Определение № 3227 от 10.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3227 гр. София, 10.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100605545 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

С Постановление от 21.06.2023г. на прокурор в Софийска районна прокуратура /изх. №25085 от 23.06.24г./ наказателното производство по пр.пр.

№25085/2019г. по описа на СРП за извършено на 24.06.2019г. деяние е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от НПК.

С Определение №2952/31.07.2024г. по НЧД №10216/2023г. по описа на СРС, НО, 4-и състав, гореописаното постановление е потвърдено.

Срещу определението на районния съд е постъпила частна жалба от адв.

Светлана Стоименова, пълномощник на И. П. и В. В., в която се твърди, че не е налице основание за прекратяване на досъдебното производство, тъй като извършеното деяние представлява престъпление, което се преследва по общия ред. Застъпва се становището, че необжалването на постановлението за спиране на досъдебното производство не препятства възможността за оспорване по съдебен ред на неговото прекратяване, като в този случай дължимата от съда проверка обхваща и преценката на прокурора относно характера на извършеното деяние и реда, по който същото се преследва. В тази връзка се излагат и конкретни аргументи. На първо място, сочи се, че причиненото на В. П. В. счупване на шестото ребро би могло да доведе до развиване на белодробна емболия или пробиване на белия му дроб, състояния, застрашаващи живота на пострадалия и променящи правната квалификацията на деянието на средна телесна повреда по чл.129, ал.2 от НК. На следващо място, оспорва се констатацията на прокурора относно липсата на доказателства за извършване на деянието в условията на домашно насилие, като в тази връзка се сочат Решение №2027927/17.12.2020г. на СРС, 84-и състав, с което е издадена заповед по чл. 15, ал.1 от ЗЗДН срещу Й.И., както и дадените от В.Г. показания, съгласно които „не се случва за първи път да се 1 налага системен тормоз от Й. спрямо семейството на С.“. Допълва се, че дългогодишният психически и физически тормоз над И. П. се установява и от образуваните в 06-то РУ на СДВР преписки. Не на последно място, обосновава се, че деянието попада и в обхвата на разпоредбата на чл. 131, ал.1, т.12 от НК, тъй като нанесените телесни увреждания са били съпроводени с псувни от страна на дееца.

След извършена проверка настоящият въззивен състав счита, че подадената жалбата е процесуално допустима- депозирана е от активно легитимирани страни, в рамките на предвидения 7-дневен срок, срещу акт, който подлежи на съдебна проверка съгласно чл. 243, ал. 7 от НПК, като по отношение на наведените в нея доводи намира следното:

Предмет на обжалване в настоящото производство е постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е потвърдено съставеното от прокурор при СРП Постановление от 21.06.2023г. /изх. №25085 от 23.06.24г./ за прекратяване на наказателно производство по ДП №230 ЗМК 1416/2019г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №25085/2019г. по описа на СРП на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от НПК.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/25.07.2023 г. по тълк. д. № 1/2023 г. на ОСНК на ВКС основанието за прекратяване на наказателното производство в посочената от прокурора хипотезата представлява сложен фактически състав, включващ следните елементи: извършено деяние съставляващо престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия; наличие на постановление за спиране на наказателното производство; надлежно уведомяване на пострадалия, че ако желае наказателната отговорност на дееца да бъде реализирана, следва да подаде тъжба в шестмесечен срок; пасивно поведение на пострадалия, вследствие на което в срока по чл. 24, ал.6 от НПК не е депозирана тъжба пред съответния първоинстанционен съд, като изрично е посочено, че освен тяхното наличие при преценка на законосъобразността на извършеното на това основание прекратяване съдът следва да провери и съдържащите се в постановлението мотиви относно установените в рамките на производството обстоятелства, както и дали правните съображенията по приложение на материалния закон водят до извод, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

В настоящия случай районният съд не се е съобразил с изложените в тълкувателния акт постановки, които съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ са задължителни за органите на съдебната власт, като изрично е посочил в обжалвания акт, че развитите в подадената жалба съображения не подлежат на детайлно обсъждане, тъй като са относими към извършената от прокурора преценката за спиране на производството, а не към основанията за неговото прекратяване. Изразената от първоинстанционния съд позиция се намира в пряко противоречие с възприетото становище за обхвата на дължимата проверка. Нещо повече, в мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че обстоятелството, че изводите на прокурора по фактите и правото, в това число и относно реда, по който се осъществява наказателното преследване, са били отразени в постановлението по чл.244, ал.1, т.1 вр. чл. 25, ал.1, т.6 за спиране на производството, което подлежи на самостоятелно 2 обжалване, не дава основание за лимитиране съдържанието на последващото постановление за прекратяване на наказателното производство, нито за стесняване обхвата на упражнявания върху него съдебен контрол единствено до предпоставките по чл.24, ал.6 вр. ал.5, т.1 от НПК.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не е осъществил цялостна проверка на обжалваното постановление, като се е произнесъл единствено по формалните предпоставки за прекратяване на производството. Липсата на мотиви, касаещи правилността на съдържащите се в постановлението изводи по фактите, доказателствата и приложимия материален закон възпрепятства възможността въззивната инстанция да осъществи контрол за тяхното наличие, което налага отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционната инстанция за ново произнасяне от друг състав Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2952/31.07.2024г. по НЧД №10216/2023г. по описа на СРС, НО, 4 състав, с което е потвърдено Постановление от 21.06.2023г. на прокурор в Софийска районна прокуратура /изх. №25085 от 23.06.24г./ за прекратяване на наказателно производство по ДП №230 ЗМК 1416/2019г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №25085/2019г. по описа на СРП.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново произнасяне от друг състав съобразно мотивната част на определението.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3