Решение № 108 от 08.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100512669 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение № 20044353 от 24.06.2022 год., постановено по гр.д.№23737 по описа за 2019 год. на СРС І ГО, 82 състав, са отхвърлени предявените от Н. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******* искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Н. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплати сумата от 5 300 лева, представляваща неплатено задължение по споразумение от 20.12.2012 год., както и сумата от 753,78 лева, представляваща мораторна лихва върху тази сума.

В срока по чл.259 от ГПК въззивна жалба срещу решението е подадена от ищцата.

Счита, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въвежда като основание за невъзможността си да се яви на съдебното заседание, проведено на 09.02.2023 год., респ. да представи изисквания многократно от съда документ – оригинал на представената в заверен препис декларация, служебната му ангажираност по друго дело, което посочва като номер, дата и съд, в който е проведено заседанието. Със същото аргументира и важни обстоятелства, поради които следва да му се предостави възможност да представи исканият от съда документ. Иска от съда, от една страна, да допусне до разпит един свидетел при режим на довеждане, който да установи твърдените факти, и от друга страна, да му издаде съдебно удостоверение, което да му послужи пред СРС за да се снабди с документ, който доказва ангажираността му по цитираното във въззивната жалба дело.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което исковата претенция на ищцата да бъде уважена изцяло.

В установения от закона срок по чл.263 от ГПК ответникът представя отговор срещу депозираната въззивна жалба. Твърди, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана.

Оспорва наличието на важни обстоятелства, възпрепятствали явяването на процесуалния представител на ищцата в съдебното заседание по делото. Твърди, че за извинително 1 неявяване по делото следва да е налице невъзможност, която да бъде и доказана, както за процесуалния представител на ищцата, така и за самата ищца. Отново във връзка с това, навежда възможността ищцата да ангажира и друг адвокат, от която същата видно се не е възползвала. Въвежда възражение, че възможността да представя документ, изискан от насрещната страна – ответника, респ. задължен от съда да го представи няколко пъти, е преклудирана. Сочи, че обстоятелствата, които се домогва да докаже с искания да бъде допуснат до разпит свидетел, е недопустимо да се установяват със свидетелски показания.

Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски, за които прилага договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна материалноправна норма.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност, съдът намира следното:

Н. А. В. е предявил срещу Н. Г. М. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата за сумата 5300 лева, представляваща неплатено задължение по споразумение от 20.12.2012 г., както и сумата 753,78 лева, представляваща мораторна лихва върху тази сума.

Ищецът твърди, че на от 20.12.2012 г. с ответницата са сключили нотариално заверено споразумение, по което последната се задължила да му заплати сумата от 10300 лева за ремонт на съсобствен на съпругата му и ответницата апартамент. Ответницата му заплатила 5000 лева, като останалата дължима сума в размер на 5300 лева следвало да бъде заплатена в 1-седмичен срок от продажбата на апартамента на 12.02.2019 г.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, който е извън законоустановения срок.

Представено е извлечение от общия регистър на Агенцията по вписванията, в който под № 3076 на 20.12.2012 г. е посочено, че са заверени подписите на Н. А. В. и Н. Г. М. по споразумение във връзка с ремонт от 2007 г., като от Н. А. В. са получени 5000 лева, представляващи част от задължение за ремонт.

Представено е и извлечение от банковата сметка на Х. Г. В.а за периода 04.03.2019 г.

- 04.03.2019 г., от което е видно, че е получена сума в размер на 22818,02 лева от А.В.В. – заплащане на 1/6 ид. част на ап. 53.

При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника част следва да бъде потвърдено.

Фактическият състав на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, пораждащ правото на кредитора да иска от длъжника обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение, включва следните елементи: 1) наличие на сключен действителен договор, пораждащ съответното изискуемо задължение за ответника; 2) изправност на ищеца по договора; 3) виновно неизпълнение от ответника на произтичащо от договора задължение;

4) причинени на кредитора имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са били предвидими към пораждане на задължението, а ако длъжникът е бил недобросъвестен, отговаря и за непредвидимите вреди.

В случая, както бе посочено по-горе, е доказано сключването между страните на 2 споразумение от 20.12.2012 г., доказателство за което е гореописаната справка от общия регистър на Агенцията по вписванията. Спорно по делото е наличието на уговорка в посоченото споразумение, по силата на която ответницата се е задължила в 1-седмичен срок от продажбата на апартамента. Първоинстанционният съд приема, че ищецът, непредставяйки споразумението в оригинал, от съдържанието на което да се установи уговорката, въз основа на която същия претендира да му се дължи сумата от 5 300 лева, не е изпълнил задължението си съгласно разпределената доказателствена тежест пълно и главно да докаже неизпълнение на ответника, следователно и претърпени в резултат на същото вреди от ищеца.

Последователна е съдебната практика, съгласно която разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако задължението би било точно изпълнено, формира размера на претърпяната вреда.

Претърпените загуби представляват ефективните вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора или увеличаването на неговия пасив, докато пропуснатата полза е осуетена сигурна възможност за увеличаване на имуществото на кредитора, което би настъпило при точното изпълнение от страна на задълженото с договора лице. Без значение какъв е видът на вредите, те следва да са в пряка причинноследствена връзка с неизпълнението на длъжника. Пряка е онази вреда, която нормално произтича от неизпълнението на поетото задължение, която е закономерен негов резултат.

Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжникана поведение на кредитора, на трети лица или на непреодолима сила, вредите са косвени. Вредата следва да е и предвидима, освен в случаите когато длъжникът е недобросъвестен. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се допуснат при пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение. Това са тези вреди, които кредиторът е могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключване на договора, и обстоятелствата, които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до размера им. (Решение № 4868 от 21.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 13520/2021 г., Решение № 240 от 07.05.2015 г. по т. д. № 317/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 73 от 27.07.2010 г. по т. д. № 897/2009 г. на ВКС, ТК, I ТО; Решение № 172 от 11.12.2013 г. по т. д. № 588/2012 г. на ВКС, ТК, I ТО; Решение № 296 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 48/2013 г. на ВКС, ГК, ІV ГО).

Предвид горното, освен, че не се установява виновно неизпълнение или неточно изпълнение на договорно задължение от страна на ответницата, твърдените от ищеца "загуби" изобщо не могат да бъдат квалифицирани като претърпени вследствие такова неизпълнение вреди, поради което и при липсата на тези материално- правни предпоставки договорната отговорност на ответника по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в случая не може да бъде ангажирана.

Въззивният съд намира въззивната жалба за недоказана, респ. неоснователна, поради което оставя същата без уважение.

С оглед изхода на делото, на въззивника разноски не се следват и не се присъждат.

Въззиваемият е претендирал разноски, като представя и списък по чл. 80 ГПК, видно от който същите се изразяват в платено адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева.

Изчисляването му е в съответствие с разпоредбата на чл.7,ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която възнаграждението се определя въз основа на материалния интерес, като определеното възнаграждение в настоящия случай не е прекомерно и следва да се уважи в претендирания размер.

По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20044353 от 24.06.2022 год., постановено по гр.д.

3

№23737 по описа за 2019 год. на СРС І ГО, 82 състав, са отхвърлени предявените от Н. А.

В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******* искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Н. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплати сумата от 5 300 лева, представляваща неплатено задължение по споразумение от 20.12.2012 год., както и сумата от 753,78 лева, представляваща мораторна лихва върху тази сума.

ОСЪЖДА Н. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******* да заплати на Н. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. София, ж.к. ******* сумата от 830 лева, представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4