Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2058 от 24.06.2025, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
Касационно административно дело 412/2025
Вид
Решение № 2058
Подписан
24.06.2025
В сила
24.06.2025
Състав
Диана Костова, Константин Калчев, Евтим Банев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 209, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221,ал.2 пр. първо · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 285, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 256, ал.1 т. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 30, ал. 5 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 2058

Велико Търново, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

Членове:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М. Н. и с участието на прокурора В.Д. К. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА административно дело № 20257060700412 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административно- процесуалния кодекс АПК във вр. с чл. 285, ал.1, изр. Второ от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция"Изпълнение на наказанията ГДИН против Решение №1219/11.04.2025г. постановено по адм. д. 68/2025г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което касаторът е осъден да заплати на А. А. А. , л.[населено място] [населено място] сума в размер на 1500 лева,. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 7.09.2024г. до 10.1.2025г, произтичащи от неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия /минимална жилищна площ, един час престой на открито на ден, проветрение, пряк достъп в килията на дневна светлина, наличието на дървеници в спалните помещения/ и тайна на разговорите с адвокат при престоя в следствения арест в [населено място].

Искът до претендираният пълен размер от 5500 лева е отхвърлен и решението в тази част е влязло в сила.

В касационната жалба се навеждат доводи, че постановеният акт е неправилен и необоснован, постановен в противоречие с константната съдебна практика и на европейското законодателство, касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необосновано. Касаторът е съгласен с изводите на първоинстанционния съд, както следва.

1. Касаещи периода на престой в Следствен арест В. Търново с мярка на отклонение „задържане под стража“, което се установява от приложената от касатора справка.

2. Посоченото от съда правно основание е правилно -чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, визиращ отговорност на държавата за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност. Посочена в решението е и разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, която предвижда , че държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода и задържаните под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, като ал. 5 на посочената разпоредба въвежда оборима презумпция за наличие на неимуществени вреди за лице, адресат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС.

3. Правилно съдът е посочил, че е нарушена забраната по чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС , касаеща подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение на лишените от свобода и задържаните под стража. В ал. 2 се съдържа оборима презумпция за нарушение по чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС в случаите на липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия на двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Въпреки гореизложеното намира, че неправилно съдът в качеството си на съдия- докладчик по няколко адм. д. от АСВТ е приел за служебно известно състоянието на Следствения арест в гр. В. Търново. Следователно е налице съществено процесуално нарушение, доколкото по всяко дело съдът следва да изследва относимите факти и обстоятелства, като събира доказателства непосредствено. Този принцип е нарушен, поради горното приемане на служебно известни на определени факти и обстоятелства. Намира, че според конструктивните особености на ареста в гр. В. Търново се осигурява достъп до свеж въздух и естествена светлина на ищеца, тъй като липсва нормативна база, която да установява в каква степен следва да се осъществява този достъп , поради което не може да се приеме, че е налице нарушение.

Не споделя извода на съда, че на ищеца не е осигурена минималната жилищна площ, доколкото не през целия престой на задържането от 125 дни е бил настанен с две или повече лица, като в 45 дни е бил сам или с още едно лице, поради което за този период от 454 дни му е осигурена минималната жилищна площ.

В хода на производството се явява доказано, че въпреки липсата на санитарен възел и течаща вода в килиите, на задържаните е осигуряван постоянен достъп при спазване мерки за сигурност. Освен това в чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения само в заведенията от закрит тип и арестите в затворите, но не и за такива намиращи се в РУ на МВР.

Счита, че не е доказано приетото от съда нарушение на тайната на разговорите между адвокат и подзащитен, тъй като съгласно чл. 74, ал. 10 от ППЗИНЗС срещите със защитниците и поверениците могат да бъдат прекратявани, ако не се спазва редът за провеждането им.

Освен това съдът не е обосновал размера на присъденото обезщетение, не е посочен критерий за определяне на дневен размер от 11,97 лева, при положение, че не са доказани неимуществените вреди .

От съда се иска да отмени обжалваното Решение, като постанови друго по съществото на спора и отхвърли така предявения иск. Алтернативно моли за намаляване на определеното от съда обезщетение. Претендира се присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответник касационна жалба А. А. А. оспорва подадената касационна жалба, като я намира за неоснователна. Ответникът лично заявява, че се желае Решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за не основателност на касационната жалба. Предлага Решението да бъде оставено в сила. .

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство пред Административен съд –Велико Търново се е развило по реда на чл. 203 и сл. От АПК във вр. с чл. 285, ал.1 изр.1 във вр. с чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС по искова молба на А. А. против Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", за заплащане на обезщетение в размер на 7000 лева ведно със законната лихва от 10.1.2025г., когато бездействието е било прекратено до окончателно погасяване на задължението, представляващи претърпени неимуществени вреди: накърняване на човешкото му достойнство, психически тормоз, увреждане на психическото и физическо здраве при изтърпяване на мярката „Задържане под стража“ в Следствения арест гр. В. Търново за периода от 7.09.2024г. до 10.1.2025г, произтичащи от неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия /минимална жилищна площ, един час престой на открито на ден, проветрение, пряк достъп в килията на дневна светлина, наличието на дървеници в спалните помещения/ и тайна на разговорите с адвокат при престоя в следствения арест в [населено място].

Както се посочи по- горе като правно основание за възникване на имуществената отговорност на касатора е неговото бездействие- неизпълнение на негови нормативно определени задължения по чл. 3, ал. 2 от ЗИНСЗ изразяващи се в неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в следствения арест; липсата на достатъчно дневна светлина, отопление и проветряване; липсата на санитарен възел и течаща вода; неосигуряването на престой на открито; лоши хигиенно-битови условия, невъзможност за общуване с адвокат без намесата на затворническата администрация.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства: изготвената от касатора служебна справка досежно пребиваването на ищеца в Следствения арест, номер на килия и съответно с кои други лица е бил настанен, данни за медицински прегледи, данни за провеждане на фитосанитарни мероприятия, заявления на ищеца за настаняване с определени лица. В о.з. от 19.03.2025г. съдът е постановил определение, с което е обявил на страните кои факти и обстоятелства са му служебно известни: големина на килиите, липсата на санитарен възел към тях, ползване на общ такъв, осветеност на помещенията, достъп до чист въздух и начин на осигуряване престоя на открито и е оставил без уважение искането на касатора за допускане до разпит на Д. П.- Главен надзирател в Следствения арест. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи. Не се споделят от настоящата инстанция твърденията в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел, че са му служебно известни факти и обстоятелства, касаещи условията в Следствения арест, тъй като е разгледал множество адм.д. с подобен предмет. Съдът е спазил задължението си да обяви на страните служебно известните му факти, като същите могат с помощта на доказателствени искания и средства да ги оборят. В конкретния случай касаторът е имал пасивно поведение, не е поискал събиране на нови доказателства, които да опровергаят приетото от съда. Настоящата инстанция намира, че не е било необходимо да се постановява такова определение, тъй като видно от приложената по делото служебна справка, самият касатор е признал тези факти, както следва:

1. Следствения арест е в експлоатация от 1982 г., спалните помещения са без външни прозорци, осветлението се осигурява от луминисцентни тела, с мека топла светлина, Достъпът до дневна светлина се осъществява чрез отваряне на плътните врати на спалните помещения към арестния коридор като проветрението става по този начин.

2. Арестанските помещения са с площ от 8 кв.м., с две вишки с по две легла, масичка, две столчета и шкаф, като подробно в справката е посочено за всеки един период в коя килия е бил настанен ищецът и с кои лица, като от всичките 125 дни на задържане, 46 дни същият е бил сам или с още едно лице, през останалите са били трима, а за период от 18 дни са чили четирима души. .

3. В спалните помещения няма изграден санитарен възел, има общ такъв с две тоалетни места, душ и две мивки, като желаещите се извеждат покилийно при желание, с цел сигурността в ареста. Следователно достъпът до вода и тоалетна се осъществява денонощно чрез извикване на надзирател.

4. Задържаните ползват ежедневен едночасов престой на свеж въздух в помещение на четвъртия етаж, чрез отваряне на два прозореца с решетки.

5. Срещите на задържаните с адвокати се провеждат в мястото на свиждане, като постовият регистрира в специален дневник срещата и осъществява охрана в специално обособено място, находящо се на първия етаж на арест, при което постовият се намира максимално отдалечено, при пряк визуален контакт с цел осигуряване на реда.

6. Представените допълнително доказателства за извършване на санитарни пръскания в арест против дървеници и други инсектициди, както и постоянно хигиенизиране на спалните помещения, санитарните такива, и други.

Обстоятелството, че съдът е стигнал до различен правен извод от желания от касатора само по себе си не обосновава съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Съдът е изложил подробни аргументи кои гласни доказателства кредитира, преценил е всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и поотделно като вярно е установил фактическата обстановка по спора- точното положение на ищеца – в коя от съответните килии се е намирал, същата с каква площ разполага, колко човека са били настанени в една стая, наличие или липса на слънчева светлина, наличие на санитарни помещения, възможност за тяхното ползване. Също така съдът е установил и безспорния по делото факт, че едночасовата разходка на задържаните се е осъществявала в едно по- голямо помещение, което е имало два отворени прозореца. Не е спорен и другия факт, че свиждането с адвокат се осъществява в една стая, в която присъства надзирател, чиято възможност за отдалечаване е ограничена от размерите на това помещение.