насочила същото срещу процесния имот. Посочено е, че ищцата не е длъжник на банката, като са изложени и твърдения относно незаконосъобразността на самото изпълнително производство. Отправено е искане към съда да се признае за 1 установено по отношение на ответника „Банка ДСК“ АД, че договорната ипотека е погасена и да се постанови нейното заличаване от имотния регистър.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Ищцата А. претендира в петитума да се признае за установено спрямо „Банка ДСК“АД, че договорната ипотека е погасена и да се постанови нейното заличаване.

Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗЗД вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Според изложението на ищцата в исковата молба, се касае до втората хипотеза, тъй като дългът, който е бил обезпечен не съществува, но кредиторът не заличавал ипотеката.

При тези твърдения съдът намира следното:

В решение № 431 от 08.11.2011 г. по гр. д. № 1759/2010 г., Г. К., ІV г. О. на ВКС е приел, че „по начало след като ипотеката е погасена, то трябва да бъде заличено вписването й. Според разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВ вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Оттук следва, че във всички случаи, когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки че обезпеченото с нея задължение е изпълнено, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена. В този случай заличаването на вписването става въз основана влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това заличаване.“.

При съобразяване на тази практика на ВКС, следва да се приеме, че производството пред СГС е преждевременно прекратено, тъй не може да се направи извод дали искът е допустим, тъй като исковата молба е неясно формулирана.

Изложението в същата съдържа относително хаотично и непрецизно цитиране на фактите по делото, като не за всяко от релевираните обстоятелства, описани в обстоятелствената част, има формулиран съответен петитум. При тези данни е необходимо на ищцата да бъдат дадени от съда указания да прецизира както обстоятелствената част на изложението си, така и петитума, като кратко и ясно изложи твърденията си, което ще направи възможно субсумирането на същите от съда под съответната правна норма. В този смисъл ищцата следва да уточни въз основа на какви факти счита, че задължението по ипотеката е погасено или че ипотечното право не съществува. Тя следва да изясни още и защо с настоящата искова молба излага оплаквания относно законосъобразността на изпълнителното производства, има ли искания към съда във връзка с тях, за да се извърши и съответна преценка дали следва да се извърши разделяне на производството, или се касае само да изложение на цялостната фактология по очевидно усложнени правни отношения, с оглед на които са образувани множество дела, известни и на настоящият състав служебно.

2

Отделно от казаното ищцата следва да посочи своето становище и защо предявява настоящият иск, при положение, че в изложението на исковата молба сама сочи, че вече има постановени решения, влезли в сила, с които е прието отпадането на дълга (л. 6). След като се конкретизира тезата в тази насока може да се извърши и преценка за допустимост на новия иск, ако се установи, че се касае до вече разрешен спор между същите страни.

При така изложените доводи следва да се приеме, че постъпилата частна жалба е основателна. Определението за прекратяване следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на процесуалните действия.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3776 от 16.02.2026 г., по гр.д. № 1669/26 г., СГС, І-26 ВРЪЩА преписката на СГС за предприемане на действия съобразно с мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3