Определение № 554 от 19.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. Варна, 19.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20233000500396 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по подадена от Е. П. Ф. и Г. Н. П., чрез процесуалния им представител адв.Т., частна жалба против определение № 260154/11.09.2023г. на ОС - Варна, постановено по гр.д. № 1154/2019г. по реда на чл.248 ГПК и с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното по същото дело определение № 260138/18.08.2023г. в частта му за разноските, чрез присъждане на сторените от тях разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника по чл.38 ЗАдв.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, оспорвайки извода на съда за това, че жалбоподателят Е. Ф. е станал причина за завеждане на делото, поради което и с оглед направения отказ от иска, веднага след приемане на ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, ищецът – Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ не им дължи разноски.

Отправеното искане е за отмяна на определението и уважаване на молбата по чл.248 ГПК.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – КПКОНПИ, преименувана към настоящия момент в Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗИД на ЗПКОНПИ, ДВ бр.84/06.10.2023г./, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.

1

За да се произнесе по същество на жалбата, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. № 1154/2019г. е образувано по предявени от КПКОНПИ против жалбоподателите Е. П. Ф. и Г. Н. П. искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ /ново наименование Закон за отнемане на незаконно придобито имущество/ за отнемане на имущество – парични суми в размер на 312 706.61 лева от Е. Ф. и суми в общ размер на 73 443.36 лева от Г. П..

С определение от 18.08.2023г., постановено в з.з., съдът е прекратил производството по делото поради направен от ищеца отказ от исковете.

С молба, подадена в срока по чл.248 ГПК, жалбоподателите са поискали от съда да допълни така постановеното прекратително определение като им се присъдят направените от тях разноски, както и следващото се адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им представител, при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв.

С подаден писмен отговор от насрещната страна искането е оспорено като неоснователно с възражения, че отказът от иска е бил обусловен от приетото в хода на процеса ТР по т.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, но в същото време ответникът е дал повод за завеждане на исковете, поради което и съгласно цитирана съдебна практика счита, че не дължи разноски. В евентуалност счита, че в полза на адвоката се дължи само едно адвокатско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност.

Изложените от

КОНПИ аргументи са възприети от първоинстанционния съд, който с обжалваното пред настоящата инстанция определение е оставил искането по чл.248 ГПК без уважение.

Така даденото разрешение не се споделя от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, в действащата й към настоящия момент редакция, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Процесуалният закон не разграничава хипотезите, поради които е постановено прекратяването. В същото време специалният Закон за отнемане на незаконно придобито имущество не съдържа норми, които да дерогират общото правило за отговорността за разноски, освен в хипотезите на чл.157, ал.2 и чл.158, ал.4 и ал.5, които обаче са неотносими към настоящия случай.

Цитираната от първоинстанционния съд и от КОНПИ съдебна практика е неприложима доколкото и съгласно дадените в нея разрешения, за да се приеме, че ответникът няма право на разноски, в отклонение от правилото на чл.78, ал.4 ГПК, следва да се извърши преценка на конкретните причини за прекратяването /отказа/ и дали нуждата от търсената защита е отпаднала в резултат на извънпроцесуалното поведение на ответника, който е дал повод за завеждане на иска /в т.см.Определение № 1881/28.06.2023г. по ч.гр.д. № 2176/2023г. на ВКС, ІІ г.о.; Определение № 388/11.07.2017г. по ч.т.д. № 831/2017г., ІІ т.о./. В тази връзка неоснователни са доводите, че ответникът Е.

2

Ф. с поведението си е дал повод за завеждане на исковете. Образуваното срещу него наказателно производство е предпоставка за започналата проверка срещу него по чл.107 от ЗПКОНПИ и свързаното лице – ответницата, но не и обуславяща решението за предявяване на исковете. Наред с това причината за предприетия отказ е даденото в хода на процеса задължително разрешение по противоречиво разрешавани в съдебната практика въпроси вр. отнемането на имущество по реда на ЗПКОНПИ, а не последващо поведение на ответниците или други новонастъпили факти, които удовлетворяват интереса на ищеца и обуславят взетото решение за отказ.

Ето защо, съдът намира, че настоящите жалбоподатели – ответници по прекратеното исково производство имат право на разноски, в т.ч. и в полза на пълномощника им да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.

От материалите по делото не се установява жалбоподателите да са заплащали вменени им държавни такси и разноски, поради които такива не им се следват.

Съгласно представените договори за правна помощ /л.277 и л.278/ осъщественото от процесуалния им представител представителство по делото /подаване на отговор на исковата молба и по допълнителни становищауточнения на ищеца, извършването на действия вр. уважени доказателствени искания и представителство в проведените открити съдебни заседания/ е безплатно, при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.

С оглед на това и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв.Т. следва да бъде присъдено следващото се адвокатско възнаграждение.

Доводите на КОНПИ за това дали Г. П. действително е материално затруднено лице са ирелевантни. Това касае договорните отношения между нея и адвоката и не подлежи на изследване от съда при произнасянето по отговорността за разноските.

По аргумент от разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗАдв. съдът не е обвързан от сочения в договора или сочения от адвоката размер. Дължимото възнаграждение се определя от съда като единственото ограничение са минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004г., под които размери съдът не може да определи възнаграждение.

Цената на предявените искове срещу Е. Ф. е 312 706.61 лева, а срещу Г.

П. – 73 444.36 лева. Съдът не отчита увеличените размери съгласно допуснатото в последното проведено о.с.з. съдебно заседание от 25.11.2022г. изменение, тъй като след тази дата процесуална защита по исковете от адв.Т. не е осъществявана /делото е било спряно в същото с.з., а впоследствие е прекратено/. С оглед на това и следващото се адвокатско възнаграждение, изчислено въз основа цената на предявените срещу всеки един от ответниците искове и минималните размери по Наредба № 1/2004г. /в ред. към м.11.2022г./ е в общ размер на 10 517.46 лева /7 784.13 лева за предявените срещу Е. Ф. искове и 2 733.33 лева за предявените срещу Г. П.

3 претенции/.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260154/11.09.2023г. на ОС - Варна, постановено по гр.д. № 1154/2019г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА, на основание чл.248

ГПК, определение

№

260138/18.08.2023г. на ОС – Варна в частта му за разноските КАТО ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. Т. от АК – Варна, личен № 1500112690 сумата от 10 517.46 лева /десет хиляди петстотин и седемнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща дължими адвокатски възнаграждения за осъществено безплатно процесуално представителство на ответниците Е. П.

Ф. и Г. Н. П., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4