Акт от 19.05.2016, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 143 град Горна Оряховица, 19.05.2016 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

Членове : ……………………………….

………………………………. при секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1978 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД.

Ищцата С.Н.И. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат Г.А.С. от САК, посочва в исковата си молба, че с ответника Г.Х.Х. са наследници на Н.Х. Н., на когото са възстановени земи в землището на гр. Червен бряг по преписка № 504/1992г. на ПК – Червен бряг, със заявител : Й.Н.Х.. Заявява, че след смъртта на Й.Н.Х., без нейно знание, на 03.09.2002г. ответникът се е самоназначил за заявител по преписката и укрил документацията за възстановените имоти на Н.Х. Н. от нея.

Посочва, че тя е узнала в хода на в. гр. дело № 36/2004г. по описа на ПОС, едва през 2004г., от Общинска служба „Земеделие”, че Г.Х. е подал молба да бъде конституиран като заявител. Твърди, че след това, като заявител, ответникът е подписвал документи, свързани с възстановяването на наследствените земи, без да я е уведомявал за предприетите от него действия, от които действия тя е ощетена със сума в размер на 4750 лв. Заявява, че за имоти от 12 дка в местността „Водоп” и от 0.2 дка в местността „Деловете” има подадено заявление за обезщетяване с вх. № 275/2001г. от Й.Н.Х. за обезщетение с акции. Сочи, че през 2008г. установила, че въпреки решението на ПК гр. Червен бряг за обезщетение с акции, заявителят Г.Х. е съставил протокол № 10/24.08.1992г. преди 03.09.2002г., с който са обезщетени с компенсационни бонове. Твърди, че след това ответникът е подписал и Решение № 10-Б/29.08.2002г., което е издадено въз основа на протокол № 10/24.08.1992г. за размера на обезщетението с компенсационни бонове за техни земи, които съществуват в стари реални граници в землището на гр.

Червен бряг. Счита, че именно, за да бъде ощетена, Г.Х. е подписал на неустановена дата Решение № 10-Б/29.08.2002г. и не я е уведомил, за да не бъдат изпълнени съответните процедури по ЗСПЗЗ и ГПК, т.е. да предприеме действия за защита на своите законни права за възстановяване на наследствените земи в реални граници. Заявява, че в резултат на тези негови незаконосъобразни действия, след 2008г. на нея й се наложило да извършва много разходи, да води множество административни и граждански дела, за да доказва незаконосъобразните действия на ответника по отношение на наследниците на Н. Х. Н., по които той не се явява и отказва да заяви кога е бил уведомен за решенията, свързани с тези имоти. Твърди, че поради умишлените незаконосъобразни действия на ответника е била лишена от възможността да обжалва Решение № 10-Б/29.08.2002г. Поради това, след като научила, че ответникът си е позволил да подписва съобщението за компенсиране с бонове, е завела няколко административни дела в Административен съд гр. Плевен. Заявява, че по дело № 184/2009г. ответникът не се е явил, за да обясни кога е подписал Решение № 10-Б/29.08.2002г., поради което жалбата не е уважена, а тя е изразходвала 1200 лв. за адвокатски хонорар пред Адм. съд Плевен и пред ВАС. Твърди, че по дело № 1171/2008г., поради незаконосъобразните действия на ответника за съобщаване на Решение № 10-Б/29.08.2002г., жалбата е отхвърлена. Сочи, че е предприела действия по чл.237 от АПК, но решението на Адм. съд Плевен не е отменено, като за това дело е изразходвала 1500 лв. за адвокатски хонорар пред Адм. съд Плевен и пред ВАС. Посочва, че е завела и други 7 административни дела пред Адм. съд Плевен, които са следствие от протокол № 10/24.08.1992г. със заявител Г.Х. и Решение № 10-Б/29.08.2002г., подписано от Г.Х., но и те не са уважени. Сочи, че с Решение № 217/05.02.2012г. по гр.дело № 788/2011г. по описа на РС-Павликени, Протокол № 10/24.08.1992г. със заявител Г.Х. е обявен за нищожен и е доказано, че тя не е уведомена за решение на ПК за обезщетение с компенсационни бонове със заявител – Г.Х., тъй като това е нищожен адм. акт. Заявява, че с Решение № 52/08.05.2013г. по гр. дело № 95/2013г. по описа на РС Тетевен, Решение № 10-Б/29.08.2002г., подписано от Г.Х., е обявено за нищожно и съдът е констатирал, че не е установено кога този адм. акт е подписан от Г.Х.. Твърди, че с Решение № 739/23.12.2009г. по адм. дело № 864/2008г. на Адм. съд Плевен е доказано, че няма документ в ПК, от който да е видно, че имотите им са застроени и трябва да бъдат обезщетение.

Твърди, че именно тези обстоятелства ответникът укрива в продължение на 11 години, с което е ощетена по негова вина, тъй като той е приел, без да я уведомява, да бъдат издадени нищожни административни актове на негово име по преписка № 504/1992г., за да бъдат ощетени. Заявява, че именно поради тези незаконосъобразни действия на ответника, след

2008г. е наела адвокат и е изразходвала средства за адвокатски консултации и възнаграждение за процесуално представителство за много административни дела и искания по чл.237 от АПК, свързани с незаконосъобразните действия на ответника, в размер на 2700 лв., съставяне и подаване на много сигнали до прокуратурата, изискване на справки от областна администрация, МЗХ, Народно събрание, във връзка е извършени закононарушения по отношение на общите имоти от 12.2 дка, т.е. във връзка с издадените нищожни административни актове, които са съставени със съгласието само на ответника, за което е изразходвала сумата от 2000 лв за периода 2008-2012г. Твърди, че е изразходвала средства за пътувания до гр.

Плевен в размер на 450 лв. в периода 2008 - 2012г.

В допълнителна молба уточнява, че става въпрос за щети, вследствие на виновното поведение на ответника, който е предприел действия пред Общинска служба „Земеделие” - Червен бряг, бивша ПК, като се е самоназначил за заявител по преписка № 504/1992г. без знанието на наследниците на Н.Х. Н., на който са възстановени земите по ЗСПЗЗ. Твърди, че поради това са образувани дела, за които е била принудена да изразходва средства в продължение на 6 години за адвокатски консултации, пътни до съдилища в други съдебни райони – РС Свищов, РС Павликени, РС Тетевен, РС Луковит, РС Ловеч, т.е. извън съдебен район Плевен. Заявява, че щетите са на обща стойност 5150 лв. Твърди, че гр. дело № 217/2011г. на РС Павликени е образувано в РС Червен бряг под № 29/2011г.; по делото е имало три съдебни заседания, а след това - касационно производство пред Административен съд Велико Търново, като само пътните по това дело за Н. Н. и адвоката, с най-евтин публичен транспорт – ж.п., са в размер на 180 лв., а ищцата Ст.Н. не е пътувала, пори инвалидност.

Уточнява, че гр. дело № 95/2013 г. на РС Тетевен е образувано в РС Червен бряг под № 1086/2010г., след това делото е разпределено в РС Ловеч; решението на РС Ловеч е отменено от Административен съд Ловеч; след това делото е изпратено за гледане в РС Луковит, като разходите за транспорт за Н.Н. и адвоката, с най-евтин публичен транспорт – ж.п. по това дело са в размер на 210 лв., като ишцата Ст. Н. не е пътувала поради инвалидност. Уточнява, че по адм. дело № 1171/2008г. на АСП разходите за транспорт за Н.Н. и адвоката, с най-евтин публичен транспорт - ж.п., по това дело са в размер на 60 лв., като ищцата Ст.Н. не е пътувала поради инвалидност. Уточнява, че по адм. дело № 184/2009г. на АСП разходите за транспорт за Н. Н. и адвоката, с най-евтин публичен транспорт ж.п., само по това дело са в размер на 60 лв., като ищцата Ст. Н. не е пътувала поради инвалидност. Допълва, че по адм. дело № 864/2008г. на АСП разходите за транспорт за Н. Н. и адвоката, с най-евтин публичен транспорт – ж.п., само по това дело са в размер на 60 лв., а ищцата Ст. Н. не е пътувала поради инвалидност. Допълва, че претендираните пътни разходи са в пъти по-малки от действителните разходи, свързани с пътуванията до съдилищата, подаване на сигнали до прокуратурата в Плевен и други прокуратури. Твърди, че тези разходи са платени изцяло само от Н. Н., т.е. претендираната сума от 450 лв. за пътни разходи е от ищеца Н.Н., като претендираната сума от ищеца Н. Н. е 2800 лв. от цялата сума посочена в исковата молба и уточнението към нея. С Определение от 30.06.2014г., влязло в сила, съдебното производство по делото е прекратено частично по отношение на ищеца Н. Н.. Уточнява, че претендираната сума от ищцата С.И. е в размер от 2350 лв. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 2300 лв.

В съдебно заседание, ищцата С.Н.И., редовно призована, не се явява, не се представлява.

Ответникът Г.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, депозира писмен отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна и неизяснена.

Относно „самоназначението” му за заявител по преписката в ПК гр. Червен бряг, пояснява, че всеки един от наследниците може да заяви в ПК претенция относно възстановяване на земеделските си земи от общия наследодател. Твърди, че не е укривал каквито и да са документи от ищцата. Сочи, че в Поземлена комисия Червен бряг има всички налични документи по преписката и всеки от наследниците, който желае да се запознае с тях, може да направи това и да черпи права от тях. Твърди, че ищците до сега имат подадени над 100 жалби до РП и прокуратурите в страната. Сочи, че няма съд в плевенски регион, който да не си е направил отвод и да желае да гледа делата им. Заявява, че това вече се случва и на територията на Ловешки окръжен съд, на който отново е поискан отвод по други дела. Възразява, че за това, че ищците завеждат всякакви дела и правят разноски, най-малко е виновен той.

Твърди, че те завеждат делата, те заплащат и хонорарите, а той няма проявена инициатива да води каквито и да са дела и да заплаща хонорарите им. Заявява, че отговорността за непозволеното увреждане е отговорност за причинен вредоносен резултат. Твърди, че той не е причинил на никому вредоносен резултат. Сочи, че друг елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане е наличие на причинна връзка между противоправно деяние и вреди, като вредите трябва да бъдат последица от противоправното деяние, връзката между тях трябва да бъде пряка и те да са в съотношение на причина и следствие. Заявява, че такава връзка се обозначава с категорията причинна връзка; тя е едно от обективните основания за деликтната отговорност. Не намира връзка между действията си относно възстановяването на земята на наследодателя им, които действия не са виновно „противоправно поведение”, и „вредите”, настъпили за ищците, които по своя воля са завели редица дела срещу поредица от лица и институции. Твърди, че административните актове не са издадени от него, а от оторизирани държавни и общински органи. Счита, че всеки е длъжен да следи сроковете за обжалване, и това, че са пропуснати, най-малко може да му се вмени във вина на него. Не му става ясно защо той трябва да плати като ответник сумата, която претендират ищците, от какви вреди са и поради каква причина трябва да ги заплатя той. Относно претенцията за компенсаторните бонове споделя, че боновете са налични в Общинска служба „Земеделие” гр. Червен бряг и не са ползван от него. Заявява, че тези бонове са за всички наследници, а не за него. Сочи, че ищците искали да вземат всички бонове, имали съгласие и отишли при нотариус, но те се отказали. Счита исковата претенция за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание, ответникът Г.Х.Х., лично и чрез процесуалния си представител – адвокат Ц.Ц. от АК - Плевен, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :