Определение № 1360 от 11.05.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1360 гр. Бургас, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500741 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по две частни жалби против определение № 992 от 24.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 6579/2025г. по описа на РС-Бургас,с което са оставени без уважение исканията на ответниците „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК : 200599406, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: 203508899, за изменение на решение № 107/16.01.2026 г. по същото дело в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата адв. Мирослав Веселинов Михайлов. – АКПловдив адвокатско възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ от по 214.74евро на сумата от по 122.71 евро, платимо от всеки от ответниците.

В частната си жалба „КРЕДИСИМО“ ЕАД изразява недоволство от обжалваното определение по чл. 248 от ГПК в атакуваната му отхвърлителна част, с твърдения, че същото е неправилно. Излага съображения, че неправилно съдът е приел, че производството се ползва с достатъчна правна и фактическа сложност, за да може определеното възнаграждение от 214.74 евро да съответства на положения от адвоката труд, с възражения, че съдът не е отчел наличието на голям обем еднозначна съдебна практика по казуса. Посочва се, че адвоката на ищеца е изготвил исковата молба и становище по делото, без да полага допълнителни усилия за доказване на предявените искове, като исковата молба се характеризира с бланкетност, а ответната страна е признала искова претенция. Счита, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. съдът не е обвързан от минимален размер на възнагражденията, като същият трябва да се определи съобразно критериите за 1 разумност и пропорционалност, като излага подробни съображения в подкрепа на доводите си, позовавайки се на съдебна практика. Моли за отмяна на определението по чл. 248 от ГПК в обжалваната част и постановяване на ново, с което адвокатското възнаграждение бъде намалено до размера от 122.71 евро, която сума според жалбоподателя ще съответства на действителната фактическа и правна сложност на производството и положения труд от страна на процесуалния представител на ищцата.

В частната си жалба „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД изразява недоволство от обжалваното определение по чл. 248 от ГПК в атакуваната му отхвърлителна част, с твърдения, че същото е неправилно. Посочва се, че делото не е фактическа и права сложност, доколкото се касае за искове, по които има формирана трайна съдебна практика.

Заявява се, че делото е приключило в едно съдебно заседание, няма ангажирани доказателства като свидетелски показания и експертиза, а положения адвокатски труд се свежда до депозиране на исковата молба, която е бланкетна, поради големия брой еднотипни дела, адвокатът не е взел лично участие в съдебното заседание.

Позовавайки се на съдебна практика по други дела счита, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да се намали до сумата от 122.71 евро, в който смисъл се иска произнасяне от настоящата инстанция.

В дадения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК адв. Мирислав Михайлов е депозирал писмен отговор, в които е изразил становище за правилност на обжалваното определение. Посочил е, че определеното и присъдено от съда адвокатско възнаграждение е правилно и законосъобразно и не е израз на съществено надценяване на положения труд, позовавайки се на цитирана съдебна практика. По тези съображения, подробно доразвити в писмения отговор се иска потвърждаване на обжалваното определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК на първата инстанция.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и доводите на страните, намира следното:

Частните жалби са депозирани в срока по чл. 275 от ГПК, подадени са от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.

Пред районният съд ищцата З. Ж. С., ЕГН: ********** е предявила срещу ответните дружества при условията на субективно съединяване следните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД: 1/. за осъждане на първият ответник „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 51.13 евро, представляваща недължимо платена сума за договорна лихва по договор за потребителски кредит № 2329022/29.12.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба на 02.10.2025 г. до окончателното й изплащане; и 2/. осъждане на втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, да заплати на ищцата сумата от 170,83 евро, представляваща недължимо платена сума за възнаграждение по договор 2 за предоставяне на поръчителство от 29.12.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба на 02.10.2025 г. до окончателното й изплащане.

Видно от представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие ищцата е представлявана по делото от адв. Мирослав Михайлов на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА.

С писмено становище от 23.12.2025г., подадено преди последното по делото съдебно заседание адв. Мирослав Михайлов е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените искове в размер на сумата от по 480 лв. с вкл. ДДС /245.42 евро/ съгласно Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Представил е удостоверение, че е лице, регистрирано по ЗЗДС.

С нарочни молби всеки от ответниците е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С постановеното по делото съдебно решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове, като е определил и присъдил в полза на адв. М. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА по всеки от исковете в размер на по 214.74 с ДДС, което е счел за справедлив размер с оглед извършените от адвоката действия по всеки от предявените искове.

С последващи молби, подадени в сроковете по чл. 248, ал. 1 от ГПК всеки от ответниците е поискал изменение на решението, в частта за разноските с искане за намаляване на размера на присъденото в полза на адв. Михайлов адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА до 122.71 евро по всеки иск.

В предоставения на насрещната страна срок адв. Михайлов е депозирал писмен отговор по исканията по чл. 248 от ГПК, в който е изложил подробни съображения за тяхната неоснователност.

С обжалваното определение, постановено в производството по чл. 248 от ГПК районният съд е оставил без уважение исканията на ответниците за намаляване на присъденото в полза на адв. М. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение от по 214.74 евро по предявения срещу всеки ответник иск. Посочил е, че е съобразено, че към датата на сключване на договора за правна защита е действала Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като в случая с оглед материалния интерес би била приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, т.е. възнаграждението да се определя за всеки иск – чл.2, ал.5 от Наредбата. Позовавайки се на цитирана в определението съдебна практика / определение № 50004 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2021 г., IV г. о. и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС/ съдът е посочил, че не е обвързан от размерите, посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004г. и може да определи 3 възнаграждение и под него. Съдът е преценил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, няма спор по фактите, а същият е концентриран върху правото.

Посочил е, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в което процесуален представител на ищцата не е участвал, като преди съдебното заседание процесуалният представител на ищцата депозира писмено становище по съществото на спора. При тези данни съдът е приел, че с оглед извършените от процесуалния представител на ищцата процесуални действия, справедливо се явява адвокатско възнаграждение в размер на 214,74 евро с ДДС /420 лева с ДДС/ за всеки иск, защото адвокатът е регистриран по ДДС, като е посочил, че не намира основание за допълнително редуциране на адвокатското възнаграждение, с мотив, че поисканото от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение в размер на 122,71 евро /240 лв. с вкл. ДДС/ е несправедливо ниско.

Настоящата инстанция намира частните жалби за основателни, по следните съображения:

Определянето на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА е изключително правомощие на съда, който следва да съобрази множество фактори, вкл. фактическата и правна сложност на делото, цената на иска, извършените от адвоката, предоставил безплатна правна помощ процесуални действия, броят на съдебните заседания, като се отчете и тези, в които адвоката е участвал, наличието на константна съдебна практика по спора и др., като при своята преценка съдът не е обвързан от претендирания от самия адвокат в списъка по чл. 80 ГПК размер, тъй като в случая не е налице договорено и изплатено адвокатско възнаграждение от страната, а се касае до оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 о т ЗА. Доколкото и в случая е налице и възражение за прекомерност преценката на съда обхваща не само определяне на разумно и справедливо възнаграждение на адвоката, преценявайки както само горните обстоятелства, така и възраженията на насрещната страна по чл.

78, ал. 5 от ГПК.

С оглед задължителната и константна при определяне на адвокатското възнаграждение чл. 38, ал. 2 от ЗА съдебна практика адвокатското възнаграждение за оказана на страната безплатна правна помощ – в случая изразяваща се в процесуално представителство по делото се определя след преценка на съвкупност от фактори, включително фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и др. В конкретния случай следва да се съобрази не само ниския материален интерес, но преди всичко обстоятелството, че спорът се отличава с ниска фактическа и правна сложност, поради обстоятелството, че по този вид дела има засилено служебно начало на съда във връзка с преценката за валидност на потребителските договори, от чиято нищожност зависи основателността на предявените осъдителни искове по чл. 55, ал. 1 4 от ЗЗД, по отношение на основните спорни въпроси е налице задължителна и многобройна съдебна практика, което означава, че извършените от адвоката процесуални действия са регулярни и еднотипни, също така по делото са събрани само писмени доказателства, без явяване на адвоката в проведеното по делото едно съдебно заседание и изготвяне по делото на писмено становище по съществото на спора.

Въпреки наличието на два осъдителни иска, насочени поотделно срещу всеки ответник същите имат общи за установяване факти по тях. Същевременно с цял избягване на възможността за неоснователно обогатяване на адвоката, избрал да предостави на ищеца безплатна правна помощ, а не да получи договорено възнаграждение, следващото се на адвоката за извършената работа по делото адвокатско възнаграждение при съобразяване на горните обстоятелства настоящата инстанция определя в справедлив размер на по 240 лв. с ДДС /122.71 евро/, платимо от всеки ответник, като счита, че намаляването на възнаграждението до този размер се явява основателно с оглед горепосочената преценка и неправилно е оставено без уважение от първата инстанция.

По гореизложените съображения поради несъвпадане на изводите на първата инстанция с тези на въззивния съд относно наличието на основания за изменение на първоначално определения с първоинстанционното решение размер на всяко от адвокатските възнаграждения по чл. 38, ал. 2 от ЗА чрез намаляването им, обжалваното определение по чл. 248 от ГПК следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което исканията на ответниците по чл. 78, ал.

5 от ГПК следва да бъдат уважени, като присъдения на адв. М. на основание чл. 38, ал.

Разпечатката съдържа 32 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6defad0b-8f2e-438a-ae38-3c9856649979