Акт от 26.02.2010, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 1667

Номер

1667

Година

15.4.2014 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

03.18

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Николай Грънчаров

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20131200100241 по описа за

2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. М. К., британски гражданин, роден на ... г. в У. О. К. В. и С. И., с паспорт серия Р №..., изд. на 24.01.2007г. от УКПА, чрез адв. В. Д., срещу “. Р. И. К. І”Е., пререгистрирано в ТР към АВ под ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.Р. 2760, Община Р., област Б., ул."С. Н." № 32, представлявано от Д. Ч. П.

Искането е с правно основание чл. 625 във връзка с чл. 630 ал.1 и ал. 2 от ТЗ.

Искането е основано на сключена между Д. М. К. и “. Р. И. К. І”Е. търговска сделка- Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г., с предмет Апартамент А 121, разположен на І етаж, сграда А от ваканционен комплекс „Аспен Хайтс”, с площ от 52кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, която сграда се намира в ПИ № 457006, 457007, 457008, 457009, 457018 и 457019 по плана за земеразделяне на землището в гр.Р.. Със сключения договор продавача- “. Р. И. К. І”Е. се е задължил да построи и да продаде на Д. М. К., срещу заплащането на цена от 83 811евро, недвижимия имот, предмет на предварителния договор за продажба.

В чл. 2.1 и чл. 2.3 от предварителния договор е уговорено между страните начина на заплащане на дължимата цена, като с исковата молба се твърди, че купувача- Д. М. К. е бил добросъвестен и е заплатил съобразно договореното част от продажната цена чрез валутен брокер, както следва: за резервация- 3000 евро, за първа вноска 25 143.30 евро и втора вноска 16 762.20 евро., или общо 44 905.50 евро, съобразно чл. 2.3 б.”а”, „б” е „в” от Договора. Последната вноска по заплащането на цената е следвало да се заплати на продавача при сключването на окончателен договор, който според чл. 3 от договора е следвало да се подпише в 20 дневен срок от получаване от купувача на писмено уведомление до продавача, че се е снабдил с констативен акт за установяване годността за приемане на строежа- Протокол 15 съобразно чл. 176 ал.1 от ЗУТ.

В чл. 5 от договора продавачът се е задължил и да построи и обзаведе имота до м.ІІІ на 2008г. Съобразно договореното в чл. 6 от Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г., продавачът- “. Р. И. К. І”Е., се е задължил да осигури издаването на Протокол № 16 по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителство- не по- късно от 7 месеца след издаването на Протокол № 15, предвиден в същата наредба.

Със същия предварителен договор продавачът в чл. 4.2 се е задължил да не извършва без изричното писмено съгласие на купувача, каквито и да са сделки с имота, предмет на предварителния договор, като с договора е предвидено при неизпълнение на това задължение, купувачът да има право да развали договора без предизвестие, както и да претендира връщане на заплатеното по договора, както и неустойка в размер на 0.02 %.

Поддържа се в исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, че продавача не само че не е изпълнил задълженията си по сключения между страните предварителен договор, но не е изпълнил и задължението си да не сключва сделки с недвижимия имот и да не обременява същия с тежести, без знанието и съгласието на неговия бъдещ собственик. Така в писмената молба се сочи, че “. Р. И. К. І”Е. е сключил пет договора за учредяване на договорни ипотеки върху имота без съгласието на купувача, като са учредени и три залога на дружествения дял на ответното дружество.

Освен това купувачът не е уведомен за снабдяването на продавача с констативен акт, установяващ годността за приемане на строежа и сроковете за завършването му са изтекли. Дружеството продавач и строител по предварителния договор за продажба не е изпълнило нито едно от задълженията си по сключения договор в договорените количества, качество и срокове. Имота предмет на предварителния договор за продажба на недвижим имот не е построен, завършен, прехвърлен на купувача с окончателен договор и обзаведен, така както продавача е поел задължения по договора.

Поради пълното неизпълнение и забава от страна на длъжника изпълнител и продавач по договора за продажба, купувачът Д. М. К. е счел че няма интерес от закъсняло изпълнение и е била отправена до продавача- “. Р. И. К. І”Е., Нотариална покана от 17.11.2009г. с № 15064, том VІІІ, № 63, на М. К., Нотариус с Р. на действие – РС С., връчена на ответното дружество на 19.11.2009г., с която чрез едностранно волеизявление, купувачът уведомява продавача, че разваля договора и определя среща пред нотариус на 26.11.2009г. за уреждане на отношенията. На тази среща представител на продавача е отрекъл, че е неизправна страна. По-късно е изпратена и друга Нотариална покана № 23295, том VІІ, акт 63, на Р. Д., Нотариус с Р. на действие – РС С., получена от ответното дружество на 25.08.2010г., с повторно указване на дружеството продавач- “. Р.И. К. І”Е., че договора е развален съгласно чл. 4.2 и чл. 9.3 от същия, както и с покана и даден срок, да бъде върнато на основание чл. 88 ал.1 от ЗЗД, всичко получено от купувача по разваления предварителен договор за продажба, както и покана за изплащане на дължимата неустойка по сключения договор.

По предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД и чл. 92 ал.1 от ЗЗД, от Д. М. К. срещу “. Р. И. К. І”Е., състав на СГС се е произнесъл с Решение от 09.01.2012г. по образуваното гр.д. № 1355/2011г. по описа на СГС, като е осъдил “. Р. И. К. І”Е. да заплати на Д. М. К., сумата – 25 092.20евро, заплатена част от продажната цена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2011г. до окончателното изплащане на дължимото и сумата 2 193.06лв. неустойка за забава за периода от 22.11.2009г. до 01.02.2011г., като е отхвърлил предявените искове в останалата им част като неоснователни. С Решение № 2016 от 14.12.2012г. по образуваното гр.д. № 2020/2012г. по описа на САС, решението на СГС е било отменено, като предявените искове в уважената им част са били отхвърлени от съда като неоснователни, а в останалата част, първоинстанционното решение е оставено в сила.

С исковата молба по настоящото дело, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството ответник се твърди, че и до настоящия момент ответното дружество- “. Р. И. К. І”Е., не е изпълнило задълженията си по сключения между страните Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г. Твърди се в исковата молба, че дружеството ответник продължава да държи заплатената му сума като предварително заплащане на продажната цена от купувача- Д. М. К., в абсолютен разрез с всички правни принципи за справедлива размяна на престации и недопускане на неоснователно обогатяване на продавача за сметка на купувача по сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот.

Изложеното е посочено като правно основание от ищеца Д. М. К., чрез неговия пълномощник по делото- адв. Д., че дружеството ответник- “. Р. И. К. І”Е., дължи на ищеца връщане на платеното по договора за продажба, дължимото обезщетение под формата на лихва върху платената и получена продажна цена, поради непрепрехвърляне и непредаване на апартамента, дължимото обезщетение под формата на задатък в размер на платената и получена продажна цена и дължимото обезщетение под формата на пропуснати ползи от неотдаването под на наем на апартамента, предмет на договора, поради виновното неизпълнение на ответниковите договорни задължения, които неизпълнение парични задължения, съобразно становището на ищеца са валидно правно основание съобразно текста на чл. 608 от ТЗ, в последната му редакция от ЗИД на ТЗ, обнародвана в ДВ бр. 20 от 28.02.2013г. Цитирано е в исковата молба Решение № 40 от 06.10.2011г. по ТД № 2443/2011г. на VІ-3 състав на СГС, с което при аналогичен на настоящия случай е отчетено, че претърпените вреди и пропуснатите ползи от неизпълнението на търговската сделка, представляват основание за постановяване на решение по чл. 630 от ТЗ и за откриване на производство по несъстоятелност, като това следва и от нормата на чл. 82 от ЗЗД, в която изрично е посочено, че обезщетението за неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропуснатите ползи, като пряка и непосредствена последица от неизпълнението на длъжника.

В исковата молба са изложение съображения за свръхзадълженост на дружеството ответник- “. Р. И. К. І”Е., за трайни финансови затруднения и спиране на плащанията към длъжниците още от 2007г.,за което са наведени доводи и представени писмени доказателства. Навадени са доводи и за задължения на дружеството длъжник от публично правен характер към държавата, което е основание за откриване на производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608 ал.1 т. 2 от ТЗ. Твърди се, че ответното дружество има изключително лоши икономически показатели, като не разполага нито с бързо ликвидно имущество, нито със свободни капитали, с които да осигури заплащането на задълженията му към кредиторите, като са останали само недвижими имоти, които са обезценени поради срива на пазара в района на град Р., върху които са наложени множество ипотеки и възбрани от различни хирографарни кредитори, като дори и след разпродажбата на тези имоти, сумите няма да са достатъчни за да удовлетворят всички кредитори на “. Р. И. К. І”Е..

Иска се от съда на основание чл. 630 ал.1 от ТЗ да се обяви неплатежоспособността на “. Р. И. К. І”Е., да се определи началната и дата и да се открие производство по несъстоятелност по отношение на дружеството длъжник, като едновременно с това се обяви в несъстоятелност “. Р. И. К. І”Е. и му се назначи временен синдик, като се определи датата на първото събрание на кредиторите. Иска се на основание чл. 630 ал. 2 от ТЗ, да се прекрати и дейността на органите за управление на “. Р. И. К. І”Е., тъй като е очевидно, че продължаването на дейността им, би увредило масата по несъстоятелността. Алтернативно се поддържа искането за установяване на свръхзадълженост на дружеството ответник - “. Р. И. К. І”Е., като се постанови решение по чл. 630 ал.1 и ал. 2 от ТЗ и при констатиране на свръхзадълженост на дружеството длъжник.

С исковата молба е направено искане и за допускане на предварителни мерки на основание чл. 629а от ТЗ за да се запази имуществото на длъжника, като ищецът моли съда да постанови определение, с което да постанови:

- Спиране на всички изпълнителни производства по образуваните вече изпълнителни дела, насочени срещу имуществото на “. Р. И. К. І”Е., на основание чл. 629а ал.1 т. 3 от ТЗ;

- Назначаване на временен синдик на основание чл. 629а ал.1 т. 1 от ТЗ, с правомощията по чл. 625 ал.1 от ТЗ и

- Налагане на обща възбрана и запор на цялото движимо и недвижимо имущество на длъжника, на банковите сметки и на вземанията на длъжника, съгласно чл. 629а ал.1 т. 2 от ТЗ.

С Определение № 2413 от 18.06.2013г. по образуваното ТД № 241/2013г. по описа на ОС Б., съдът е оставил без уважение искането за допускане на предварителни обезпечнителни мерки, като определението е било потвърдено с Определение № 1675/24.07.2013г. по в.ч.гр.д. № 2850/2013г. по описа на САС.

В подкрепа на твърденията в исковата молба са представени писмени доказателства, като са направени и доказателствени искания, включително и за назначаване на съдебно икономическа експертиза и са формулирани задачите на вещото лице. Представено е и уведомление по чл. 78 ал.2 от ДОПК до ТД на НАП-Б..

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, той е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратена препис от нея заедно с приложените към нея писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника- “. Р. И. К. І”Е., чрез пълномощпника му адв. А. Т., САК. Изразено е становище, че депозираната искова молба е процесуално допустима, но същата е неоснователна, тъй като твърденията в исковата молба са недоказани. Възразява се срещу доводите на ищеца, че са налице по отношение на “. Р. И. К. І”Е., предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като дружеството не е в неплатежоспосдобност и не е изпаднало в състояние, което да е довело до спиране на изпълнение на задълженията на дружеството към неговите кредитори. С писмения отговор се сочи, че за да се приеме че един търговец е неплатежоспособен, не е достатъчно да се установи, че той не е платил едно или няколко негови задължения, а следва да се изследва общото му икономическо положение и да се установи, че е налице трайна и обективна невъзможно за плащане на задълженията към кредиторите. Навадени са възражения за недоказаност на исковата претенция, като се твърди от представителят на дружеството ответник, че затрудненията на “. Р. И. К. І”Е. са временни, краткотрайни и отстраними, като се касае за моменти финансови затруднения, тъй като дружеството разполага с достатъчно имущество, за да покрие всичките си задължения, без опасност от увреждане на интересите на кредиторите му. Възразява се от ответната страна, че недоказано е и твърдението на ищеца по делото, че претендираното от него вземане е по търговска сделка по смисъла на чл. 1 ал. 1 от ТЗ, тъй като в случая една от страните е физическо лице, а възникналите между страните отношения са облигационни, а не са свързани с прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот, тъй като е сключен предварителен договор за продажба, с поето от продавача обещание да прехвърли собствеността върху апартамента на купувача, след изграждането на обекта. Така според процесуалния пълномощник на ответното дружество, не е изпълнено и друго основание отнасящо се до основанията по смисъла на чл. 608 от ТЗ, за да се приеме че са налице основания за откриване на производство по несъстоятелност – не се доказва че претендираното от ищеца вземане произтича от търговска сделка. Отделно са изложени в писмения отговор съображения, че исковата претенция за вземането на ищеца освен че е неоснователна, вече е била предмет на разглеждане по друго гражданско дело между същите страни, като съдът се е произнесъл с влязло в законна сила решение, с което е отхвърлил исковата претенция на ищеца като неоснователна, като недопустимо е чрез предявения по настоящото дело иск, да се прави опит за преразглеждане на вече установените със съдебно решение облигационни отношения между страните. Оспорва се от ответната страна, твърдението на ищеца за виновно и противоправно поведение на “. Р. И. К. І”Е. във връзка със сключения между страните Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г., като се възразява че учредяването върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор ипотеки и залози, не може да съставлява виновно поведение на ответното дружество, тъй като в редица решения на ВКС по сходни дела, вече е възприето от съда, че учредяването на договор за ипотека от продавача, по време на предварителния договор не застрашава интересите на купувачите, като същото се прави именно с цел от страна на строителя да изгради своевременно обекта- задължение което той е поел със сключения предварителен договор. ВКС на РБ в своите решения приема, че меродавен за преценка за наличието на вещни тежести върху имота в този смисъл се явява момента на прехвърлянето на правото на собственост на имота с нотариален акт. Възразява се също, че твърдените в исковата молба „стотици” дела срещу дружеството ответник, съставляват производства по сходни на настоящото дело отношения между страните по предварителен договор за продажба на недвижим имот, поради което тези искове на същите основания са били отхвърлени от съдилищата като неоснователни. В обобщение с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, процесуалния представител на “. Р. И. К. І”Е. възразява че не са налице основанията на чл. 608 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество, тъй като фактическия състав на цитираната законова разпоредба, следва да е установен като трайно, обективно и необратимо икономическо състояние на търговеца, за да бъде уважен иск по чл. 625 от ТЗ. Излагат се съображения с писмения отговор, че след като заявеното по настоящото дело с исковата молба вземане на Д. М. К. от “. Р. И. К. І”Е., е отхвърлено от съда по друго гражданско дело с влязло в законна сила решение, то тогава ищецът няма качеството на кредитор спрямо ответното дружество и не доказва необходимата процесуална легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност. Навадени са възражения, че твърденията на ищеца относно наличието на публични задължения на дружеството са напълно ирелевантни за предмета на настоящия спор, както и твърдения за други плащания към кредитори, банки и др., като не следва да бъдат вземани в предвид от съда по настоящото дело. С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК е изказано от длъжника ответник становище, че искането за допускане на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а от ТЗ е неоснователно и не следва да бъде уважено от съда.